Решение № 5460 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1387/2012 г.

Решение № 5460 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1387/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Милен Аделиянов Илиев, срещу Решение № 127/16.12.2011 г., постановено по адм. д. № 76/2011 г., на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № ДК-02-СЗР-49/21.02.2011 г. на Началника на РДНСК - Северозападен район. Счита обжалваното решение за незаконосъобразно и постановено в несъответствие с целта на закона. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК - Северозападен район, чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да отхвърли жалбата, първостепенният съд е обосновал нейната допустимост и неоснователност, преценявайки процесната заповед като законосъобразна, постановена в условията на компетентност, спазени процедурни правила и материалния закон. Посочени са разпоредбите, изискващи строителни книжа и към момента на извършването на строежа и понастоящем, обсъдена е липсата на условията за приложимост на § 16 ПР на ЗУТ и обратното - констатирани са предпоставките на чл. 225 ЗУТ, установени от доказателствата, включително и допуснатата експертиза. Решението е правилно. Законосъобразно Административен съд - Ловеч, е приел, че Заповед № ДК-02-СЗР-49/21.02.2011 г. на Началника на РДНСК - Северозападен район е произнесена от компетентен орган, в обема на правомощията му, делегирани със Заповед № РД-13-446/01.11.2010 г., издадена от овластения по чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ Началник на ДНСК - София и е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 - издадени са констативен акт № 6-1/20.01.2011 г. и № 6-2/20.01.2011 г., в които е обективирано и онагледено фактическото положение. Обосновано съдът е приел, че съгласно представените по делото доказателства, включително и от назначената съдебно-техническа експертиза, процесният обект - "Жилищна сграда" е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 4 АПК. В конкретния случай е налице съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект, защото строежът е изпълнен на разстояние по-малко от 3 м от страничната регулационна линия към УПИ V-233 в кв. 13 по плана на с. Глогово в нарушение на разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 и ал. 4 ЗУТ. Съответно, не е налице предварително писмено съгласие от собственика на съседния имот по чл. 21, ал. 5 ЗУТ за извършване на строителството при свързано застрояване, за да е допустимо строителството на жилищната сграда на разстояние под 3 м от страничната регулационна линия. В строителните книжа - скица с виза за проектиране и изграждане също изрично е посочена жилищната сграда на отстояние 3 м от страничната регулационна линия на съседния имот, поради което доводите на касатора за несъществено отклонение при намалено отстояние от страничната регулационна линия са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че протокола за определяне на строителна линия и ниво не отговаря на Наредба № 3 от 31.07.2003 г., защото при извършване на трасирането и съставянето му не е присъствал служител по контрол на строителството към общината, съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ЗУТ, респективно не са опровергани констатациите в констативните актове. С оглед изложеното, касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение не са налице, същото е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, предл. първо, Върховният административен съд, второ отделение,