Решение № 569 от 10.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 482/2008 г.

Решение № 569 от 10.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 482/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 430 от 26.11.2007 г. по гр. д. № 2626/07 г. Софийски градски съд е отменил решение от 14.05.2007 г. по гр. д. № 2966/06 г. на Софийски районен съд. Постановил е ново решение, с което е осъдил П. Д. Ш. да заплати на П. М. М. 7 300 лв. на основание чл. 79 вр. с чл. 240 ЗЗД. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от П. Ш.. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на съществени процесуални правила. Ответникът по касация П. М. оспорва жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да уважи иска въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за заем, обезпечен със залог, като авторството на документите не еоспорено. Не били доказани твърденията на ответника че договорът е привиден и прикрива лизинг. В негова тежест било и да докаже с писмени доказателства връщането на сумата. Приел е, че искът не е погасен по давност, тъй като давностният срок за предявяване на вземането е пет годишен. Не се касае за периодични плащания, за едно глобално задължение. В касационната жалба се твърди че касаторът е бил нередовно призован за проведеното съдебно заседание. Призовката била връчена при отказ на съпругата му с която бил във фактическа раздяла. Неговият пълномощник също не бил уведомен. Доводите в жалбата за нарушение на процесуалните правила са неоснователни. Въззивното дело е било насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 21.11.2007 г. Призовката до касатора е била изпратена до пълномощника му адв. К, но е върната с отбелязване че не се намира на посочения в пълномощното адрес. За съдебното заседание обаче същият е бил призован на 11.11.2007 г. чрез съпругата си Р. Ш. Твърденията, че касатора и съпругата му били във фактическа раздяла, не правят призоваването нередовно по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК (отм.), след като в призовката не е отбелязано че същата отказва да я получи. След изтичане на срока за обжалване касаторът е подал допълнителна жалба, в която се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Доводите в тази жалба не подлежат на обсъждане. В жалбата, подадена в срок, касаторът посочва като неправилност на въззивното решение само нарушение на съдопроизводствените правила, а доводи за незаконосъобразност не са посочени. Такива се съдържат в допълнителната жалба, но те са заявени след изтичане на срока за обжалване. Само ако в подадената в срок жалба беше посочен порок за незаконосъобразност на въззивното решение, допълнителната жалба, би могла да се счита като жалба допълваща основната. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС