Решение № 5 от 3.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13313/2015 г.

Решение № 5 от 3.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13313/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 5690/14.09.2015 г., постановено по адм. дело № 3423/2015 г. по описа на Административен съд - С. град. Първата касационна жалба е подадена от Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, юрк. Иванов, като моли обжалваното решение да бъде отменено, в частта му, в която е осъдено Министерство на вътрешните работи да заплати на Б. Г. К. обезщетение в размер на 2000 лева, за причинени му неимуществени вреди. В жалбата са посочени доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание касаторът се представлява от лице с юридическо образование - Йовчева, която поддържа подадената касационна жалба, не сочи нови доказателства и оспорва касационната жалба, подадена от Б. Г. К.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба, подадена от Б. Г. К. от гр. С., против първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 31 299,13 лева. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлен искът му за претърпени имуществени вреди, като вместо него ВАС постанови друго по съществото на спора. Представя доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на първата касационна жалба, като намира, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е присъдено в завишен размер. По отношение на втората касационна жалба, изразява становище за неоснователност на същата. Счита, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в отхвърлителната му част, а в осъдителната следва да бъде отменено, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди бъде определено в по-нисък размер. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С посоченото по-горе решение, Административен съд - С.-град, е отхвърлил исковата молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Б. Г. К. срещу Министерство на вътрешните работи, за причинени имуществени вреди за сумата от 31 299,13 лева, и е уважил частично исковата претенция за неимуществени вреди за сумата от 2000 лева, като е отхвърлил иска до претендирания размер от 8000 лева, както и лихва върху тази сума. Осъдил е ответника по делото - Министерство на вътрешните работи, да заплати на Б. К. сумата от 206, 58 лева, представляваща лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в периода от влизане в сила на решение № 3690/30.05.2013 г. по адм. дело 5283/2011 г. на АССГ - потвърдено с решение № 4667/04.04.2014 г. по адм. дело № 14281/2013 г. на ВАС, до датата на завеждане на исковата молба - 09.04.2015 г. Ответникът е осъден и да заплати направените в съдебното производство разноски от ищеца. По отношение на предявеният иск за обезвреда на имуществените вреди, съображенията на съда за отхвърлянето на иска са били, че не се доказва една от предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - пряка и непосредствена причинна връзка между твърдения акт на дискриминация и имуществените вреди, които ищецът претендира. Съдът е приел, че изпращането на касатора К. от министъра на вътрешните работи в мисията на EULEX К. не е достатъчно, за да може същият да получи възнаграждението, което К. претендира, че е следвало да получи - л. 26 от първоинстанционното дело. Приел е също, че за целта е необходимо и съответно разпореждане на ръководството на мисията и договор между него и съответния чл. на персонала, подписването на който зависи от преценката на ръководството на мисията. Първоинстанционният съд е посочил, че претенцията за имуществени вреди, причинени от неравенство в третирането и нарушеното право за достъп до професионална дейност, не е равна на разликата между възнаграждението, което ищецът би получил в мисията и това, което е получил оставайки в Р. Б., и поради липса на други доказателства е приел, че същата се явява неоснователна. Решението е валидно, правилно и обосновано. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Установено по делото е, че в периода 28.11.2006 г. - 30.11.2008 г., Б. Г. К. е командирован от министъра на вътрешните работи в мироопазваща мисия на ООН в К. UNMIK. Междувременно е започнала процедура по набиране на участници в Европейската мисия в К. в периода 29.11.2008 г. - 29.05.2009 г. за участие, в която К. е кандидатствал и е бил одобрен от Комисия по подбор, подготовка и изпращане на полицейски наблюдатели в международни мисии към Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР. Видно от протокол № 5 от 17.09.2008 г. на Комисия по подбор, подготовка и изпращане на полицейски наблюдатели в международни мисии, е предложено да се изпратят всички одобрени 37 участници, сред които е и К. Независимо от това, в становище на директора на Дирекция "Човешки ресурси" при МВР от 11.09.2008 г. до министъра на вътрешните работи, се предлага да не бъдат изпращани тези служители, чийто мандат в мисията в ООН е приключил, но не е изтекла една година, прослужена в структури на МВР, преди следващо участие в мисия, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Инструкция с рег. № МЗ-11/05.06.2007 г. на МВР, като са предложени за участие само 11 служители. Министърът на вътрешните работи е издал заповед № К-6535/20.11.2008 г., с която разрешава ползването на неплатен отпуск и изпраща тези 11 служители в мисията EULEX К. По подадена жалба от касационния жалбоподател К. пред Комисия за защита от дискриминация (КЗД) е признато, че при определяне на участниците в тази мисия министърът на вътрешните работи е допуснал неравно третиране на Г. К. по признак "лично положение", т. е. органът е допуснал пряка дискриминация и нарушение на чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 15, ал. 1 и чл. 26 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), като това е довело до ограничаване на правото му на достъп до професионална дейност. Решението на КЗД в тази му част е оставено в сила с решение на АССГ и потвърдено с решение на ВАС. Първостепенният съд е установил тези обстоятелства и е приел правилно и законосъобразно, че претенцията за имуществените вреди е неоснователна и недоказана от К. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен ЗОДОВ. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното имуществено обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, и законосъобразно предявеният иск е отхвърлен от решаващия съд. Правилно, и в съответствие със събраните по делото доказателства, съдът е приел, че в конкретния случай се доказва само първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата - акт на дискриминация, установен с Решение на КЗД № 106/01.06.2011 г. и потвърден с посочените по-горе решения на АССГ и ВАС. О. събраните по делото доказателства не се установява обаче претърпени имуществени вреди, които да са в резултат на акта на дискриминация, което изключва наличието на елемент от фактическия състав на правната норма - пряка причинна връзка между акта на дискриминация и претендирания вредоносен резултат. Изводът на първоинстанционния съд, че освен изпращането на касатора в мисията на EULEX К., същият следва да бъде одобрен за участие в мисията, както и да му бъде определена длъжност и възнаграждение от ръководството на мисията, съгласно Съвместно действие 2008/124 ОВППС на Съвета от 04.02.2008 г., относно мисията на ЕС ЕULEX К., което в случая не е сторено, е правилен и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Настоящият касационен състав намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за претърпени неимуществени вреди, които К. претендира от допуснатото неравенство в третирането и нарушено право на достъп до професионална дейност и изразяващи се в претърпян от него психически стрес, морални болки и страдания, срам и неудобство, накърняване на човешко достойнство и подронен авторитет пред колегите му от международните полицейски сили и пред тези от СДВР и РПУ в С. Правилно е прието от административния съд, че тези вреди се намират в непосредствена причинна връзка с дискриминационното действие на Министерство на вътрешните работи. Неимуществените вреди следва да се прецизират, като се вземат предвид всички обстоятелства, като се отчете строго субективния и индивидуален характер на личността, при определяне на интензитета на негативни емоции, страдания и неудобства. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че обезщетението за причинените на К. неимуществени вреди, следва да овъзмезди само онази част от увреждането, която е причинена от невъзможността на касатора да упражни правото си на достъп до участие в мисията на EULEX К., на ниво само национална процедура, както и причинените му страдания от неупражняването на това право. Правилно съдът е определил размера на обезщетението, позовавайки се на нормата на чл. 52 от ЗЗД, и отчитайки характера и степента на увреждането и размера на обезщетението, в размер на 2000 лева, като е отхвърлил иска за разликата до размера от 8000 лева. От приложените по настоящото дело доказателства от К., не се налагат различни правни изводи по делото от тези, направени от първоинстанционния съд, поради което не обосновават отмяна на съдебното решение в оспорената му част от касатора. Касационната жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи, е неоснователна, тъй като правилно и обосновано е прието от административния съд, че на К. следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от неосигурен достъп до участие в мисията на ниво национална процедура, както и от това, че след завръщането му в Р. Б. не е възстановен на очакваната от него длъжност. С оглед на изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК, и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на страните не следва да бъдат присъждани разноски по делото пред настоящата инстанция. Водим от гореизложеното, атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,