Решение № 4375 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12438/2018 г.

Решение № 4375 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12438/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на И. Еремиева и С. С. от [населено място], подадена чрез адв. Гацова против решение № 1840 от 14.08.2018 г., постановено по адм. д. № 3652 по описа за 2017 г. на Административен съд – П.. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно първостепенния съд е приел, че не е налице основание за нищожност, като не е обсъдил и не се е произнесъл по всички наведени в исковата молба и уточняващата такава съображения. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск в пълния му размер, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – община П. в писмено становище оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 204, ал. 3, предложение първо от АПК. С обжалваното решение Административен съд – П., е отхвърлил иска на касаторите, предявен на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Община П. за заплащане на сумата от 2 218,46 лв. за И. Еремиева и сумата 877,98 лв. за С. С., претърпени имуществени вреди, вследствие на нищожен административен акт - удостоверение за данъчна оценка издадено на 27.04.2017 г. за недвижими имот находящ се в [населено място], [адрес], издадено от служители на общината, ведно със законната лихва -от датата на подаване на исковата молба. Съдът е приел, че така предявеният иск е неоснователен, тъй като не е налице нищожен административен акт, не са налице и твърдените в исковата молба вреди, които да са пряка и непосредствена последица от акта. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като фактическата обстановка по делото следва да се възприеме от настоящата инстанция с оглед нормата на чл. 220 АПК, установяваща забрана за фактически установявания пред касационната инстанция. Правилен и обоснован е изводът на съда, че така посоченото удостоверение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 204, ал. 3 АПК когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В случая приложението на разпоредбата на чл. 204, ал. 3 АПК е обусловено от липсата на произнасяне по въпроса за валидността на административния акт от надлежен съд. Направеният извод за липса на предпоставките за отговорността по ЗОДОВ е обоснован. По делото е установено, че процесното удостоверение за данъчна оценка е издадено от гл. инспектор в Дирекция "МДТ", отдел "Обслужване" на Община - П. и съобразно заповед на кмета на Общината от 2009 г. служители на длъжността "гл. инспектор" имат правата и задълженията на органи по приходите по реда на ДОПК /л. 126/. т. е. установява се компетентността на лицето, издало удостоверението. Установено е в хода на процеса, че тези задължения са погасени по давност, но тъй като ищците са осъществявали сделка пред нотариус, са заплатили дължимите суми в общината, получили са удостоверение, че не дължат данъци, осъществили са сделката с оглед да избегнат по-големи вреди. Плащането на погасени по давност данъци обосновава вредата предмет на исковата претенция. Противно на твърдяното в исковата молба обосновани и правилни са изводите на решаващия съд, че сочено противоречие с нормата на чл. 264, ал. 1 ДОПК - вписване на погасени по давност задължения е порок, който обосновава най-много незаконосъобразност по същество-т. е. унищожаемост на удостоверителното изявление на органа в тази му част. Следвало е удостоверението да бъде атакувано по предвидения за това ред за оспорване, посочен изрично в ДОПК, приложим и за това административно производство. Ето защо правилен е извода на съда, че соченият порок(вписване на погасени по давност данъчни задължения) не е толкова драстичен, че да обоснове извод за нищожност на акта. Понятията нищожност и унищожаемост на административните актове не са законово определени, а са установени от административно - правната теория. Подходът при разграничаването им е конкретен при всеки отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение при издаване на акта, което се отразява върху съдържанието му и засяга волеизявлението на административния орган до степен да се приравни на липсата на волеизявление. В случая такова нарушение не е констатирано. В тази връзка сочените в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение се явяват неоснователни. При липсата на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ исковата претенция се явява неоснователна, както правилно е приел по делото административният съд. Съгласно чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отговорността се реализира при наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавни или общински органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска предполага кумулативно установяване на определените от закона условия, които съдът е обсъдил в решението и направил съобразен със закона извод за липсата на тези условия. Доказателствената тежест за установяване на всяка от предпоставките за уважаване на иска се носи от ищеца търсещ обезщетението. Решението на Административен съд – П., като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение