Решение № 6590 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Д. В., чрез адв. Бързаков като процесуален представител, против решение № 8900 от 05.03.2026 г., постановено по адм. дело № 143/2026 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда за наличие на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл), като поддържа, че е бил непрекъснато на служба в Министерството на вътрешните работи (МВР) от 21.02.2000 г., съответно служебното правоотношение не е възникнало след упражняване на пенсионното право. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Г. Д. В. против заповед № 8121К-13038/16.12.2025 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал.1, т. 6 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител за длъжността началник на отдел 02 „Мобилизационна готовност“ при дирекция „Отбранително - мобилизационна подготовка“ при МВР, тъй като служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 16.12.2025 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в необходимата форма по чл. 108 ЗДСл, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Достига до извод за осъществяване на фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл, тъй като от доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят придобива и упражнява правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 15.08.2015 г., а служебното му правоотношение като държавен служител в системата на МВР възниква, считано от 23.12.2020 г. съгласно заповед № 8121К-11159/15.12.2020 г., поради което са изпълнени условията на правното основание, посочено в оспорената заповед. Приема, че правомощието на органа по назначаването е упражнено законосъобразно, като едностранно с предизвестие прекратява служебното правоотношение на жалбоподателя. По тези съображения достига до заключение за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно при следните допълнителни съображения: Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл.108 ЗДСл. Същата е подписана от органа по назначаването и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Правилно е прието, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящият състав споделя крайния извод на съда за постановяване на оспорената заповед в съответствие с материалния закон. Неправилно в обжалваното решение е прието, че служебното правоотношение на касатора възниква по силата на заповед № 8121К-11159/15.12.2020 г., считано от 23.12.2020 г. Видно от съдържанието й с нея на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл във връзка с M3 № 8121К- 10720/23.11.2020 г. за изменение на щат на дирекция „Отбранително-мобилизационна подготовка“ - МВР и заявление peг. № 11977р-1882/30.11.2020 г. Г. Д. В. е преназначен от длъжност началник на отдел 02 „Мобилизационна готовност, административно обслужване и защита на класифицираната информация“ при дирекция „Отбранително - мобилизационна подготовка“ – МВР на длъжност началник на отдел 02 „Мобилизационна готовност“ при дирекция „Отбранително - мобилизационна подготовка“ – МВР, за неопределено време. Това е длъжността, която жалбоподателят заема към момента на прекратяване на служебното му правоотношение. От съда не е съобразена представената от ответника и приета по делото заповед № 8121К-2583/09.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 9 ЗДСл и § 69 ПЗР ЗИД ЗМВР (обн. ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г.) Г. Д. В. е назначен за държавен служител на длъжност началник отдел 02 "Мобилизационна готовност, административно обслужване и защита на класифицираната информация" към дирекция "Отбранително - мобилизационна подготовка" при МВР, считано от 01.02.2017 г. Настоящият състав приема, че именно с тази заповед възниква служебното правоотношение по ЗДСл, като необсъждането й не се отразява на заключението на съда за изпълнение на фактическия състав на правното основание по чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Цитираната разпоредба предвижда възможност за едностранно прекратяване на служебното правоотношение с предизвестие при осъществяването на две кумулативни предпоставки – придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обхващащо и пенсионирането по чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и възникване на служебното правоотношение след като това право е упражнено. Видно от предоставената от подуправителя на НОИ информация с писмо от 13.06.2017 г. жалбоподателят е сред лицата, упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО, считано от 15.08.2015 г. Нормата позволява пенсиониране при привилегировани условия за определени категории работници и служители, като това не променя характера на пенсията, която е такава за осигурителен стаж и възраст. Изпълнена е и втората предпоставка - наличие на служебно правоотношение, което възниква по силата на заповед № 8121К-2583/09.02.2017 г., след като правото на пенсия е придобито и упражнено. Неоснователен е доводът на касатора, че в случая не намира приложение хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл, тъй като за него не е налице нововъзникнало правоотношение съгласно цитираната заповед на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9 ЗДСл и § 69 ПЗР ЗИД ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г.), а само преобразувано такова, както и поради постъпването му на работа в МВР на 21.02.2000 г. Обстоятелството, че жалбоподателят има непрекъснат трудов стаж от този момент, след което е преназначаван на различни длъжности в същото ведомство, е ирелевантно в случая, доколкото назначаването му със заповед № 8121К-2583/09.02.2017 г. е ново при режима на ЗДСл, като придобиването и упражняването на правото на пенсия предхожда възникването на същото. Противно на изложеното в касационната жалба, извършеното преобразуване от правоотношение по ЗМВР в правоотношение като държавен служител по ЗДСл, на основание § 69, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗМВР, не означава, че не възниква ново служебно правоотношение за жалбоподателя, за което е приложим ЗДСл, а точно обратното. Ето защо, правилно органът по назначаването и съдът приемат за осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл поради изпълнение на двете предвидени в нея условия. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд по идентични случаи - решения по адм. дело № 1315/2019 г., адм. дело №2987/2022 г., адм.дело № 4873/2023 г., адм. дело № 7729/2023 г., адм. дело № 4327/2023 г., адм. дело № 9763/2023 г., адм. дело № 7361/2025 г. и др. Възражението на касатора за необоснованост на решението също е неоснователно. Заключението на съда за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепя от събраните по делото доказателства. Не са представени други такива, които да ги опровергават. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този резултат по делото е основателна претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, която следва да бъде уважена в размер на 102,26 евро, представляващи евровата равностойност на 200 лева, определени съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,