Решение № 1235 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2018 г.

Решение № 1235 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Кайова, със съдебен адрес в [населено място], против Решение № 209 от 27.06.2018 г. на Административен съд Стара Загора по адм. д. № 234/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000383/18.04.2018 г, издадена от Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с която на основание чл. 171, т. 2 а, б. "а" от ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– прекратяване регистрацията на ППС за срок от 8 месеца. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради пороци, изразяващи се в: игнориране от страна на съда, че оспорената заповед не съдържа мотиви относно размера на срока на ПАМ, както и че актът за установяване на административно нарушение за случая не е представен в административната преписка и не може компенсира липсата на мотиви на заповедта. Иска се отмяна на решението и оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - Началникът сектор "Охранителна полиция" към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Производството пред административния съд е започнало по оспорване на касационния жалбоподател на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000383/18.04.2018 г, издадена от Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, на основание чл. 171, т. 2 а, б. "а" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, в редакцията му с ДВ бр. 2/2018 г., в сила от 03.01.2018 г. За да отхвърли жалбата на касатора, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта му. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 2 а, б. "а" от ЗДвП в относимата му редакция /ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69 а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Правилно административният съд е тълкувал материалния закон в смисъл, че адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик. Пред административния съд е доказано, на Н. Иванов като баща на малолетния П. Иванов, е издаден АУАН № Д334171/13.04.2018 г. за предоставяне управлението на собственото на касатора М. Кайова МПС на неправоспособно лице - малолетния П. Иванов. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т. е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл. 59, т. 4, предл. 1 от АПК. АУАН № Д334171/13.04.2018 г. е подписан без възражения и доказателствената му сила не е оборена пред първоинсатнционния съд. От него се установява, че на 13.04.2018 г собственият на касатора лек автомобил е управляван от неправоспособния малолетен П. Иванов. Нито пред АС, нито в касационната жалба, тези фактически констатации са оспорени. Правилно АС е приел, че посочената от административния орган правна норма на чл. 171, т. 2 а, б. "а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от неправоспособно лице. В случая е било безспорно и е доказано посоченото обстоятелство. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че дали касатора-собственик е адресат на съставения АУАН е без правно значение. Действително, приложимата правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали жалбоподателката лично е предоставила управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали тя е знаела за това. Законът допуска засягане на правата й с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Неоснователно е главното касационно оплакване за липса на мотиви относно продължителността на определения срок на принудителната мярка. Високата обществена опасност на нарушение от процесния вид, при което на опасност са били изложени животът и здравето на дете са мотивирали неколкократни законови промени и подробното излагане на фактическите и правни основания е достатъчен мотив, в тази връзка, за определяне на срок на ПАМ, различен от максималния, както подробно се е мотивирал и първоинстанционния съд, като се е позовал и на непротиворечива съдебна практика. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение