Решение № 3413 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11010/2016 г.

Решение № 3413 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11010/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Б." ЕООД - в несъстоятелност, седалище и адрес на управление гр. В., ул. "Х. Б." №... срещу Решение № 309 от 12.08.2016 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело № 203/2016 г.

"Б." ЕООД - в несъстоятелност обжалва съдебното решение в частта, с която съдът отхвърля жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 000235 от 9.10.2014 г. на орган по приходите в О. В. в частта, с която за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2013 г. са установени задължения за такса за битови отпадъци в размер на 10 440,77 лв. и лихви - 3 054,78 лв.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - "Б." ЕООД - в несъстоятелност (Б.), счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Прави подробен анализ на предпоставките, при които е дължима таксата за битови отпадъци и сочи, че за процесния период на дружеството не е предоставяна услугата от общината, защото дружеството не е работило. Съдът не е отчел, че в хода на административното производство не са събрани доказателства, че услугите са предоставяни, както и не е извършена проверка на установения размер на задължението.

Сочи, че във връзка с откритото производство по несъстоятелност О. В. не е предявила вземанията си в срока по чл. 685 и 688 от Търговския закон (ТЗ), поради което и с оглед на чл. 739, ал. 1 ТЗ за 2009 г. и 2010 г. те са погасени.

Съдът не е отчел, че от заключението на приетата по делото експертиза е видно, че няма писмени доказателства, които да установяват извършването на услугите. Счита, че пътни листове и поставянето на контейнер не е достатъчно, за да е налице задължение за таксата.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт в обжалваната част.

1. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "местни данъци и такси" в О. В., не взема становище.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. От фактическа страна по делото не е установено наличие на хипотезите по чл. 71 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съдът не е допуснал логически грешки, нарушение на материалния закон, поради което решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. "Б." ЕООД - в несъстоятелност, е собственик на урегулиран поземлен имот ХLIV-5008, кв. 8 по плана на гр. В., административен адрес гр. В., ул. "Н. В.", №..., представляващ земя и административни сгради, на урегулиран поземлен имот LV-5008, кв. 8 по плана на гр. В., представляващ земя, и на недвижим имот, с идентификатор 12259.1021.202, представляващ земя и административни сгради, административен адрес гр. В., Промишлена зона.

1. На 29.06.2010 г. Б. подава декларация по чл. 14 ЗМДТ за имот с административен адрес гр. В., ул. "Н. В.", №... като декларира обща отчетна стойност 350 988,73 лв., както и че имотът попада в четвърта зона спрямо строителните граници на гр. В.. За имота е образувана партида № 106051141-001.

1. На 29.06.2010 г. Б. подава декларация по чл. 14 ЗМДТ за урегулиран поземлен имот LV-5008, кв. 8 по плана на гр. В., като декларира отчетна стойност 2 000,00 лв., както и че имотът попада в четвърта зона спрямо строителните граници на гр. В.. За имота е образувана партида № 106051141-002.

1. На 15.07.2011 г. Б. подава декларация по чл. 14 ЗМДТ за имот с административен адрес гр. В., Промишлена зона като декларира отчетна стойност 98 038,89 лв., както и че имотът попада в четвърта зона спрямо строителните граници на гр. В.. За имота е образувана партида № 1060511410003.

1. На 30.10.2009 г. със Заповед № 1258, на 29.10.2010 г. със Заповед № 2112, на 28.10.2011 г. със Заповед № 1217, на 30.10.2012 г. със Заповед № 1479, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на О. В. определя границите на районите, в които общината ще предоставя услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ и видовете услуги.

1. На 30.12.2009 г. с Решение № 549 по Протокол № 44 Общинският съвет В. определя размера на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на юридически лица 9,00 промила от отчетната стойност на имота, в т. ч. 2,57 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 1,80 промила за обезвреждане на битови отпадъци и 4,63 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

1. На 23.12.2010 г. Б. подава декларация, че през 2011 г. урегулиран поземлен имот LV-5008, кв. 8, незастроен, няма да се ползва през 2012 г.

1. На 25.01.2011 г. Общинският съвет В., с Решение № 861 по Протокол № 67, определя размера на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на юридически лица 8,50 промила на отчетната стойност на имот, в т. ч. 4,25 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 3,40 промила за обезвреждане на битови отпадъци и 0,85 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

1. На 14.10.2011 г. с Решение № 57, постановено по търговско дело № 44/2011 г., Окръжен съд - В. открива производство по несъстоятелност на Б..

1. На 21.12.2011 г. Б. подава декларация, че през 2012 г. етаж ... и 3 от сградата, находяща се на адрес гр. В., Промишлена зона, няма да се ползва през 2012 г.

1. На 27.12.2011 г. Общинският съвет В., с Решение № 27 по Протокол № 3, определя размера на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на юридически лица 7,50 промила на отчетната стойност на имот, в т. ч. 4,00 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 2,70 промила за обезвреждане на битови отпадъци и 0,80 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

1. На 27.12.2011 г., Общинският съвет В., с Решение № 27 по Протокол № 3, определя размери на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на юридически лица 7,50 промила върху отчетната стойност на имота - 2,40 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 1,50 промила за обезвреждане в депо и 3,60 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

1. На 21.03.2012 г., с Решение № 16, постановено по търговско дело № 44/2011 г., Окръжен съд, гр. В., на основание чл. 710 ТЗ обявява несъстоятелността на Б..

1. На 9.12.2014 г. орган по приходите в О. В., на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), издава Акт за установяване на задължения по декларация № 000235, с който установява на Б. за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2013 г. такса за битови отпадъци в размер на 10 440,77 лв. и лихви - 3 054,78 лв.

1. На 10.11.2014 г. директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" в О. В. издава решение, с което потвърждава 10 440,77 лв. и лихви - 3 054,78 лв.

1. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебна експертиза.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

По отношение на таксата за битови отпадъци съдът приема, че същата е определена правилно, съобразно чл. 14, ал. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси (Наредбата). Неоснователно съдът приема възражението на жалбоподателя за недължимост на таксата, тъй като обектът не е функционирал и не е генерирал отпадъци, защото не е спазил реда за освобождаване от заплащане на такса, определен в чл. 71 ЗМДТ.

Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата в тази част.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци на съдебното решение са относими към пороците нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводи в подкрепа на твърдяния порок съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 АПК съдът не следва да се произнася по него.

Доводите на касатора в подкрепа на двата порока - необоснованост и нарушение на материалния закон, и мотивите на съда, доколкото ги има, налагат съвместното разглеждане на доводите на касатора.

За да бъде дължима таксата за битови отпадъци в трите й компонента - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо да са налице елементите на фактическия състав за възникване на задължението за таксата. Таксата е дължима, когато 1) съществува установената в закона правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ; 2) кметът на общината е определил на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите, в които общината ще предоставя услугите и видовете предоставяни услуги; 3) общинският съвет е определил размера на таксата; 4) имотът на правния субект попада в границите на района, в който общината предоставя услугата и 5) общината фактически е престирала услугата.

От доказателствата по делото е безспорно, че касаторът е собственик на недвижими имоти, облагаеми с данък върху недвижимите имоти, тъй като са поземлени имоти в строителните граници на гр. В., които имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). С оглед на това той има качеството на субект по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ.

От доказателствата по делото - представените заповеди, е безспорно, че в рамките на процесния период - 1.01.2010 г. - 31.12.2013 г., кметът на О. В., със заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е определил видовете услуги, които общината ще предоставя, и границите на районите, в които ще ги предоставя. За гр. В. са определени и трите вида услуги по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ, като територията на града е разделена на четири зони с оглед на коефициента за местоположение по смисъла на чл. 6 от Приложение № 2 към чл. 20 ЗМДТ.

От доказателствата по делото е безспорно също, че за процесния период общинският съвет е определил размера на таксата като при незаявени съдове за събиране на битови отпадъци таксата е определена на база промили към отчетната стойност на имота на юридическите лица.

От доказателствата по делото е безспорно също, че имотите на касатора попадат в четвърта зона, с оглед на декларираното от касатора в декларациите по чл. 14 ЗМДТ, по отношение на която общината предоставя и трите вида услуги.

Следователно, четирите елемента от фактическия състав на дължимостта на таксата са надлежно доказани по делото.

С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани.

Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ - услугата сметосъбиране и сметоизвозване, се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) свое задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността му отпадъци. Тъй като е възможно лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да не ползва за съответния отчетен период имота и с оглед на това да не генерира битови отпадъци, законодателят в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е приел, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ, определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година, установяват този факт. В случая, от доказателствата по делото е видно, че за 2010 г. и 2011 г. касаторът е декларирал по един имот, който няма да се ползва.

Другият вид услуга, която общината предоставя във връзка с битовите отпадъци, е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО.

За да е дължима таксата за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не е необходимо да се докаже, че общината е предоставяла услугата точно на територия за обществено ползване, която е разположена непосредствено около имота на касатора. Законът не обвързва дължимостта на таксата с предоставянето на услугата на конкретната територия за обществено ползване, която граничи с имота на задълженото лице. Тъй като не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 64 ЗМДТ лице, за тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване.

Третият вид услуга - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, завършва визираното в чл. 7, ал. 1 ЗУО задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Тъй като тази услуга също не е обвързана изцяло с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, досежно нея не е налице възможност предварително да се декларира неползването й.

Какво показват фактите по делото досежно предоставянето на трите услуги от общината?

По делото няма представени абсолютно никакви доказателства за предоставянето на която и да било услуга. Съдът не е указал на ответника, че за факти и обстоятелства от значение за делото - каквото е доказването на фактическото престиране на услугите от общината, не сочи доказателства. Поради процесуалното поведение на органа и на съда делото е останало непопълнено с релевантни факти, а настоящото касационно производство е образувано по касационна жалба на задълженото за такса битови отпадъци лице, което нито има правен интерес, нито има право, да релевира довод за неизпълнение от съда на задължението по чл. 171, ал. 4 АПК по отношение на органа.

В съдебното заседание от 26.05.2016 г. съдът е указал на ответника да представи доказателства "в периода 2010 г. - 2013 г. включително, разполагани ли са на територията на дружеството - жалбоподател контейнери за събиране на отпадъци, ако са разполагани, кога са поставяни същите, извършвана ли е подмяна в този период, както и подавало ли е дружеството декларации за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци в същия период?"

Като се изключи указанието досежно декларациите за неползване на имота по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ във вр. с чл. 15а, ал. 3 от Наредбата, което указание, с оглед на разпределението на доказателствената тежест би следвало да бъде дадено на касатора, другите указания на съда към ответника са абсолютно неотносими към предмета на спора. По делото нито касаторът, нито органът твърдят, че дружеството, в рамките на процесния период, е подавало заявление по чл. 14б, ал. 2 от Наредбата, с което да посочи вида и броя на съдовете за битови отпадъци, които желае да използва. С оглед на това дали на територията на имотите на касатора е бил поставян или не контейнер за събиране на отпадъци, кога са поставени и дали са подменяни е ирелевантно.

Тъй като касаторът не е подавал заявление по чл. 14б, ал. 2 от Наредбата таксата за услугата сметосъбиране и сметоизвозване следва да бъде определена на база отчетната стойност на имота. Отчетната стойност на имотите е посочена в декларациите на касатора по чл. 14 ЗМДТ.

За да приеме за доказано предоставянето на трите услуги съдът се е позовал на заключението на приетата по делото съдебна експертиза. Но с поставените на вещото лице задачи съдът е нарушил разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК, защото е допуснал съдебна експертиза не за установяването на възникнали по делото въпроси, за които на съда са необходими специални знания, а за установяването на факти, които следва да бъдат доказани с писмени доказателства.

Въпросът към вещото лице да даде заключение "издавани ли са заповеди на кмета на О. В. за определяне границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ, какъв вид услуга за битови отпадъци е предвидена по отношение на имотите на жалбоподателя, съобразявайки тяхното местоположение, каква е предвидената периодичност на представяне на тази услуга, попадат ли тези имоти в района на организираното сметосъбиране или са извън него?" е абсолютно недопустим, защото всички тези факти трябва да бъдат доказани с представени по делото от ответника заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, чието съдържание, ако бъде прочетено, дава отговор на въпросите.

Абсолютно недопустим е и въпросът "Има ли данни по отношение на имотите на жалбоподателя извършвана ли е услугата сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на депа за битови отпадъци и чистотата на териториите за обществено ползване за периодите, обхванати в акта, колко пъти е извършвана услугата и съставяни ли са документи за отчитане на тези услуги?" Предоставянето на услугите не се доказва със заключение на вещо лице. Това са факти, които би следвало да са настъпили в минал период и тъй като са положителни факти, те би следвало да са оставили в миналото определени материални среди, въз основа на които съдът да може да направи извод за осъществяването им. За доказването на факта на предоставяне на услугите общината би трябвало да разполага с писмени доказателства. Доказването на престирането на трите услуги става с пътни листове, графици, отчети за обема, времето и мястото на предоставяне на услугата, договори, когато се извършва чрез външен за общината изпълнител, или с трудови договори, длъжностни характеристики, щатни разписания, отчети за дейността, когато тя се извършва чрез служители и средства на общината.

Въпросите, които съдът е възложил на вещото лице, целят фактически да установят факти, за които по делото би следвало да са налични писмени доказателства. Отговорите на вещото лице представляват преразказ на доказателствата по делото - по отношение на заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, и преразказ на непредставени по делото доказателства - досежно писмените доказателства, удостоверяващи предоставянето на услугите от общината, и подвеждането им под съответната правна норма, което е правораздавателната дейност на съда, силогизмът, който съдът следва да реши, като установи надлежно доказателствата по делото и ги подведе към релевантната правна норма.

Вещото лице не е доказателствено средство за преразказ на съда на съществуващи писмени доказателства, а с оглед на чл. 195, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК, е средство за изясняване на някои възникнали по делото въпроси, за които са необходими специални знания. Такива въпроси по това дело няма, в т. ч. и определянето на основата, на която се изчислява дължимата такса, защото и двата й елемента - основа и пропорция, са установени в Наредбата.

Поради процесуалното поведение на съда и на ответника единственото "доказателство", въз основа на което съдът е формирал извода си за предоставяне и на трите вида услуги от общината по отношение на касатора, е заключението на вещото лице, че "документи, доказващи извършването на услугите, са само пътни листове, оформени надлежно в "БКС" В., на които е отразено датата на извършения курс - направление, в което е включено и местонахождението на процесните имоти".

Така събраните по делото доказателства не доказват предоставянето на трите вида услуги от общината на касатора в процесния период. Няма никакви доказателства извършвала ли е общината сметосъбиране и сметоизвозване, поддържа ли е чистотата на териториите за обществено ползване. Що се отнася до услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депо по делото няма дори индиция, че О. В. ползва депо.

Както бе посочено по-горе, настоящото съдебно производство е второ по ред и касаторът не е релевирал мотивирано, съобразно чл. 218, ал. 1 АПК, касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което и с оглед на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът е ограничен в правомощията си - може само да отмени като неправилно обжалваното решение, но не може да върне делото на същия съд за ново разглеждане или сам да се произнесе по реда на чл. 227, ал. 1 АПК.

Що се отнася до довода на касатора за погасяване на правото на органа по приходите да издаде акт за установяване на задължения по декларация с оглед на откритото производство по несъстоятелност, следва да се посочи, че откриването на производство по несъстоятелност и обявяването на търговеца в несъстоятелност не води до погасяване на правомощието на органа по приходите да издаде акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Издаването на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК е средство за установяване на публично задължение, а дали това задължение ще бъде платено от задълженото лице и при какви условия е въпрос на изпълнението на акта. С оглед на това довода на касатора е неоснователен.

При тези установени по делото факти изводът на съда за законосъобразност на оспорения акт е неправилен. Органът не е доказал предоставянето на услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ по отношение на касатора, а съгласно чл. 71 ЗМДТ таксата не се дължи, когато услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставят, а по отношение на услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо - когато общината няма депо.

С оглед на горното съдът следва да отмени съдебното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отмени Акта за установяване на задължения по декларация № 000235 в частта, с която на Б. за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2013 г. са установени задължения за такса за битови отпадъци в размер на 10 440,77 лв. и лихви - 3 054,78 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд