Решение № 7153 от 27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3670/2012 г.

Решение № 7153 от 27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3670/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Детелина Цекова Ишева и Петрослав Цеков Петров, подадена чрез пълномощник адв. Тодор Кайров срещу решение № 5874 от 20.12.2011 г. по адм. д. № 9383/2010 г. на Административен съд - София град, II отделение, 34 състав, с което е отменена заповед № РД-46-175 от 19.07.2007 г. на кмета на район "Панчарево", Столична община, и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Излага доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Смята, че неправилно съдът е приел, че не е налице идентичност между имота по заповедта и имот "парцел 437", като се е позовал на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/. Смята, че административният орган правилно е идентифицирал процесния имот и издадената заповед е законосъобразна. Моли, да се отмени обжалваното решение и се отхвърли жалбата против заповедта на кмета. Ответникът - кметът на район "Панчарево", Столична община, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Ответникът - Струма Атанасова Груева, чрез пълномощник адв. Владимирова, с писмено възражение и с писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение, с искане, да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни - Марияна Райчева Илиева-Стаматова, Димитър Георгиев Назърски, Жоржета Димитрова Назърска, Радослав Димитров Назърски, Цветанка Янева Илиева, Филип Филипов Атанасов, Екатерина Филипова Илиева и Татяна Младенова Атанасова, редовно призовани не се явяват и не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за основателност на жалбата. Излага, че в нарушение на чл. 224 АПК и чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК решаващият състав не е изпълнил в цялост всички указания дадени с отменителното решение № 13674/2010 г. на ВАС и не е обсъдил експертните заключения заедно с доказателствата и всички доводи на касационните жалбоподатели. Излага, че не е взето предвид, че по въпросите относно правото на касационните жалбоподатели да придобият право на собственост върху процесния имот при условията на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, е налице влязло в сила съдебно решение на 21.11.95 г. по ахд. № 2463/94 г. на СГС, с което са дадени задължителни указания съгласно чл. 42, ал. 2 ЗАП, относно ново произнасяне от административния орган, с оглед продължаване на процедурата за оценка на земята. Излага, че съгласно чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.) решението на СГС е задължително за страните, между които е и административният орган и за всички съдилища и учреждения в Република България. Излага, че в разпоредбите на § 4, 4а, 4з ПЗР на ЗСПЗЗ и § 62, ал. 2 и 3 ПЗР на ПМС 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ не се съдържа забрана за приложението им в случаите, когато междувременно е влязъл в сила ПНИ, в който процесният имот е вписан на бивш собственик. Излага, че не е обърнато необходимото внимание на заключението на СТЕ и комбинираните скици, в които се сочи, че имот пл. № 271 от неодобрения кадастрален план от 1971 г. е идентичен с новообразувания имот - 472 /ПНИ/, както и че преди 1971 г. не е имало заснемане на имотите в процесната местност и не са били изработвани планове и скици включително към момента на учредяване на правото на ползване. Излага, че не съществува съмнение за това, че именно върху имот 472 е уредено право на ползване, но в продължителен период този имот е имал различни номерации, а различните отразявания в молбите са държат на ОФГ /предвид и съдържанието на удостоверението /л. 15/. Излага, че от показанията на св. Петров категорично се установяват правнозначимите факти относно времето на учредяване на правото на ползване относно процесния имот, времето на построяване на процесната сграда и т. н., които са в съответствие с цитираните по-горе писмени доказателства и като се има предвид чл. 172 ГПК следва да бъдат кредитирани. Излага, че обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени, а доколкото може да се приеме, че правнозначимите факти са безспорно установени, следва да се отхвърли оспорването срещу административния акт, предвид чл. 227, ал. 1 АПК. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба е от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. С решение № 5874 от 20.12.2011 г. по адм. д. № 9383/2010 г. на Административен съд - София град, II отделение, 34 състав, е отменена заповед № РД-46-175 от 19.07.2007 г. на кмета на район "Панчарево", Столична община, издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Първоинстанционният съд в производство по чл. 224 и чл. 226 от АПК, във връзка с § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради това, че има влязло в сила съдебно решение от 21.11.1995 г. по адм. д. № 2463/94 г. на Софийския градски съд, с което е задължен органа да се произнесе, и извърши оценка на предоставената за ползване земя в полза на Детелина Цекова Ишева и Петрослав Цеков Петров, като обсъждането на предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформацията на правото на ползване в право на собственост в настоящото производство е недопустимо и по същество би представлявало незачитане на установителното действие на влязъл в сила съдебен акт, който е задължителен и за административния съд (чл. 297 от ГПК). Приел е, че на етапа на издаването на заповедта, признаваща това право, дължимата индивидуализация на конкретния имот трябва да е съответна на акта, с който правото на ползване е отстъпено, а не на идентификацията му по ПНИ, чието съдържание е определяне на границите на имота и предполага наличието на позитивен акт по § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. Съдът е приел, че правилно административният орган, действайки в съответствие с указанията на СГС, е признал по принцип правото да се придобие собствеността, но е установил, че между парцел 437 (предоставен за ползване на наследодателя Цеко Петров Недков) и имота, предмет на заповедта, не съществува идентичност и съгласно заключението на вещото лице парцелът отговаря на друг имот според действащия ПНИ. Съдът е приел, че незаконосъобразността на акта произтича от несъотнасянето на правото на трансформация към обекта, по отношение на който то се е породило и неправилното установяване на конкретния имот, за който то е признато, рефлектира върху материалната законосъобразност на заповедта. Съдът е отменил заповедта и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с дадените указания. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдените касационни основания за отмяна. Решението е постановено в производство по чл. 226 от АПК, след като с решение № 13674/15.11.2010 г. по адм. дело № 2237/2010 г. ВАС е отменено решение № 54 от 27.11.2009 г. по адм. д. № 4033/2008 г. на Административен съд - София - град, Второ отделение, 30 състав и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София - град, съобразно дадените указания в мотивите. Върховният административен съд е указал, че следва да се установят правнорелевантни факти свързани с предоставянето на правото на ползване по реда на изискуемите от законодателя нормативни актове, идентичността между предоставения за ползване имот и процесния имот № 472 от една страна и от друга - между тях и имотите, за които е подадено заявление за закупуване в законния срок от ползвателя, както и относно наличието на постройка, притежаваща белезите на сграда, в съответствие с изискванията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като следва да се допусне изслушването на допълнителна СТЕ. Настоящият съдебен състав приема, че с оглед обективното произнасяне по касационните доводи на жалбоподателите, следва да се изложат обстоятелствата относими към правилното решаване на спора. От фактическа страна се установява, че жалбоподателите Детелина Цекова Ишева и Петрослав Цеков Петров, са наследници на Цеко Петров Недков, поч. на 29.04.1991 г. Жалбоподателката Детелина Ишева е подала няколко молби за признаване право на собственост върху имот, представен за ползване на наследодателя Цеко Петров Недков по списък от 1967 г. по ПМС № 21, съответно: 1. молба № 1533/8.07.1992 г. за имот (без да е посочен номер) в размер на 600 кв. м, местността "Земнико", при съседи от изток: Тодор Божинов; 2. молба РД-94-Д-3825/10.12.1996 г. за имот пл. № 475, местността "Зимнико", с. Герман; 3. молба с дата 15.01.1998 г. /без номер/ за имот с пл. № 475, с размер от 600 кв. м, м. "Зимнико", в землището на с. Герман; 4. молба 94-Д-39/13.02.2006 г. за имот 471, местността "Зимнико" с. Герман. Със заповед РД-09-1882/8.06.1994 г. на кметски наместник на ТОА "Панчарево" е отказано да се изготви оценка за имота, поради липса на удостоверение за право на ползване и няма построена сграда. По оспорване на жалбоподателите с решение от 21.11.1995 г. по адм. дело № 2463/1994 г. Софийски градски съд, III-В състав, заповедта е отменена и преписката е върната за ново произнасяне от общинската администрация, по молбата на жалбоподателите вх. № 1533/8.07.1992 г. В производството е представено удостоверение 94-Д-108/12.06.1995 г. на Столична голяма община, с което е удостоверено, че в утвърдения списък на гражданите, получили места по ПМС 21/1963 г., без издадени удостоверения, фигурира Цеко Петров Недков за парцел 437. По делото е представен и част от Списък на лицата, получили земя по ПМС № 21 /1963 г./ в землището на с. Герман от 22.09.1967 г., по който наследодателят Недков фигурира под № 527, за парцел 437, м. "Земнико", с площ от 600 кв. м. Със Заповед № РД-46-175/19.07.2007 г. на кмета на район "Панчарево", Столична община, е признато правото на наследници на Цеко Петров Недков да придобият собствеността върху 490 кв. м от имот № 472, кад. лист № Г-9-6-Г, местност Терасите, землище с. Герман, Столична община, съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и е възложено извършването на оценка на имота съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Заповедта е издадена въз основа на протокол № Д-39 от 05.07.2007 г. на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, по който се е произнесла по молба 94-Д-39/13.02.2006 г. на жалбоподателката Ишева, която молба е за имот 471, местността "Зимнико" с. Герман, а комисията се е произнесла за имот 472. Със Заповед РД-15-330/2.11.2005 г. на Областния управител на Област София /ДВ, бр. 91/2005 г./ е одобрен план на новообразуваните имоти и придружаващите го документи на местността "Терасите" с. Герман, по който в разписния лист към плана за имот пл. № 472 като собственик са признати наследниците на Атанас Дюлгерски. Планът е влязъл в сила по отношение на този имот на 30.11.2005 г. Заповед № РД-46-175/19.07.2007 г. на кмета на район "Панчарево", Столична община, е оспорена от Струма Атанасова Груева, като наследник на Атанас Дюлгерски. При първоначалното разглеждане на жалбата съдът е допуснал и приел СТЕ (основна и допълнителна), по които е установено, че имот № 437, в. з. Терасите, м. "Земнико", с. Герман, по удостоверение 94-Д-108/12.06.1995 г. на Столична община, не е идентичен с имот пл. № 472 по ПНИ на м. "Терасите" с. Герман, одобрен със Заповед РД-15-330/2.11.2005 г. на Областния управител на Област София и с имот 472, к. л. Г-9-6-Г, м. "Терасите", землище Герман по заповед РД-46-175/19.07.2007 г. на кмета на район "Панчарево". Установено е, че в имот 472 се намира и двуетажна масивна жилищна сграда (2МЖ), която не е била заснета като съществуваща, преди влизане в сила на ЗСПЗЗ и не е била отразена в кадастрален плана от 1988 г., не е била заснета в скица от 09.09.1994 г. на Софгео, а е отразена в ПНИ през 2005 г. В изпълнение на указанията на касационната инстанция съдът е допуснал допълнителна съдебно-техническа експертиза за изследване на идентификацията на парцел № 437 (по удостоверение 94-Д-108/12.06.1995 г. на Столична голяма община) и припокриването му с имота, предмет на обжалваната заповед. Установено е, че липсва идентичност между предоставения за ползване имот "парцел № 437" и имот № 472 от плана на НПИ, както и с имот № 472 посочен в процесната заповед. Установено е, че бившите земеделски земи в м. "Терасите" не са били заснемани и преди 1971 г. липсват планове и скици. През 1971 г. е изработен неодобрен кадастрален план, в който са отразени имотите за ползване раздадени в периода 1967 г. - 1989 г. въз основа на удостоверенията за предоставено право на ползване. За имот парцел № 437 по удостоверение 94-Д-108/12.06.1995 г. по неодобрения кадастрален план съответства имот № 235, който по ПНИ от 2005 г. съответства на имот 437. Установено е също, че имот № 472 по процесната заповед и по ПНИ от 2005 г. съответства на имот № 271 от неодобрен кадастрален план от 1971 г. Неоснователни са доводите на касаторите, че по отношение на имот № 472 от процесната заповед е установена идентичност с имота предоставен за ползване на техния наследодател - парцел 437. Позоваването на решението на СГС е неточно, предвид на това, че в това съдебно производство не е конкретизиран и идентифициран имота и в това производство не се признава право на трансформация на правото на ползване в право на собственост, а се установява наличието на предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за извършване на оценка. Въз основа на обобщеното фактическо установяване настоящият съдебен състав приема, че административният съд по същество от правна страна правилно е приел, че между парцел 437 (предоставен за ползване на наследодателя Цеко Петров Недков) и имота, предмет на заповедта № 472, не съществува идентичност и съгласно заключението на вещото лице парцелът отговаря на друг имот според действащия ПНИ, поради и което е извел извод за незаконосъобразност на акта. Съдът е отменил заповедта и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с дадените указания, които обаче не са ясни и конкретизирани, поради което следва да се допълнят. В конкретния случай следва да се има предвид, че в съответствие с § 36 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г./ ползвателите на имоти, които са подали молби за оценка до 30 септември 1995 г. по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ запазват правата си за получаване на оценка. В случая ползвателят Недков, чрез неговите наследници, не е заявител в срока по § 4а, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/1997 г./ и по § 61 от ПМС № 456/1997 г., а е заявител по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г./, но който е запазил правата си за придобиване на имота по реда предвиден с § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С приемането на ПМС № 456/1997 г. е отпаднала възможността за придобиване на собствеността върху ползвания имот само въз основа на изготвена оценка от техническата комисия, а е предвидена специална процедура, която изисква преценка за наличие на предпоставките за придобиване на правото на собственост по реда на § 62, ал. 3. С решение от 21.11.1995 г. по адм. д. № 2463/94 г. на Софийския градски съд е отменен отказът за изготвяне на оценка на предоставения за ползване имот и е задължен органът да се произнесе, в насока да извърши оценка на предоставената за ползване земя, но няма данни органът да е изготвил тази оценка, поради което с приемането на ПМС № 456/1997 г. е отпаднала възможността за придобиване на собствеността върху ползвания имот само въз основа на изготвена оценка от техническата комисия, а следва да се проведе специална процедура, която изисква преценка за наличие на предпоставките за придобиване на правото на собственост по реда на § 62, ал. 3. В това производство е необходимо осъществяване на сложен фактически състав при спазване на изискуеми предпоставки по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61 - 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 456/1997 г.). В случая кметът на район "Панчарево" е постановил процесната заповед въз основа на протокол на комисията, с която е признато придобиването на собствеността, без обаче да е установил действителните права на ползвателя по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е извършена индивидуализация на имота предоставен за ползване и съответствието му с имот по одобрен план на новообразуваните имоти. Органът не е изследвал, че първоначално в предоставения за ползване имот не е имало сграда и не е направил преценка в съответствие с § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, дали това построяване е извършено преди 1 март 1991 г., като необходима предпоставка за реализиране трансформацията на правото на ползване в право на собственост. В хода на съдебното производство са противоречиви доказателствата относно времето на построяване на сградата предвид на това, че с молбата № 1533/8.07.1992 г. не е посочена сграда, а от заключението на СТЕ се установява, че е нанесена в плана едва през 2005 г. От друга страна са показанията на св. Петров относно построяването й през 1990 г. Освен това административният орган не се е произнесъл за кой бивш имот се отнася признаване на правото на трансформиране на правото на ползване в право на собственост и на кой имот съответства при вече влезлия в сила ПНИ, както и се е произнесъл по молба 94-Д-39/13.02.2006 г. за имот 471, местността "Зимнико" с. Герман, която е подадена след срока по § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ до 31 януари 1998 г., а е следвало да се произнесе по първоначалната молба. Необходимостта от изясняване на правнозначими факти относно признаване на правото на ползване за конкретен имот, обуславя законосъобразността и обосноваността на извода на съда, че административният орган следва да се произнесе отново при съобразяване на всички относими факти и материалноправни предпоставки за трансформиране на право на ползване в право на собственост за конкретно идентифициран имот. Следва да се съобразят и обстоятелствата свързани с фактически ползвания имот и времето на построяването на сграда, както и изследване съответствието на този имот с друг имот от одобрения ПНИ. Административният орган чрез помощната комисия по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ следва да извърши изследване и даде становище относно наличие на изискванията и условията за трансформиране на предоставения за ползване имот (парцел 437) на наследодателя Цеко Петров Недков в право на собственост. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила, като административният орган следва да съобрази и дадените указания с настоящето решение относно установяване на фактическите обстоятелствата за прилагане на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и провеждане на производство в съответствие с изискванията на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Водим от гореизложено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение