Решение № 4913 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 577/2021 г.

Решение № 4913 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 577/2021 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 4, във връзка с чл. 27, ал. 5-7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"(ДФЗ), чрез процесуален представител, против решение № 1577 от 29.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1047/2020 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено по жалба на Д. П. Уведомително писмо с изх. № 02 - 031 - 6500/27 от 23.03.2020 година. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от първоинстанционния съд, че кандидатът по схемата за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2019 г. отговаря на условията за подпомагане и в частност не отговаря на изискванията на т. 4. 1 от Указания за прилагане на схемата за държавна помощ. Иска се отмяна на решението и присъждане на съдебни разноски. Ответникът Д. П. не взема отношение по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се отхвърли жалбата против законосъобразното Уведомително писмо като неоснователна. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо с изх. № 02 - 031 - 6500/27 от 23.03.2020 г, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20, т. 2 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и т. 13. 15, във връзка с т. 4. 1 от Указания за прилагане на Схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2020 г. (Указанията) е постановен пълен отказ за финансиране на проект по заявление с вх. № 02-032-6500/27 от 03.02.2020 г. за кандидатстване по цитираната схема за държавна помощ за стойност от 119 760 лева. Отказът е мотивиран с неизпълнение на едно от условията за допустимост на кандидата за подпомагане - изискването по т. 4. 1 от Указанията, съгласно което помощта се предоставя на земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (Наредба № 3/1999 г.) за период най-малко три години назад, считано от датата на кандидатстване, като в този период трябва да са развивали дейност, свързана с растениевъдство. Първоинстанционният съд е отменил обжалвания административен акт, като е приел, че този три годишен период, определен от т. 4. 1 от Указанията следва да се изследва в съответствие с параграф 2, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за арендата в земеделието, според който "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Според съда, след като схемата за държавна помощ касае помощ относно земеделско производство, то следва извода, че това производство се осъществява в рамките на стопанската година. Направен е извод, че административният орган неправилно е приел в атакувания административен акт, че жалбоподателят не отговаря на критериите за допустимост, съгласно изискването на т. 4. 1 от указанията. Според съда жалбоподателят е регистриран като земеделски производител на 23.03.2017 г., т. е. той е регистриран през стопанската 2016 г. - 2017 година. Налице са три последователни предходни стопански години, преди датата на кандидатстване, а именно: 2016 г. - 2017 г.; 2017 г. - 2018 г. и 2018 г. - 2019 г. Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на първоинстанционния съд. Съгласно посоченото т. 4. 1 от Указанията, кандидатите трябва да са регистрирани по реда на Наредба 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани за период от най-малко 3 последователни години преди датата на кандидатстване, като през целия 3-годишен период да са се занимавали с растениевъдство. Посоченото изискване е ясно формулирано с оглед на изискването за период от най-малко 3 последователни години, като се съобрази и чл. 37 от Указ 883 за приложение на Закона за нормативните актове (ЗНА) и доколкото в указанията не се съдържа определение, което да се отклонява от общоприетото относно година. В този смисъл се явяват несъстоятелни изводите в обжалваното решение, че изискването следва да се разбира като стопанска година по смисъла на § 2, т. 3 от ДР на Закона за арендата в земеделието. Освен това, дори да можеше да се възприеме изложеното е очевидно, че жалбоподателят не е регистриран за 3 последователни години преди датата на кандидатстване, тъй като между страните не се спори, че регистрацията е от 23.03.2017 г., а заявлението за кандидатстване е от 03.02.2020 г. - т. е. не са налице нито 3 пълни последователни години, нито 3 пълни стопански години. Изводите на административния съд за допуснати нарушения по чл. 35 от АПК и за липса на мотиви на административния акт се явяват явно необосновани, с оглед на доказателствата по делото, съдържанието на оспорения административен акт и административната преписка и в противоречие с критериите на ПВС 4/76 г., ТР 16/75 г. на ОСГК на ВС и ТР 4/2004 г. на ВАС. Неправилни са и изводите за основанията по чл. 146, т. 4 от АПК с оглед на изложеното по-горе. Налага се извод, че обжалваното решение, с което е отменен оспореният административен акт се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени, а доколкото правно значимите факти са установени в достатъчна степен, следва да се отхвърли оспорването срещу административния акт. В подобен смисъл относно правилното приложение на относимите нормативни разпоредби са: решение № 1321/2020 г. по адм. дело № 2575/2020 г. и решение № 12523/2020 г. по адм. дело № 499/2020 г. на ВАС. Обжалваното уведомително писмо съответства и на материалния закон и на целта на закона - предоставяне на държавна помощ на допустими кандидати, като след отмяната на съдебното решение жалбата против него следва да бъде отхвърлена, тъй като индивидуалният административен акт не страда от пороци по чл. 146 от АПК. При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, следва да се присъдят в полза на касатора направените разноски по делото, възлизащи на 270 лева - 70 лв. държавна такса за касационното производство и 200 лева общо за двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,