Решение № 1980 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4972/2014 г.

Решение № 1980 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4972/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Тодоров Тодоров в качеството му на ЕТ "Аутомакс - Николай Тодоров", гр. Перник против решение № 504/30.01.2014 г. на Административен съд, София град, 46 състав, постановено по адм. дело № 10239/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 2171201340 от 21.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че представените по делото доказателства установяват реални стопански операции. Твърди, че настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС е доказано с издаването на фактура и касов бон. Позовава се на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт в частта, в която на ЕТ Аутомакс - Николай Тодоров, гр. Перник е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 21 921.14 лева и съответните лихви в размер на 8 771.79 лева, по фактури издадени от Строй транс ЧП ЕООД и Титан сити ЕООД за данъчни периоди м. 07 - м. 08.2008 г., м. 06.2009 г. и м. 08.2009 г. За да отхвърли жалбата, съдът е приел от фактическа страна, че ревизираното лице е извършвало транспорт на товари и стоки в страната, като за целта е разполагало с два товарни автомобила и един багер. По фактурите, издадени от Строй транс ЧП ЕООД търговецът е упражнил право на данъчен кредит по доставки на стоки - масло, филтри, авто джанти и по доставки на ремонтни услуги. По фактурите, издадени от Титан сити ЕООД, предмет на доставките са "скална маса" 600 т, фракция 25/70, 25 т, фракция 085 300 т, дренаж. Въз основа на представените по делото писмени доказателства - преписи от фактури, фискални бонове към тях, преписи от издадените ревизионни актове на доставчиците, съдът е обосновал краен извод за недоказано реалното изпълнение на фактурираните доставки на стоки и услуги, поради което за ревизирания търговец не са налице предпоставките по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Решението е правилно. Наличието на доставка на стоки и услуги е основен елемент от фактическия състав за възникване и признаване на правото на данъчен кредит. /арг. т. 31 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, респективно с извършването на услугите. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Съгласно чл. 9 от ЗДДС услуга е всяко извършване на услуга, а услуга по смисъла на чл. 8 от закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. По силата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие при доставките на стоки е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, а при доставките на услуги - извършването на услугите. Следователно при спор за реалност на доставките на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно предаване и получаване на стоката между страните по пряката доставка, а при доставките на услуги - на фактите относно фактическото им извършване. Тази проверка съгласно решението на СЕС по дело С-285/11 се извършва чрез допустимите от националния закон процесуални средства. В разглеждания случай за изпълнението на доставките в хода на ревизията са представени само издадените фактури и фискални бонове. Тези доказателства не са достатъчни да удостоверят предаването и получаването на стоките по фактурите, издадени от Строй транс ЧП ЕООД и изпълнението на фактурираните услуги по останалите фактури от Титан сити ЕООД и Строй транс ЧП ЕООД. В хода на ревизията е приобщена декларация на Станислав Каменов - управител на Титан сити ЕООД през периода от 2007 г. до 11.11.2009 г., в която посочва, е дружеството не е извършвало търговска дейност. Фактически констатации във връзка с изпълнение на процесните доставки не се установяват и от представените в съдебното производство ревизионни актове на доставчиците. Ревизията на доставчика Строй транс ЧП ЕООД по ЗДДС, в обхвата, на която са включени и процесните данъчни периоди м. 07.2008 г. и м. 08.2008 г. е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК - не е подадена декларация и липса и непредставена счетоводна отчетност. С издадения ревизионен акт действително не е извършена корекция в данъчната основа и начисления данък по извършените от това дружество доставки, но само това обстоятелство не е достатъчно да обоснове извод за осъществяване доставките на стоки и услуги. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-643/11. В издадения на Титан сити ЕООД ревизионен акт и съставения ревизионен доклад е прието за процесните данъчни периоди на м. 06.2009 г. и м. 08.2009 г., че извършените доставки са фиктивни, но данъкът по издадените фактури от дружеството фактури е дължим, на основание чл. 85 ЗДДС. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че настъпването на данъчно събитие се установява с издаването на фактурата. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС настъпването на данъчно събитие се определя от момента на прехвърляне правото на разпореждане върху стоките и от момента на извършване на услугите, поради което установяването му, предполага доказването на тези юридически факти. В случая доказателства за предаване на стоките и извършване на услугите не са ангажирани по делото, поради което правилно съдът е приел, че не е доказано настъпването на данъчно събитие. При липса на действително извършени доставки, позоваването на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, е неоснователно. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон при преценката за наличие на предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит, поради което решението, с което жалбата на ЕТ Аутомакс - Николай Тодоров е отхвърлена, следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Въпреки изхода на спора, на ответника по касация не се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, тъй като такова е присъдено от първата инстанция, в максималния размер, предвиден в чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,