Решение № 15089 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14478/2016 г.

Решение № 15089 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14478/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 2205 от 18.11.2016 г. по адм. дело № 1426/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно АС Пловдив е достигнал до крайния извод за нищожност на оспорения РА, доколкото е тълкувал и приложил неправилно разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в редакцията, считано от 1.01.2013 г./. Иска отмяната на съдебния акт и връщане на делото на друг състав на АС Пловдив за ново разглеждане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – [фирма], чрез процесуалния си представител адв. С. Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че в случай, че се отмени обжалвания съдебен акт, делото да не се връща на друг състав на АС Пловдив, а спорът да се разгледа по същество от касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-16002415006982 - 091-001 от 10.03.2016 г., издаден от Г. Н. Ч. - началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП Пловдив - възложил ревизията и В. К. К. на длъжност "главен инспектор по приходите" - ръководител на ревизията в частта, потвърден с Решение № 309 от 20.05.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително начислен ДДС в размер на 292 607, 78 лева ведно с лихви за забава. С обжалваното решение АС Пловдив е обявил нищожността на оспорения РА, като е формирал извод за липса на материална компетентност на органа по приходите, възложил ревизията. Посочил е, че към датата на издаване на РА Г. Н. Ч. заема длъжността "началник на сектор" при ТД на НАП Пловдив, който е сред органите по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП. Позовал се е както на разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, според която ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, така и на действащата след 1.01.2013 г. в съответната редакция норма на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, според която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичане на срока за подаване на възражението. Анализирайки съдържанието на цитираните разпоредби, съдът е обосновал като краен извод, че след като възложителят на процесната ревизия не е сред органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, то същият не е от кръга на органите, притежаващи компетентността да издават ревизионни актове. Съответно, обстоятелството, че единият от органите по приходите, издали процесния РА, притежава нужната за целта компетентност, не е в състояние да преодолее липсата на компетентност по отношение на другия от органите. В заключение е обобщил, че РА е нищожен, поради което не следва да се разглежда въпроса относно законосъобразността на акта. Така постановеното решение е неправилно. Направеното от първоинстанционния съд тълкуване на разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК не се споделя от касационната инстанция и то противоречи на приетото с Тълкувателно решение /ТР/ № 5 от 13.12.2016 г. по тълк. дело № 10/2016 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Според цитираното ТР, ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, не е нищожен. Съгласно мотивите на ТР, тълкуването на разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК води до извода, че нормата на чл. 118, ал. 2 дефинира какво представлява ревизионният акт и кой го издава по принцип, докато разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК урежда конкретната процедура по издаване на ревизионния акт. Прието е, че нормите не следва да се прилагат кумулативно, както и че материалната компетентност за издаване на ревизионния акт по отношение на органа, който издава заповедта за възлагане на ревизията, произтича по силата на закона – чл. 119, ал. 2 от ДОПК, а не по силата на заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В ТР е отразено, че измененията на реда за издаване на ревизионен акт, приети със ЗИДДОПК, обн. в ДВ, бр. 82/2012 г., изразяващи се във включването на органа, възложил ревизията, в кръга на лицата, овластени да издадат ревизионния акт в новата чл. 119, ал. 2 от ДОПК, не е в противоречие с нормата на чл. 10, ал. 1 от АПК, който позволява по-горестоящ орган да изземе за решаване на въпрос от компетентността на административен орган, когато това е предвидено със закон. По така изложените съображения и с оглед задължителността на постановеното ТР № 5/13.12.2016 г. по т. дело № 10/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, обжалваното решение на АС Пловдив се явява неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да обсъди въпроса за законосъобразността на процесния РА. При този изход на спора, в полза на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение, като новият състав на АС Пловдив следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение