Решение № 9338 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11136/2019 г.

Решение № 9338 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11136/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП чрез юрк. Кожухарова, против решение № 4790 от 09.07.2019 г., постановено по адм. дело № 12230/2018 г. по описа на Административен съд София-град. С решението е отменен мълчаливо потвърден РА № Р-22221517008080-091-001/06.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, с който на "СТРИЙТ ТРАНСПОРТ" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 66 302, 17 лв. за данъчните периоди от м. 10.2017 г. до м. 12.2017 г., по фактури, издадени от "КРОС СТОК" ЕООД, "ГАТЪН" ЕООД, "САТЪН ГРУП" ЕООД и "ВЕСТА ЕМ ДИ" ЕООД. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и по същество отхвърлена жалбата срещу обжалвания РА с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – "СТРИЙТ ТРАНСПОРТ" ЕООД, оспорва жалбата в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител. Излага доводи по същество на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, съобразявайки становищата на страните и след проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, а така също след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, преценява касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество КЖ е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-22221517008080-091-001/06.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, мълчаливо потвърден от решаващия орган, с който на "СТРИЙТ ТРАНСПОРТ" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 66302, 17 лв. за данъчните периоди от м. 10. 2017 г. до м. 12. 2017 г., по фактури, издадени от "КРОС СТОК" ЕООД, "ГАТЪН" ЕООД, "САТЪН ГРУП" ЕООД и "ВЕСТА ЕМ ДИ" ЕООД, ведно с съответните лихви за забава в размер на 79, 63 лева. Предмет на доставките са "поправка на брезент" "ушиване на зимни якета", "ушиване на работни дрехи", "разпространение на флаери", "поддръжка и обновяване на сайт" и "резервни части". За да откажат правото на данъчен кредит по фактурите, издаден и от изброените доставчици органите по приходите са приели липса на обективни данни, че доставките по процесните фактури са извършени. За да постанови този резултат, при преценката за обоснованост и материална законосъобразност на РА, решаващият състав е изследвал предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит съгласно националното законодателство и относимата практика на СЕС. Анализирал е приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. От събраните по делото доказателства, включително заключението на вещото лице по ССчЕ е приел за доказано реалното осъществяване на фактурираните доставки. Мотивирал се е с приложената подробната документация за всяка фактурирана доставка, налична в счетоводствата на прекия доставчик и на ревизираното лице, както и на счетоводното отразяване на извършените операции във връзка с движението на стоките, категорично установено от експертизата. Посочил е, че липсата на кадрова материална и ресурсна обезпеченост по фактурите, издадени от "ГАТЪН" ЕООД, "САТЪН ГРУП" ЕООД и "ВЕСТА ЕМ ДИ" ЕООД не е основание да се откаже правото на данъчен кредит, а по отношение на доставчика "КРОС СТОК" ЕООД е счел, че са събрани достатъчно доказателства за реалното доставяне и влагане на резервните части и консумативи при получателя, поради което и в съответствие с практиката на ВАС и СЕС липсата на ресурс за изпълнение на доставката и неустановеният произход на стоката, на който се позовават органите по приходите, може да бъде основание за отказ от право на приспадане на данъчен кредит само при наличие на обективни данни за това, че данъчнозадължено лице, получило стоките или услугите, е знаело или е трябвало да знае, че е участвало в сделка, част от измама с ДДС, извършена от доставчика или от друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата, за което по делото не е правено изследване и не се твърди. С тези мотиви съдът е отменил РА. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че спорът в настоящия случай е по приложението на материалния закон и по – специално налице ли са реално извършени доставки на стоки и услуги и оттам възникнало ли е данъчно събитие между "СТРИЙТ ТРАНСПОРТ" ЕООД и неговите преки доставчици "КРОС СТОК" ЕООД, "ГАТЪН" ЕООД, "САТЪН ГРУП" ЕООД и "ВЕСТА ЕМ ДИ" ЕООД, даващи основание за издаване на фактурите, по които е претендирано право на приспадане на данъчен кредит. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за това, че не са представени доказателства за предходна доставка и наличност на авточастите и консумативите по фактурите, издадени от "КРОС СТОК" ЕООД. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението, в съответствие с националните правила за доказване, да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. Този извод се подкрепя категорично от представените и налични и при двете страни по доставката множество взаимосвързани и съответстващи си документи, от които се изяснява транспорта на стоките, логиката на механизма на доставката и по безспорен начин се установява реалното предаване на родовоопределените вещи, в изпълнение на един от елементите на фактическия състав, изискуем за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, а именно прехвърляне правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика към получателя, по смисъла на Директива 2006/112/ЕО. Правилно съдът се е позовал и на подробното заключение по ССчЕ, което е изследвало счетоводните операции при доставчик и получател по спорните доставки, за да направи констатации за съответни записвания, сочещи счетоводно отразяване по фактурите, както и извършено плащане по тях. Последващата реализация на получените стоки в икономическата дейност на лицето, като съществен елемент, обосноваващ законосъобразното възникване на правото на приспадане на данъчен кредит също е проследено от експертизата и се доказва със съответните документи и записвания в тях - вътрешни приемно-предавателни протоколи за получени консумативи от шофьори, назначени при ревизираното дружество, за обслужване на камионите по време на експлоатация, като отразяването им във фактурите и съвпадащите технически протоколи за извършен ремонт дават възможност да се проследи точно за кое превозно средство са били вложени частите. При наличие на представени договори, заявки, подписани приемо-предавателни протоколи и търговски документи за изписването и предаването на стоките на получателя, фискални касови бонове за осъществени плащания от регистрирано ФУ, технически протоколи за влагане на стоките, първоинстанционният съд обосновано е счел за доказано действителното осъществяване на фактурираните стопански операции. Изложените мотиви, подкрепящи този извод, напълно се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях. Неправилно касаторът се позовава на неизяснения произход на стоката при предходен доставчик, като основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. В случаят, действителното изпълнение на пряката доставка се установява съобразно с изложеното по-горе. Наличието на стоки от фактурирания вид и количество следва да се установи при прекия доставчик, доколкото е от съществено значение за възможността му да доставки стоките и да прехвърли правото на разпореждане с тях като собственик към получателя. Както ВАС многократно е подчертавал, произходът на стоката не е част от фактическия състав, с чието проявление ЗДДС свърза възникването и упражняването на правото на данъчен кредит, а при транспорт за сметка на доставчика, евентуалните нередности в транспортните документи не могат да се противопоставят на получателя. Административният съд се е позовал на трайната съдебна практика на Върховният административен съд, последователна с практиката на СЕС, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящит казус това не е установено. Неснователни са оплакванията на касатора относно другите трима доставчици - "ГАТЪН" ЕООД, "САТЪН ГРУП" ЕООД и "ВЕСТА ЕМ ДИ" ЕООД. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че по делото са събрани доказателства, установяващи реалното извършване на доставките от доставчиците на услуги "САТЪН ГРУП" ЕООД – за ушиване и поправка на ТИР покривала, ушиване на зимни якета; "ГАТЪН" ЕООД за разпространение на флаери и "ВЕСТА ЕМ ДИ" ЕООД за поддръжка и обновяване на сайт. Приложени са договори, сключени между страните, в които са описани услугите, както и приемо-предавателни протоколи, съгласно които услугите са приети от възложителя без забележки. Издадените фактури касаят договорите за изработка. Декларацията на управителя на "САТЪН ГРУП" ЕООД правилно не е ценена от съда, доколкото тя не кореспондира с останалите писмени документи, изпратени лично от управителят до ТД на НАП - Изток в гр. София. Основателно е прието в обжалваното решение във връзка с доставките, извършени от "САТЪН ГРУП" ЕООД, "ГАТЪН" ЕООД и "ВЕСТА ЕМ ДИ" ЕООД, че материално - техническата и кадровата им обезпеченост, не е предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът коректно е посочил, че при изследване реалността на доставките в случая приходните органи са могли да проверят удостоверяването на надеждно доказаните и отчетени разходи и да съобразят приложението на принципа за данъчния неутралитет. В същият смисъл е разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ППЗДДС. Освен това, по делото не се е твърдяло процесните доставки да са осъществени от други доставчици, различни от процесните и които да са ползвали данъчен кредит по оспорените доставки. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Разноски: С оглед резултата по делото и направеното искане, в полза на дружеството следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2521 лева за производството пред ВАС, Осмо отделение. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,