Решение № 3503 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11207/2009 г.
ВАСII отделение17.03.2010 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 679 от 18 юни 2009 г., постановено по адм. д. № 982/2007 г. по описа на Административен съд Бургас. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3503 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11207/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Елина Атанасова Чорбаджиева-Моллова срещу решение № 679 от 18 юни 2009 г., постановено по адм. д. № 982/2007 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-02-БС-1/21 юни 2007 г. на началника на РДНСК - гр. Бургас. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - "Форос дивелъпмънт" ЕАД - гр. Бургас, "БВК инвестмънт" ЕООД - гр. София и началника на РДНСК - гр. Бургас, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Бургас Елина Атанасова Чорбаджиева-Моллова е оспорила заповед № ДК-02-БС-1/21 юни 2007 г. на началника на РДНСК - гр. Бургас, с която е наредено да бъде премахнат незаконният строеж "Двуетажна сграда", находящ се с ПИ 1169, м. "Кафка", кв. Крайморие, гр. Бургас. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че в периода около 2006 г. Елина Чорбаджиева-Моллова е извършила строителство на двуетажна сграда с площ 104 кв. м в собствения й поземлен имот 1169, м. "Кафка", кв. Крайморие, гр. Бургас. Установено е също така, че строителството е извършено без издадени строителни книжа. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е правилен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ. Неоснователно е възражението на касаторката относно това, че процесната сграда съществува във вида, в който е понастоящем, от 1938 г., като е ремонтирана в периода 2004 - 2006 г.. Това обстоятелство е подробно обсъдено от първоинстанционния съд, който обосновано е възприел заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза - неоспорена от страните, и въз основа на това е формирал вътрешното си убеждение. Изложените от административния съд съображения относно площта на сградата и времето на изграждането й се споделят напълно от тази инстанция. Неоснователно е и възражението, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил всички представени по делото доказателства - снимки, страници от мемоари и заключения на допуснати по друго дело технически експертизи. Посочените документи не представляват доказателства, поради което правилно съдът не ги е обсъждал при формиране на решението си. Възражението за допусната грешка в решението по адм. д. № 534/2000 г. по описа на Бургаския окръжен съд, механично пренесена и в нотариалните актове за собственост на имота, също е неоснователно. Това възражение впрочем също е обсъдено в оспореното решение, като следва да се добави и това, че тази грешка - ако е налице такава, е следвало да бъде поправена по съответния ред. Дори да се приеме, че площта на сградата е 84 кв. м, а не 48 кв. м, както се сочи в споменатите актове, то това не променя изводите на съда, тъй като процесната сграда е със съвсем различна квадратура - 104 кв. м. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,