Решение № 15966 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13033/2016 г.

Решение № 15966 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13033/2016 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ - В. Т., срещу решение № 311/7.10.2016 г., постановено по адм. д. № 127/2016 г., по описа на Административен съд - В. Т., с което е обявен за нищожен ревизионен акт/РА/№ Р-11-1301735-091-002/24.08.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП В. Т., в частта му потвърдена с решение № 496/4.12.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, като необосновано и неправилно, при постановяването му е допуснато от първоинстанционния съд нарушение на закона и съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че неправилно е прието, че с решение № Р-11-1301735-098/19.03.2015 г., за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка е издадено от некомпетентен орган. Излагат се и конкретни съображения за неправилно тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Налице била една от хипотезите на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, поради което лицето на което е възложена ревизията не е могло да я довърши поради преназначаване на друга длъжност. Иска се отмяна на постановеното решение от АС В. Т., както и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 639 лв. Ответникът по касационната жалба - Т. К. Т., чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура, чрез своя представител дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-11-1301735-091-002/24.08.2015 г., издаден И. Р. П. - старши инспектор по приходите-ръководител на ревизията, в частта му потвърдена с решение № 496/4.12.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП. Ревизията е започнала със заповед № 1301735/11.07.2013 г., издадена от М. А. Д. - орган по приходите изпълняващ длъжността "Началник сектор при Дирекция "Контрол", при ТД на НАП В. Т., като ревизионното производство е възобновено след отмяна на РА № 111202819/22.03.2013 г. по административен ред. Повторната ревизия е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 1301735/11.07.2013 г., издадена от М. А. Д., като е определен за ръководител на ревизията отново И. Й. К. - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - В. Т., както и друг орган по приходите, които да извършват ревизионните действия. Възобновеното ревизионно производство е спряно със заповед № 1300145/2.10.2013 г. на възложилия производството орган. С решение № Р-11-1301735-098/19.03.2015 г. Директорът на ТД на НАП В. Т., на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК е иззел разглеждането и решаването на ревизионното производство от М. Д., като възлагащ орган и от И. К., като ръководител на ревизията и ги е възложил на други органи по приходите. Новоопределените възлагащ орган и ръководител на ревизията са предприели необходимите действия за провеждане на ревизионното производство и са приключили същото със РА № Р-11-1301735-091-002/24.08.2015 г., който е прогласен за нищожен от първоинстанционния съд. За да постанови обжалваното решение АС - В. Т. е приел, че се касае за незаконосъобразно изземване на компетентност по реда на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, в хипотезата на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения с решение, издадено от Директорът на ТД на НАП В. Т. Пред първоинстанционния съд не са представени никакви доказателства за това, че по отношение на органите по приходите, на които първоначално е възложена ревизията, са настъпили обстоятелства, поради които те са изпаднали в трайна невъзможност да изпълняват своите служебни задължения. Не са правени в хода на ревизионното производство искания за отвод, както и самоотвод на определените органи. Издаването на РА от И. Р. П., която не е била първоначално определеният орган да го направи обосновава нищожносста му, като издаден при липса на компетентност. Решението е правилно. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в сила от 1.01.2013 г. ревизионния акт се издава от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията, а ревизионното производство се образува с заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/, съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК. В случая е налице изземване на компетентност по отношение на лицето възложило ревизията и ръководителя на ревизията, който е определен със заповедта за възлагането. В решението за изземване на Директора на ТД на НАП - В. Т. като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Законът допуска възможността по-горестоящ орган да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или приписка от компетентен орган по приходите, но при изчерпателно изброени хипотези - отвод, самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В конкретния случай е налице изземване на ревизията, при спряно ревизионно производство на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК, като изобщо не се посочва фактическо основание за това. В решение № Р-11-1301735-098 от 19.03.2013 г. на Директора на ТД на НАП В. Т. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка не съдържа фактически основания, въз основа на които да се извърши преценка, налице ли е някое от законовите изисквания, обуславящо промяна на органа възложил ревизията и ръководителя на същата. Липсата на мотиви, обосноваващи изземването на правомощия от определените за това органи по приходите води до незаконосъобразната подмяна на лицата, които следва да издадат ревизионния акт. От доказателствата събрани пред първоинстанционния съд, не може да се направи извод за отвод или самоотвод, както и за трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Няма данни, че М. А. Д. и И. Й. К. да са престанали да имат качеството на органи по приходите. Представената пред касационната инстанция заповед № 237/15.07.2014 г. за преназначаване на М. Д. на длъжност "Началник отдел", не може да санира липсата на мотиви в решението за изземване на ревизията обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. След като не са изложени мотиви за изземване решаването на конкретната преписка от първоначално определените лица и не са установени основанията, посочени в текста на закона, то следва да се приеме, че органите по приходите, подписали ревизионния акт в качеството на възложителя на ревизията и ръководител на ревизията въз основа на решенията за изземване на правомощия не са компетентни. Актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен, както правилно е приел и решаващият състав на АС - В. Т. По тези съображения атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат направените в производството разноски в размер на 1200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 0000037481 от 28.11.2017 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение