Решение № 12102 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7925/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Петров от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Гънчев, срещу Решение 974 от 26.05.2023 г., постановено по адм. дело 145/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД-683/27.07.2022 г. на кмета на Община Карлово и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд противоречат на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно която процесната постройка е допустима като допълващо застрояване по правилата на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Възразява се също така, че премахването на процесния строеж ще се яви непропорционална намеса в правната сфера на засегнатото лице съобразно преследваната от закона цел. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова, с което се отмени оспорената заповед и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на Община Карлово, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Царев, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в приложен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на П. Петров срещу заповед РД-683/27.07.2022 г. на кмета на Община Карлово, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж Работилница, находящ се в УПИ Х 617 на границата с УПИ VII 605 и УПИ XI 618, кв. 47 по плана на [населено място], Община Карлово, който е изпълнен без изискващи се одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. В мотивите на заповедта е посочено, че постройката е едноетажна, масивна и с размери в план 19 м. на 6.90 м., както и е разположена на междуимотната граница на УПИ Х 617 с УПИ VII 605 и УПИ XI 618. Според административния орган за процесния строеж са неприложими хипотезите за търпимост, въпреки подадената декларация за годината на построяването му. В хода на първоинстанционното производство е била допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно която в действащия подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/, одобрен със заповед 325/16.04.2018 г. на кмета на Община Карлово, процесният строеж не е отразен, като за УПИ Х 617 е предвидено свободно ниско застрояване. Констатирано е от вещото лице, че и по предходен кадастрален, регулационен и застроителен план на [населено място] от 1979 г. процесната постройка не е отразена в плана. Установено е от вещото лице също така, че процесната постройка е разположена в югозападния ъгъл на УПИ Х-617, като от северозапад тя е по границата с УПИ VII-605, където съществува плътна ограда с височина 1.80м. и оградата служи за стена на работилницата с дължина 6.53 м., а другата страна на работилницата по югозападната граница към УПИ XI-618 следва плътна ограда между двата имота, която е изпълнена от различни по вид тухли, като тангира с границата само в източната част с дължина от 10.88 м. при обща дължина 18.72 м., а за втора къса стена на работилницата с дължина 6.52 м., от югоизток служи тухлената стена на масивен гараж. Установено е също така, че процесната постройка се ползва като работилница за изработка на стоманени изделия и е със следните технически данни - застроена площ от 121.62 кв.м.; височина до стрехата 2.40 м.; височина при оградата от югозапад 2.60 м. Според вещото лице физическото състояние на постройката предполага период на изграждане повече от 25 години, но без да може да се определи годината на изпълнение с точност. Съгласно заключението на вещото лице процесният строеж не е бил допустим към 1982 г., но е допустим като допълващо застрояване по ЗУТ с процедиране на ПУП ПРЗ за предвиждане на стопанска постройка, разположена на две регулационни граници със съседни урегулирани поземлени имоти. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че безспорно процесната работилница представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както и че е изградена по регулационната линия и не е отразена в ПУП ПРЗ, одобрен със заповед 187/25.06.1979 г., както и не е отразена и в действащия в момента ПУП ПРЗ, одобрен със заповед 325/16.04.2018 г. на кмета на Община Карлово. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, административният съд е обосновал извод за неприложимост по отношение на процесната постройка на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото се установява по делото, че същият не отговаря на правилата и нормативите, действали към 1982 г., а и в застроителния план е предвидено само основно застрояване с ниско свободно жилищно застрояване, без да е предвидено допълващо такова, както и няма предвидено допълващо застрояване в някой от урегулираните поземлени имоти по сега действащия ПУП. Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за некоректно посочване в оспорената заповед на разположението на процесната постройка, доколкото по делото безспорно се установява, че същата е разположена на вътрешната регулационна линия, но няма покритие от другата страна в съседния имот, по-висока е и няма процедиран план като ЗРП, КЗСП или КЗР в група с такива съседни парцели, съгласно Наредба 5 от 02.09.1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /Наредба 5/1977 г., отм./. Според административния съд в случая не се касае за строеж по смисъла на чл. 147, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 44, ал. 1 от ЗУТ или чл. 46 от ЗУТ, и по отношение на спорния строеж се е изисквало одобряване и на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, но дори и да се квалифицира строежът като такъв по чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и за него да не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, то безспорно се изисква издаване на разрешение за строеж, а такова няма, което е достатъчно основание, за да бъде квалифициран същият като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Позовавайки се на заключението на вещото лице, съдът приема също така, че процесната работилница не представлява стопанска постройка със селскостопанско предназначение и не попада в разпоредбата на чл. 44 от ЗУТ. Въз основа на това съдът е обосновал решаващия извод, че разпореденият за премахване строеж се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е изпълнен без необходимите строителни книжа, респективно налице е посоченото в заповедта фактическо основание за издаването ѝ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Както в мотивите на заповедта, така и в диспозитива й, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж, с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ едноетажна, масивна постройка с размери в план 19 м. на 6.90 м., която се използва за работилница и е разположена на междуимотната граница на УПИ Х 617 с УПИ VII 605 и УПИ XI 618, които обстоятелства се подвърждават и от приета и неоспорена от страните по делото съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице изграденото на място съответства на описаното в заповедта. При тези факти административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване Работилница представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж в съответствие с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В случая строителни книжа не са издадени, обстоятелство, по което страните не спорят, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Правилен е и извода на съда, че в случая се явяват неприложими нормите на чл. 147, ал. 1, т. 1 и чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, доколкото от приетите по делото писмени доказателства, в това число и от приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че процесната постройка, макар и такава на допълващо застрояване, се използва като работилница за изработване на стоманени изделия, т. е. същата е с предназначение за производство, както и няма характеристиката на лека постройка за отоплителни материални и инвентар. Правилен е и крайния извод на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Този извод не се променя дори и да се приеме за доказана като година на изграждане на процесната постройка 1982 г., в който случай се явява приложим § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба незаконни строежи, извършени до 7 април 1987 г., се считат за търпими и не подлежат на премахване, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали към момента на извършването им или по сега действащия ЗУТ. При наличието на тези кумулативни предпоставки строежът е търпим и съответно неподлежащ на премахване. От събраните по делото доказателства, включително съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че по действащия към твърдяната година на изграждане на процесния строеж кадастрален, регулационен и застроителен план на [населено място], одобрен със заповед 187/25.06.1979 г., за УПИ Х 617 е предвидено само основно застрояване - ниско свободно жилищно застрояване, като процесният строеж не е отразен в кадастъра на този план. Изрично също така в приложима редакция на чл. 125, ал. 1 от Наредба 5/1977 г. /отм./ е било предвидено, че стопански постройки могат да се разполагат на страничните регулационни линии или на регулационната линия към дъното на парцела въз основа на застроителен план или кварталнозастроителна разработка,така че заедно с постройката в съседните парцели да образуват обща група. Следователно, доколкото по делото не се установява към 1982 г. изграждането на процесната постройка по страничните регулационни линии да е било предвидено по действащия план заедно с постройки в съседните имоти, то процесният строеж безспорно се явява недопустим по действащите към 1982 г. план, правила и норми. Не се установява по делото също така процесният строеж да е допустим и по сега действащия ЗУТ, противно на изложеното от касатора в касационната жалба. Видно от заключението на вещото лице по действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед 325/16.04.2018 г. на кмета на Община Карлово, за УПИ Х 617 е предвидено свободно ниско застрояване, като процесната постройка не е отразена, поради и което само на това основание процесният строеж не може да се квалифицира като търпим, доколкото предпоставката за допустимост с действащия ПУП е кумулативна и неосъществяването й е достатъчно основание строежът да бъде изключен от категорията на ползващите се с търпимост. Поради това се явява и неоснователно възражението на касатора за допустимост на процесния строеж съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗУТ. Действително, разпоредбата на чл. 42, ал. 2, изр. второ от ЗУТ допуска постройки на допълващото застрояване, каквато е процесната, да могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, но само ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Но дори и да е налице в процесния случай покриване на плътни огради откъм съседните имоти на част от процесната постройка, то това не променя извода за недопустимост на процесния строеж по действащия ЗУТ, доколкото видно от заключението на вещото лице височината на процесния строеж при оградата от югозапад е 2.60 м., а самата оградата е с височина 2.10 м., както и оградата от северозапад е с височина 1.80 м. при височина на строежа от 2.40 м., т. е. не е налице покриване на съществуващи плътни огради. Поради това решаващият извод както на съда, така и на административния орган, че процесният строеж е извършен без необходимите строителни книжа и същият се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и не е търпим, е правилен и съответен на приложимите материално-правни норми. Неоснователен се явява и доводът на касационния жалбоподател, че заповедта е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 6 от АПК. В процедурата по издаване на заповеди по чл. 225а от ЗУТ административният орган действа служебно, като при установен незаконен строеж, който не е търпим, за него не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая, е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Пловдив е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1250 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,