Решение № 12836 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8632/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез пълномощник юрк. И. Велева срещу решение 20125 от 11.06.2025г. на Административен съд - София град /АССГ/, постановено по адм. дело 1779/2025 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо /УП/ изх. 02-220-2600/536 от 24.10.2024г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, за кампания 2022г., издадено от Зам. Изпълнителен директор на ДФ Земеделие, с което на Веджитейбълс ЕООД - земеделски производител с УРН 604061 изцяло е отказано подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат и е наложена санкция за бъдещ период. С решението делото е върнато като преписка за ново произнасяне от ДФЗ и ответникът е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Излага съображения, че административният акт е отменен от първоинстанционния съд поради липса на фактически и правни основания за издаването му, което според касатора е неправилно, тъй като оспореното уведомително писмо било мотивирано. Счита още, че дори и да са налице пропуски по см. на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, то същото не представлявало съществено процесуално нарушение доколкото волята на административния орган била ясна и разбираема. Претендира разноски по делото за две инстанции. Ответника по касация Веджитейбълс ЕООД в депозиран писмен отговор, чрез адв. Стоянова оспорва касационната жалба с доводи за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатски хонорар по представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. От фактическа страна е установил, че Веджитейбълс ЕООД - земеделски производител с УРН 604061 подал Заявление за подпомагане с УИН 22/180522/10502 по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, за кампания 2022г. С оспореното Уведомително писмо /УП/ изх. 02-220-2600/536 от 24.10.2024г., издадено от Зам. Изпълнителен директор на ДФ Земеделие, на Веджитейбълс ЕООД, изцяло е отказано подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат и е наложена санкция за бъдещ период. За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при пълна липса на мотиви и в нарушение на материалния закон. В тази връзка съдът е изложил съображения, че в административния акт липсват фактически и правни основания, въз основа на които да стане ясно на база на какво конкретно основание е отказано подпомагане и е наложена санкция. Според АССГ от обжалваното уведомително писмо не става ясно по каква причина органът твърди, че дружеството има наддекларирани площи. Цитираните множество текстове от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 54 от Наредба 7, регламентират създаването и съдържанието на ИСАК, и създаването и поддържането на електронна система с данни за извършени през текущата година проверки, но не са правни основания за постановяване на отказ за изплащане на заявената субсидия. Административен съд София град е констатирал и нарушение на материалния закон, доколкото в оспореното уведомително писмо липсват каквито и да било фактически твърдения, че дружеството не поддържа своите площи съобразно изискванията на чл. 36 от Наредба 7 от 24.02.2015г., поради което в случая приема, че не е налице основание за постановения отказ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за извършеното прихващане. В тази връзка мотивите на АССГ се споделят изцяло и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Писмото не съдържа никакви фактически установявания защо се приема, че 7,3ха се явяват наддекларирани, т.е. недопустими за подпомагане. Такива пояснения не се откриват и в приложените по адм. д. 1779/2025г. резултати от автоматични проверки (л. 75-80). В последните без конкретика се цитират площи(БЗС) с твърдение, че са над 0,05ха и са неподходящи за подпомагане, без да се дават конкретни причини. Самите резултати касаят проверки по Мярка 11 Биологично земеделие в тази част, което е различно от мярка 10 Агроекология и климат. Предвид установеното не може да става дума за препращане към административната преписка, респ. мотивиране на акта по см. на Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на Р България мотивите може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. В настоящия случай подобна хипотеза не е налице поради което неоснователно е възражението на касатора в тази насока. Неоснователни са и другите наведени като касационни основания възражения. Посочването на фактическите основания за издаването на административния акт и подвеждането им по съответстващата им правна норма е задача на издателя на акта, а съдът при издадена административен акт проверява дали посочените фактически основания са подведени под цитираната в акта правна норма. Обосноваването едва в съдебното производство и то чрез привръзки между различни нормативни актове е недопустимо. Органът дължи посочване на правни и фактически основания при постановяване на административния акт, в случая дължи мотиви за отказа за подпомагане и налагане на санкция. Наличието на мотиви е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че АССофия град е постановил правилно и законосъобразно решение, постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото - 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение