Решение № 10967 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11284/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Р. Кирилов срещу решение 165 от 20.10.2022 г. по адм.д. 281/2022 г. на Административен съд Перник, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу отказ 1920з-145/16.06.2022 г., издаден от началника на Първо Районно управление към ОДМВР Перник за издаване на разрешение за носене и съхранение на пистолет Макаров кал. 9 х 18 IM391543 и отнемане на издадено Разрешение за съхранение 20160218263, както и отнемане на притежаваното от него огнестрелно оръжие и боеприпаси към него. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита, че в отказа липсват мотиви за постановяването му, освен , че заявлението е необосновано и немотивирано. Според жалбоподателя не е ясно какво означава обосновано и мотивирано заявление за притежаване и носене на късоцевно оръжие, а и на ловно такова. Служителят който приел документите му, не му пояснил , че трябват разяснения за какво е необходимо оръжието. Притежава разрешение за оръжието от преди повече от 20години. Излага доводи, че не е ясно защо защитата на семейството и домът му и личната защита, в качеството му на адвокат по наказателни дела, не е основание за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, още повече, че е ловец и притежава три броя ловни оръжия за които има разрешение, което означава, че ползва оръжието късо такова и при лов и не е необходимо да го сочи в заявлението. Заявява, че не са налице промени в законодателството, за да се налага посочване на нови обстоятелства, различни от тези посочвани преди тези двадесет години, като през времето разрешението за носене и съхранение на късо оръжие се е издавало през три години и със същите мотиви е получавал такова. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В оспорения пред съда акт е прието, че заявлението е по реда на чл.76 от ЗОБВВПИ, съгласно която разпоредба важи изискването за доказана конкретна необходимост за притежаване на огнестрелно оръжие. Всяка конкретна необходимост подлежи на преценка, с оглед мотивите на заявителя В случая заявлението е мотивирано, че оръжието му е необходимо за защита семейството и домът, както и като адвокат занимаващ се с наказателни дела, но не се уточнява от какво точно произтича заплахата. Прието е, че заявителят кандидатства за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие без да има основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да обосновава издаването на исканото разрешение. В този смисъл заявлението прието за немотивирано и недоказано. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че физическите лица могат да получат разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона, като наличието на материално правните предпоставки се преценява от органа към датата на подаване на заявлението за издаване на разрешително. В тази връзка неоснователни са доводите на жалбоподателят, че притежава разрешение от повече от двайсет години и че през това време мотивите за издаване на такова разрешение, след изтичане на законоустановения му срок са били идентични с тези, които е изложил и в настоящото производство, развило се пред административния орган. Съдът посочил, че притежаването на предходно разрешително не предпоставя автоматично издаване на ново такова- процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешението за дейностите, предвидени в ЗОБВПИ се прилагат за всяко следващо изискване. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е за определен срок. Законодателят е поставил възможност за упражняване на дейността в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъдат установени периодично на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Заявителят е обосновал като причина за издаването на нова разрешение за съхранение и употреба на огнестрелно оръжие обстоятелството, че му е необходимо с цел защита на семейството и домът му и като адвокат по наказателни дела. Този факт обаче, че лицето упражнява свободна професия като адвокат по Закона за адвокатурата и работи с наказателни дела не задължава административният орган да постанови издаване на разрешение. От представените в административната преписка писмени доказателства не се доказва наличието на конкретна и потенциална опасност за живота и здравето на жалбоподателя или на неговото семейство. Събиране на доказателства не е поискано от страна на жалбоподателя. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие, непровеждането му сочи, че мотивираният с липсата й отказ за издаване на разрешение е законосъобразен. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че необосноваността и немотивирането на заявлението с основателна причина по смисъла на чл. 58, ал.1, т 10 ЗОБВВПИ, на което основание е издаден обжалвания пред съда акт, е основание за постановяване на отказ. Съгласно чл. 58, ал.1 разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице: т. 10. (доп. ДВ, бр. 37 от 2019 г., бр. 100 от 2020 г.) което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Относно пистолета в заявлението е посочено от жалбоподателя, че му е необходимо за защита на семейството и домът му и в работата му в качеството на адвокат, занимаващ се с наказателни дела. Основателно е прието от административния орган, че не се сочи и доказва конкретна заплаха, поради което не е доказана основателна причина за самоотбрана. Правилно е прието от съда, че с подаването на заявление за подновяване на разрешението на всеки три години следва да се доказва основателна причина за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие. Подновяването на разрешението за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие е поискано за граждански цели - самоотбрана. В случаите на издаване/подновяване на разрешение на посоченото основание е необходимо заявлението да бъде мотивирано с обстоятелства сочещи необходимостта от самоотбрана, каквито в случая не са установени. При липсата на доказателства за конкретни актове, застрашаващи живота или имуществото на заявителя и реална заплаха за живота и здравето му и на неговото семейство, необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана не е доказана. Възприетото от съда тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности и със съдебната практика по делата. С оглед на това, правилно е прието от съда, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение