Решение № 6003 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13627/2017 г.

Решение № 6003 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13627/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на С. М. Ш. и С. М. Ш. от гр. П. срещу решение № 1498 от 24.08.2017 г. по адм. д. № 236/2017 г. на Административен съд - П.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът - кмет на район "Централен", О. П. не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № РД-16-1237/22.12.2016 г. на кмета на район "Централен", с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Кафе-аператив и покрит проход" в УПИ II - 1392, кв. 455а, по плана на I градска част, ПИ с идентификатор 56784.520.683 по КК, изграден в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, без одобрените проекти и издадено разрешение за строеж. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, след изготвен надлежно Констативен акт № 80/18.11.2016 г., за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, който не попада в режим на търпимост по § 16 и § 127 от ДПР на ЗУТ с оглед годината на извършване /2000 г./ и заключението на съдебно-техническата експертиза. Вещото лице е установило, че процесният незаконен строеж, по действащите разпоредби на ЗУТ и действащият ПУП от 2001 г. /влязъл в сила през 2003 г./ е недопустим, поради несъответствие на изпълненото в имота застрояване с допустимите стойности на устройствените показатели по ПУП, описани подробно в заключението, вкл. в табличен вид. Строежа е недопустим и алтернативно, при приемане на по-ранна дата на изграждането му, поради това, че е на регулационната линия и е над допустимото застрояване в имота, предвид изградената 4-етажна сграда на основно застрояване. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 80/18.11.2016 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателите както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ "Кафе-аператив и покрит проход" в УПИ II - 1392, който освен, че е изграден без строителни книжа е и в противоречие с ПУП, тъй като не е допустимо допълващо застрояване в УПИ II - 1392. Установено е с представените нотариално заверени декларации, че незаконния строеж е изграден през 2000 г., като е довършен края на годината. Следователно процесния незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1, ал. 2 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./. Според времевия период на изграждане, процесния строеж попада в приложното поле на ал. 3, § 16 от ПР на ЗУТ, съгласно която норма за да е търпим незаконен строеж, изграден след 30.06.1998 г. и до 02.01.2001 г., освен допустимостта по действащите ПУП-ве и техническите правила и норми по време на извършването на строежа или по сега действащите, е изискуемо и да е деклариран от собствениците му пред ободряващият орган в 6-месечен срок от обнародване на закона, т. е. до 02.07.2001 г. Данни за деклариране на процесният незаконен строеж няма по делото и административната преписка, не са ангажирани и доказателства и наведени доводи от оспорващите в тази насока. С оглед на изложеното, изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, който не е "търпим" и подлежи на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,