Решение № 272 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 30/2011 г.

Решение № 272 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 30/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 186/04.02.2011 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 30/2011 г. по жалба на В. В. К. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение на Софийски градски съд от 26.10.2010 г. по гр. д. № 4407/2010 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против [фирма] иск, квалифициран по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, за сумата 1 005 лв - обезщетение за оставане без работа за период 03.08.2009 г. - 03.02.2010 г. Обжалването е допуснато поради наличие на противоречива съдебна практика по въпроса достатъчно доказателство ли е за оставане без работа на незаконно уволнен работник или служител обстоятелството, че в представеното по делото копие от трудовата му книжка няма отбелязване за исковия период той да е започнал работа при друг работодател. По този въпрос съдът вече е дал отговор по реда на чл. 291 от ГПК (решение № 132 от 11.03.2011 г. по гр. д. № 1513/2009 г.). Констатацията, че след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение, в трудовата книжка на работника няма отбелязване да е започнал работа при друг работодател, дава достатъчно основание този факт да се счете за установен. Работодателят е този, който, ако твърди че за исковия период работникът е получавал доходи от труд, носи тежестта да докаже този факт. В случай, че такива доказателства не бъдат ангажирани, основанието на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ следва да се счита доказано. След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна. Това решение е необосновано. Пред първата инстанция ищцата (сега жалбоподателка) е представила още с исковата молба копие от трудовата си книжка, в която е отбелязано, че след прекратяване на трудовото правоотношение между нея и ответника, не е започвала работа при друг работодател. Ответникът не е заявил пред съда оспорване на отрицателния факт на оставане на ищцата без работа. Правилата на логиката изискват в този случай са бъде прието за установено, че за периода от датата на уволнението (03.08.2009 г.) до 03.02.2010 г. ищцата е била без работа, т. е. не е реализирала доходи от труд. Като е приел, че този отрицателен факт не е доказан, въззивният съд е постановил необоснован съдебен акт - касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. В тази част обжалваното решение подлежи на отмяна. Липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. От фактическа страна по делото е установено, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, прекратено едностранно от работодателя със заповед, връчена на 03.08.2009 г. С влязло в сила решение уволнението е признато за незаконно и ищцата е възстановена на заеманата преди извършването му длъжност. Доказано е по делото, че за период от 6 месеца след датата на уволнението ищцата не е започвала работа при друг работодател. Тя има право на обезщетение, което е в размер на брутното трудово възнаграждение, изчислено по реда на чл. 228 от КТ, за тези шест месеца. По делото не е установен размерът на последното получено от ищцата възнаграждение за пълен отработен месец преди датата на незаконното уволнение, но той не може да е по-малък от уговореното основно трудово възнаграждение, т. е. 167,50 лв. Следователно искът е основателен за пълния предявен размер от 1 005 лв и следва да бъде уважен. Законната лихва върху тази сума не е претендирана пред инстанциите по същество и не може да бъде присъдена. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата всички дължими за трите инстанции в производството такси и разноски по делото съобразно размера на иска, който е уважен. По изложените съображения съдът