Решение № 6249 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1360/2013 г.

Решение № 6249 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1360/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 6604 от 04.12.2012 г. по административно дело № 7925/2012 г. Административен съд София - град е: 1) отменил решение № 39/30.07.2012 г. на управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), с което е оставена без уважение жалбата на Фанна Димитрова Коларова срещу разпореждане № 4903216293, изх. № 94Ф1-2383-1/12.04.2012 г. на длъжностното лице в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори"; 2) наредил връщане на преписката на длъжностното лице в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" за произнасяне по молбата на Фанна Димитрова Коларова и отпускане на добавка към пенсията, съобразно чл. 9 от ЗПГРРЛ (Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица), съобразно мотивите на съдебното решение; 3) осъдил Националния осигурителен институт да заплати на Фанна Димитрова Коларова направените по делото разноски в размер на 400 лв. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от управителя на Националния осигурителен институт, който по съображения за неправилност, относими към основанията по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се потвърди процесното решение на управителя на НОИ. В проведеното по делото съдебно заседание юрисконсулт Геренов като процесуален представител на касатора поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена по съображенията, изложени в нея. Ответницата по касация Фанна Димитрова Коларова чрез повереника си адв. Кашъмов в съдебно заседание и в писмена защита оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното съдебно решение да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на оспореното с нея решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора. Видно от представено пенсионно решение от Немското пенсионно осигуряване, Фанна Коларова получава пенсия за старост за жени в Германия. Със заявление от 05.08.2011 г. тя е поискала отпускането на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ. С процесното разпореждане № 4903216293, изх. № 94Ф1-2383-1/12.04.2012 г., на длъжностното лице в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори", ако и да не й се оспорва качеството "репресирана по политически причини" (била е изселена заедно със семейството си по политически причини), й е отказано отпускането на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ, тъй като не получава пенсия по условията на българското законодателство, към която да се изплаща исканата добавка. С жалба вх. № 94Ф-276-1 от 16.07.2012 г. Коларова е оспорила разпореждането пред управителя на НОИ. Последният с решение № 39/30.07.2012 г. е оставил без уважение подадената жалба, като не е намерил основание да ревизира отказа на длъжностното лице. За да отмени това решение и върне преписката за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания, Софийският градски административен съд обосновано въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че оспореният пред него акт е издаден при нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, с оглед на това, че неоснователно е отказано отпускането на исканата добавка на Фанна Коларова, предвид издаденото удостоверение изх. № 19908/15.10.1992 г. от МВР, съдържащо данни за репресия спрямо лицето, наличието на отпусната немска пенсия и на заявление от Коларова за отпускането на такава добавка. Върховният административен съд намира, че подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд София - град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса писмени доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия материален закон (чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ, чл. 49б от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чл. 21, § 1 и чл. 29, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност). Решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата и становищата на страните и основателно е приел за материално незаконосъобразен отказа на административния орган да отпусне исканата българска добавка към немската пенсия на Коларова (налице е хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 22 от ЗПГРРЛ). От надлежно доказаните по делото за случая факти е безспорно, че заявителката е от кръга на лицата по § 3а, т. 4 от ДР на ЗПГРРЛ и по силата на чл. 9, ал. 1, т. 22 във връзка с чл. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ е с право да получава към пенсията си или сбора от получаваните пенсии месечна добавка в размер на 20 на сто от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Добавката съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗПГРРЛ е за сметка на републиканския бюджет и се изплаща чрез НОИ по реда за плащане на пенсиите. Коларова е с признато право на пенсия за старост за жени и получава такава в Германия. Т. е. налице са предпоставките по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ за получаване на претендираната месечна добавка. Неоснователни са касационните доводи, че първоинстанционният съд неправилно е счел за приложими досежно настоящия казус разпоредбите на чл. 21, § 1 и чл. 29, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, и в резултат на това необосновано е приел, че лицето Фанна Димитрова Коларова има право на претендираната от нея добавка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ. Не могат да бъдат споделени инвокираните в тази връзка възражения в касационната жалба, че регламентът не се отнася до дадения случай. Регламентът има широко приложение, видно от наименованието му. Той се отнася до координиране на осигурителните системи на държавите членки. Член 1 въвежда общите термини. Терминът "пенсия" е един от общите термини за Европейския съюз, а определението му е дадено в чл. 1, б. "ц" от регламента, който е пряко приложимо право на ЕС, и обхваща не само пенсиите, но и еднократните обезщетения, както и осъвременените увеличения и допълнителните плащания. Изразеното от касатора становище, че съдържанието на употребения в чл. 9 от ЗПГРРЛ термин "пенсия" е различно от това на дефинирания в чл. 1, б. "ц" от регламента не може да бъде кредитирано. Предвид основната цел на Регламент 883/2004 г. - координирането на схемите за социална сигурност посредством принципа на едно единствено приложимо законодателство (§ 18а от преамбюла), в чл. 1 от същия са дадени определения на понятия и термини от ключово значение за държавите-членки на ЕС, с оглед уеднаквяването им за всички. При това положение няма как да се приеме, че българското законодателство и в частност ЗПГРРЛ (където този термин не е легално дефиниран) терминът "пенсия" е различен от този в регламента, но дори и това да беше така, по силата на чл. 15, ал. 2 и съгласно ДЕО, при противоречие с нормативен акт от вътрешното законодателство се прилага регламентът. Всяка друга интерпретация е незаконосъобразна и противоречи и на българското и на европейското законодателство. Според чл. 2, ал. 1 от регламента, същият се прилага спрямо всички граждани на държавите-членки на ЕС, както и спрямо апатриди и чужденци, които пребивават на територията на такава държава. Както правилно е прието в тази връзка в мотивите на проверяваното съдебно решение, ограничението, наложено от административния орган, не само не намира опора в закона, но се явява в противоречие с принципа на недискриминация спрямо част от репресираните лица, в зависимост от това дали се намират на територията на страната и дали получават пенсия в нея. Т. е. материалният закон е приложен от административния орган дискриминационно, защото се допуска дискриминация по отношение на други лица в същото положение, които получават пенсия на територията на България, а Коларова получава пенсия на територията на друга държава-членка на Европейския съюз. По този начин се нарушават и чл. 6 от Конституцията, както ал. 1, така и ал. 2, законодателството на ЕС за защита от дискриминация, чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи във връзка с чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, и забраната, заложена в чл. 4, ал. 1 от Закона от защита от дискриминация. Следва да се приеме, че в случая е без значение за получаването на добавка съгласно ЗПГРРЛ обстоятелството, че лицето не получава пенсия в България, а в друга държава-членка на Европейския съюз. От горното явства, че административните актове, с които е отказано отпускане на добавка към пенсията, са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 9, ал. 1, т. 22 във връзка с чл. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразното административно решение и връщайки преписката на компетентния орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,