Решение № 8359 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3866/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 380 от 18.02.2026 г. на Административен съд - Добрич по адм. дело № 288/2025 г., с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 02-080-6400/2921 от 01.06.2025 г. до Земеделска кооперация „Янтар“ - с. Пролез, община Шабла, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 г., в частта, с която е отказано изцяло оторизиране и плащане по интервенция „Екосхема за намаляване използването на пестициди“ (Еко - НИП) за сума в размер на 45 407,36 лева. С обжалваното съдебно решение е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага аргументи, че административният акт е издаден при спазване на всички изисквания. Твърди, че констатациите за неспазени изисквания за финансово подпомагане са обосновани от фактическа страна и съответстват на приложимата нормативна уредба. Прави искане за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът – Земеделска кооперация (ЗК) „Янтар“, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски по приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 г., с изх. № 02-080-6400/2921 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” в частта, с която е отказано изцяло оторизиране и плащане по интервенция „Екосхема за намаляване използването на пестициди“ (Еко-НИП) в размер на 45 407,36 лева. По делото е установено, че Земеделска кооперация „Янтар“ е подала заявление за подпомагане с УИН 08/130723/40985 за кампания 2023 г. по няколко интервенции за подпомагане, между които и Еко–НИП – Практика 1, за 22 парцела с обща площ 444,56 ха, находящи се в землищата на селата Пролез, Горун, Горичане и Шабла, с код на култура - мека пшеница – зимна, царевица на зърно, ечемик – зимен, слънчоглед, люцерна и площи с угари. Към заявлението е подадена и декларация по чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3 от 10.03.2023 г.), с която е описана и приложената фактура № 1000078821/17.05.2023 г. за покупка на препарати за растителна защита (ПРЗ), сред които и препарат „Фокстрот 69 ЕВ“. По делото е приложен дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за стопанската 2023 г., съгласно който на 25.04.2023 г. кооперацията е използвала препарат „Фокстрот“ за третиране на БЗС 58596-7-2 в землището на с. Пролез с обща площ от 580 дка. Няма записвания за прилагане на препарат за растителна защита върху други площи на кандидата. Установено е, че дневникът е редовно съставен съгласно чл. 115а от Закона за защита на растенията (ЗЗР), подписан е от сертифицирано лице по чл. 84, ал. 2 във вр. чл. 83 ЗЗР, надлежно заверен е от служител на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Добрич. Съгласно писмо на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) препаратът „Фокстрот 69 ЕВ“ е препарат първа категория, като от 08.08.2023 г. е определен като втора професионална категория за употреба. По искане на жалбоподателя е допусната съдебно–агрономическа експертиза, чието заключение съдът е кредитирал като обективно и компетентно. За да отмени административния акт в обжалваната му част, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е установил, че констатациите за използването на неподходящ препарат за растителна защита се основават единствено на декларацията и описа на кандидата и приложените към тях фактури за закупените продукти, без да са проследени записванията в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. От приложения по делото дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене е видно, че препарат „Фокстрот 69” ЕВ е приложен само върху един от всички заявени парцели и не може да се приеме, че останалите парцели са недопустими за подпомагане. Административният орган не е изследвал кои от закупените препарати реално са използвани и върху какви площи. Като не е изискал и проверил дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и се е позовал единствено на декларацията и разходооправдателните документи по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., административният орган е допуснал съществени нарушения на чл. 35 и 36 АПК, довели до произнасяне при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с материалния закон. По горните съображения съдът е отменил административния акт като незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Условията и редът за прилагане на интервенции под формата на екосхеми са уредени в глава втора, раздел IV, чл. 37 - 47 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. В съответствие с § 50 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 10.03.2023 г. (ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 4.06.2024 г.) за заявленията, подадени през кампания 2023 г., се прилага досегашният ред. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. (в редакцията преди изм. – ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 4.06.2024 г.) допустими за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики: 1. върху площите не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат; 2. ако се прилагат продукти за растителна защита - инсектициди, хербициди и фунгициди, се използват само продукти за растителна защита, които не попадат в първа професионална категория на употреба, или 3. се прилагат феромонови уловки съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата на БАБХ. В чл. 41, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. (в приложимата редакция) е предвидено, че право на подпомагане по екосхемата по ал. 1 имат земеделски стопани, които: 1. прилагат земеделските практики по ал. 1, т. 1 и 2 или т. 3; 2. отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Редът за доказване на екологично насочените земеделски практики е регламентиран в чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. (в приложимата редакция), съгласно която земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. Професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (Наредба № 4 от 30.03.2023 г.). Доводите на касационния жалбоподател, че ползването на препарат за растителна защита се установява единствено от разходооправдателните документи и подадената декларация по чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., поради което ДФЗ няма задължение да проверява и дневника за проведените растителнозащитни мероприятия, не кореспондират на цитираните по-горе правила за подпомагане по обсъжданата схема. В Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за програмен период 2023 – 2027 г. е предвидено, че интервенциите се доказват чрез проверка на дневниците за растителна защита и чрез разходооправдателни документи за закупените препарати за растителна защита и феромонови уловки, като земеделските стопани са задължени да отразяват всички операции с прилагане на препарати за растителна защита през съответната година в дневника. Съгласно чл. 115а ЗЗР земеделските стопани, които произвеждат растения и растителни продукти, и професионалните потребители на продукти за растителна защита са длъжни да водят записи по член 67, § 1, изречение второ от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и по Приложение I, Част А, т. 9 и 10 към Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните. В член 67, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 е посочено, че производителите, доставчиците, дистрибуторите и вносителите на продукти за растителна защита съхраняват документация на продуктите за растителна защита, които произвеждат, внасят, изнасят, съхраняват, употребяват или пускат на пазара, най-малко пет години. Професионалните потребители на продукти за растителна защита съхраняват в продължение най-малко на три години документацията на използваните от тях продукти за растителна защита, съдържаща наименованието на продукта за растителна защита, времето и дозировката на приложение, района и културата, върху които е използван продуктът за растителна защита. В съответствие с чл. 142, ал. 3 ЗЗР (в приложимата редакция преди отм. ДВ, бр. 102 от 2023 г.), земеделските стопани са длъжни да водят записи за употребените количества и видове торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЗР контролът върху продуктите за растителна защита и търговията, преопаковането, съхранението и употребата им се извършва при условия и по ред, определени в наредба на министъра на земеделието и храните. В изпълнение на законовата делегация е приета Наредба № 8 от 23.02.2021 г. за условията и реда за контрол върху продуктите за растителна защита, търговията, преопаковането, съхранението и употребата им. В тази наредба са уредени контролните правомощия на БАБХ по отношение на употребата на ПРЗ от земеделските стопани – чл. 15 – 20, като в чл. 16 е посочено, че Българската агенция по безопасност на храните администрира и поддържа уеб базирана платформа за отразяване на проведените растителнозащитни мероприятия и торене, проследяване движението на ПРЗ и торове до краен потребител. В Наредба № 13 от 26.08.2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности са регламентирани условията и редът за оповестяване на растителнозащитните дейности, включително чрез създадената електронна платформа за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности. Нормативна уредба на употребата на препарати за растителна защита от земеделските производители е подчинена на подробно уредени изисквания и механизми за контрол за спазването им, което от своя страна позволява на административния орган да извърши необходимите административни проверки за употребата на ПРЗ от земеделските производители посредством данните в дневниците им за проведените растителнозащитни мероприятия – какви препарати, върху кои земеделски площи и през какъв период от време са извършени, както и при необходимост да провери достоверността на данните или събере допълнителна информация. Дали ще бъдат кредитирани и в каква степен тези данни според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по преписката е преценка на административния орган. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. (в приложимата редакция) кандидатите по екосхемата по чл. 41 могат да докажат закупените продукти за растителна защита, като представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване - фактури и/или фискални касови бележки. Тази разпоредба има за цел да установи положителни факти за кандидата, в подкрепа на заявлението, че са изпълнени условията за подпомагане по чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 2 за Практика 1. Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. (в приложимата редакция) предвижда, че право на подпомагане по екосхемата по ал. 1 имат земеделски стопани, които: 1. прилагат земеделските практики по ал. 1, т. 1 и 2 или по т. 3; 2. отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Изпълнението на тези кумулативни условия следва да бъде установено по несъмнен начин, което включва и проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия. Като не е извършил проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, но последното не е съществено, тъй като от приетите в настоящото производство доказателства се установяват материалноправните предпоставки за постановяване на процесния отказ. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая плащането е за хектар, и че помощта се определя за хектарите, отговарящи на условията, т.е. че извършените намаления трябва да са само за недопустимите хектари, а не за всички заявени по интервенцията площи. Съгласно съображение 62 от Регламент (ЕС) 2021/2115 общата селскостопанска политика следва да гарантира, че държавите членки постигат по-добри екологични резултати при зачитане на местните потребности и действителното положение на земеделските стопани. В рамките на директните плащания, предвидени в стратегическите планове по обща селскостопанска политика (ОСП), държавите членки следва да установяват доброволни екосхеми за земеделските стопани, които следва да бъдат изцяло съгласувани с останалите имащи отношение интервенции. Те следва да бъдат определени от държавите членки или като плащане, предоставено за стимулиране и възнаграждаване на предоставянето на обществени блага в рамките на селскостопански практики, благоприятни за околната среда и климата, или като компенсация за прилагането на такива практики. И в двата случая те следва да са насочени към подобряване на екологичните и климатичните резултати на ОСП и съответно следва да бъдат замислени така, че да надхвърлят задължителните изисквания, които вече са предвидени съгласно системата на предварителни условия. В член 31, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115 е посочено, че държавите членки подпомагат съгласно настоящия член активните земеделски стопани или групите от активни земеделски стопани, които се задължават да прилагат селскостопански практики, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните и спомагащи за борбата с антимикробната резистентност. Подпомагането за конкретна екосхема е под формата на годишно плащане за всички хектари, отговарящи на условията за подпомагане, които са обхванати от задълженията. Плащанията се отпускат под формата на: a) плащания, които допълват основното подпомагане на доходите, установено в подраздел 2; или б) плащания за обезщетяване на активни земеделски стопани или групи от активни земеделски стопани за съвкупността или за част от направените допълнителни разходи и пропуснатите приходи в резултат на поетите задължения, които се изчисляват в съответствие с чл. 82 и при отчитане на целевите стойности за еко схемите; тези плащания могат да покриват и разходите по сделките. Схемите за климата, околната среда и хуманното отношение към животните, част от които е националната схема Еко-НИП, не са включени в интервенциите за подпомагане, базирани на площ, при които се установява площта, отговаряща на предварителните условия (законоустановените изисквания за управление и доброто земеделско и екологично състояние) от всички заявени парцели и дава право на плащане на единна сума (чл. 16, т. 2, букви „а“, „б“ и „в“ от Регламент (ЕС) 2021/2115). Съгласно чл. 21, Подраздел 2, Дял ІІІ, Глава ІІ от Регламента (ЕС) 2021/2115 основното подпомагане на доходите е необвързано с производство плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане, предоставя се за всеки хектар, отговарящ на условията за подпомагане, деклариран от активен земеделски стопанин. Схемите по чл. 31 от Регламент (ЕС) 2021/2115 са различни и доброволни и могат да се ползват от активните земеделски стопани, които се задължават да прилагат селскостопански практики, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните и спомагащи за борбата с антимикробната резистентност. Предвид изложеното подпомагането се предоставя за изпълнение на задължението за прилагане на селскостопански практики, които са същественото съдържание на екосхемите, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните. Тези практики – екосхеми - се прилагат върху обработваема земя и трябва да бъдат планирани така, че да изпълняват една или повече от целите по чл. 6, § 1, букви „г“, „д“ и „е“, като от значение за Еко-НИП е целта по буква „д“ - насърчаване на устойчиво развитие и ефективно управление на природните ресурси като вода, почва и въздух, включително чрез намаляване на зависимостта от химикали като всяка екосхема трябва да обхваща най-малко две области на действие от изброените в чл. 31, т. 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115. Конкретно схемата Еко-НИП по своята същност трябва да обхваща действия за устойчиво и по-ограничено използване на пестицидите, по-специално на тези, които представляват риск за човешкото здраве или околната среда. Съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. екосхемите по ал. 1 са доброволни за прилагане и за подпомагане по тях може да бъде заявено цялото или част от стопанството. В чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е регламентирано, че размерът на помощта по екосхемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1. Условията за допустимост за подпомагане на площи по земеделска практика 1 са посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата (в приложимата редакция). В зависимост от изпълнението на тези условия, съгласно правилото на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. административният орган може откаже плащане. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, в случая не може да се приложи частично намаление на плащането, ако е установено прилагане на препарат за растителна защита от първа професионална категория върху част от заявените земеделски площи, и плащане за останалата част. В съответствие с целите за подпомагане по еко схемите, залегнали в Регламент (ЕС) 2021/2115 и националното законодателство, визирани по-горе, земеделските стопани поемат доброволно ангажимент да спазват изискванията и прилагат екологично насочените земеделски практики върху всички заявени за подпомагане по екосхемата земеделски площи (диференцирани по тип земеползване). Както от представените по делото писмени доказателства (фактури и дневници), така и от заключението на вещото лице по приетата съдебно–агрономическа експертиза, се установява използването на препарат от първа категория на част от заявените за подпомагане площи по процесната интервенция Еко–НИП, т.е. безспорно се установява, че кандидатът за подпомагане не отговаря на изискванията, определени в глава втора от наредбата, основание за отказ по чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. (в този смисъл Решение № 6958 от 23.06.2026 г. по адм. дело № 3210/2026 г. на ВАС, седмо отд. и Решение № 7603 от 07.07.2026 г. по адм. дело № 2860/2026 г. на ВАС, седмо отд.). Тъй като съответствието на професионалната категория на препарата за растителна защита с чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г., който за 2023 г. е определен до 21.07.2023 г., неотносими към предмета на правния спор са фактите, свързани с настъпилите след 08.08.2023 г. промени в професионалната категория на процесния ПРЗ. По изложените съображения решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да бъде решен по същество, като съдът отхвърли жалбата срещу административния акт в обжалваната му част. При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 390,25 евро, от които 185,73 евро държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение по 102,26 евро (с левова равностойност 200 лева) за всяка инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение