Решение № 279 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7392/2015 г.

Решение № 279 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7392/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите против решение № 2680 от 16.04.2015 г., постановено по адм. дело № 10668/2014 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Д. В. Р., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С решението, в обжалваната му част, Административен съд С. - град осъжда Национална агенция по приходите да заплати на Д. В. Р. сумата от 1413.12 лв. представляваща обезщетение, изразяващо се в по-ниско възнаграждение на служителя за периода от месец февруари 2014 г. до месец август 2014 г. в следствие на отменена заповед № 164 от 10.01.2014 г. за преназначение на по-ниска длъжност, а именно от "началник сектор" на "главен публичен изпълнител", ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане. За да постанови този резултат съдът приема за безспорно, че с решение № 4058 от 18.06.2014 г., постановено по адм. дело № 2300/2014 г. по описа на Административен съд С. - град е отменена заповед № 164 от 10.01.2014 г. на директора на ТД на НАП, с която Р. от началник сектор в отдел "Управление на дълговете", Дирекция "Събиране" е преназначен на длъжността "Главен публичен изпълнител" в отдел "Входящ контрол и координация", сектор "Специализиран" в Дирекция "Събиране" с по-ниско възнаграждение. Решението е влязло в сила на 05.08.2014 г. От заключението на назначената по делото експертиза се установява, че разликата в заплащането за двете длъжности за периода, през който Р. е изпълнявал задълженията си на по-ниска длъжност е в присъдения размер, който не се оспорва от касатора. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. По несъмнен начин по делото е установено, че заповедта за назначаване на по-ниска длъжност е връчена на 13.02.2014 г. на Р. и същият от получаването й започва да я изпълнява и получава по-ниска възнаграждение. Правилно съдът кредитира заключението на назначената експертиза, с което се установява, че разликата във възнаграждението за двете длъжности през процесния период е в размер на 1413.12 лв. След като заповедта за преназначаване на по-ниска длъжност е отменена като незаконосъобразна, то служителят търпи вреди, изразяващи се в разликата в заплащането като е налице и причинна връзка между незаконосъобразността на заповедта за преназначаване и претърпените вреди. Ето защо като приема исковата молба за основателна и уважава иска за посочения размер Административен съд С. - град постановява решение в съответствие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Законосъобразно съдът не обсъжда доводите на НАП относно законосъобразността на заповед № 164 от 10.01.2014 г., тъй като същата не е предмет на спора. В настоящото производство касаторът отново навежда доводи за законосъобразност на заповед за преназначаване, които също не следва да се обсъждат, тъй като тази заповед е отменена с влязло в сила решение. Фактът, че Д. Р. за процесния период изпълнява задълженията само и единствено на по-ниската длъжност "главен публичен изпълнител" и не възразява включително и относно размера на получаваното парично възнаграждение, не обосновава неоснователност на исковата претенция, тъй като служителят вследствие на незаконосъобразна заповед е назначен на по-ниска длъжност, с по-ниско възнаграждение. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно като не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се осъди Национална агенция за приходите да заплати на Д. В. Р. направените по делото разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,