Решение № 5029 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7517/2019 г.
ВАСVI отделение28.04.2020 г.докладчик Стела Динчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1983/22.03.2019 г. постановено по адм. дело № 13091/2017 г. по описа на Административен съд – София град. ОСЪЖДА Д. Карапанчев ЕГН [ЕГН] да заплати на "Енерджи МТ" ЕАД гр. София сумата от 500 лева за адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА Д. Карапанчев ЕГН [ЕГН] да заплати на "д-р Ф. Соколова" АИППМД Д-Р М. Боборачки сумата от 1000 /хиляда/ лева за адвокатски хонорар. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5029 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7517/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на Д. Карапанчев от [населено място] подадена чрез пълномощник адв. С. Георгиева срещу решение № 1983/22.03.2019 г. постановено по адм. дело № 13091/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу експертно решение (ЕР) на НЕЛК № 0842 от заседание № 093/17.10.2017 г. на специализиран състав по вътрешни и белодробни болести като неоснователна. По съображения относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени решението на НЕЛК и да се потвърди като правомерно издаден болничния лист за временна неработоспособност. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия, ТЕЛК - общи и професионални заболявания при МБАЛ "Свети Иван Рилски" гр. София, Агенция за хората с увреждания, ТП на НОИ София-град, Регионална дирекция "Социално подпомагане" София-град не ангажират становище по касационната жалба. Ответникът - "Енерджи МТ" ЕАД, чрез процесуален представител адв. Ценова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила и иска адвокатско възнаграждение. Ответникът - ЛЛК ЕТ "Д-р Ф. Соколова" АИППМД д-р М. Боборачки, чрез адв. Рътков, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е експертно решение на НЕЛК № 0842 от заседание № 093/17.10.2017 г. на специализиран състав по вътрешни и белодробни болести, с което е отменено ЕР № 0876, зас. № 107/03.08.2017 г. на ТЕЛК общи и професионални заболявания към МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД – София, с което е потвърден болничен лист № Е20165808837 на ЛЛК ЕТ "Д-р Ф. Соколова" АИППМД д-р М. Боборачки. В отмененото експертно решение на ТЕЛК, с което е потвърден посоченият болничния лист мотивите са били, че в амбулаторния лист № 3997/02.12.2016 г. били отразени анамнестични данни, обективно състояние и терапия, препоръчано е лечение и всичко това обективирало състояние на временна неработоспособност Първоинстанционният съд формира като основен спорен въпрос по делото преценката доколко здравословното състояние на Карапанчев, към момента на издаване на процесния болничен лист, е обосновавала установената със същият временна неработоспособност за периода от 01.12.2016 г. до 04.12.2016 г. За изясняване на релевантните за делото обстоятелства е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от съдебен експерт специалист по вътрешни болести, белодробни болести, и фтизиатрия, и професионални болести, която първоинстанционният съд кредитира изцяло. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че решението на НЕЛК отговаря на общите изисквания за писмена форма като съдържа законоустановените реквизити разписани в Наредбата за медицинската експертиза и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. С него не се определя процент на неработоспособност, а се проверява законосъобразност на издаден болничен лист за минал период. Изложени са мотиви, съобразно които процесното експертно решение е постановено от компетентен специализиран състав по вътрешни и белодробни болести доколкото в случая се касае за болничен лист продължение на предходен по повод диагноза "Остър бронхит, неуточнен". Първоинстанционният съд извежда, че НЕЛК правилно е достигнала до извода за наличие на противоречие и пропуски между амбулаторния лист и ЛАК на жалбоподателя, както по отношение на отразеното обективно състояние на жалбоподателя, така и относно предписаната терапия. В тази връзка, решаващият съд споделя становището на НЕЛК, че издаденият като продължение болничен лист по никакъв начин не е бил подкрепен с необходимите доказателства за установяване на продължаваща временна неработоспособност /не били извършени параклинични и рентгено морфологични изследвания, консултации със специалист в съответната област/. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на производството пред Административен съд – София град са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначена е необходимата поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно - медицинска експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните като проверява законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Въз основа на доказателствата по делото обосновано са приети за правилни констатациите за липса на медицинска документация обективираща проследяване на състоянието в периода на оформената временна неработоспособност. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд обосновано намира решението на НЕЛК - специализиран състав по вътрешни и белодробни болести за законосъобразно, като постановено при спазване на процесуалните правила, в съответствие с доказателствата по преписката и приложимите разпоредби на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, чл. 6 и сл. от Наредбата за медицинската експертиза и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. В касационната жалба не се правят конкретни възражения срещу първоинстанционния съдебен акт, а наведените доводи са свързани с нарушения на процедурни изисквания при издаване на административния акт. Съгласно чл. 6, ал. 1 от НМЕ временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, съгласно чл. 6, ал. 2 от НМЕ. С оглед да се установи действителното, реално и обективно състояние на лицето в разпоредбата на чл. 9 от НМЕ е въведено изискване болничният лист, с който се установява неработоспособността, да се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност до възстановяване на работоспособността или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК. При издаване на болничен лист чл. 14 от НМЕ предвижда в рамките на какви срокове може да бъде определена временната неработоспособност. Карапанчев е бил прегледан на 02.12.2016 г., а процесният болничен лист е издаден от 01.12.2016 г. като продължение на преходен болничен лист за времето от 23.11.2016 г. до 30.11.2016 г. Следвало е да се яви отново на контролен преглед на 30.11.2016 г. с цел определяне на неговото здравословно състояние и евентуално продължаване на временната неработоспособност. Причините за неизвършения предварително преглед на 30.11.2016 одг. не са били отразени и мотивирани в ЛАК и съответно - отбелязани в графа "бележки" на болничния лист. Още повече, че по делото е безспорно установено, че на 01.12.2016 г. същият е бил на работа и не се е оплаквал, че не се чувства добре. В случая се установява здравословното състояние на лицето към момента на издаване на болничния лист и дали състоянието обосновава временна неработоспособност за същия период. Данните в тази насока, които не са опровергани, обосновават заключение за липсата на категорични доказателства за наличие на временна неработоспособност поради заболяване на жалбоподателя към момента на издаване на оспорения пред ТЕЛК болничен лист - продължение, и за неправилно издаване на процесния болничен лист. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалните представители на ответниците по касация "Енерджи М" ЕАД и ЕТ "д-р Ф. Соколова" АИППМД Д-Р М. Боборачки, касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 500. 00 (петстотин) лева установен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 1000 (хиляда) лева за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 002286 от 17.02.2020 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,