Решение № 624 от 22.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 480/2010 г.

Решение № 624 от 22.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 480/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане за възобновяване, направено от П. Й. Д., осъден с одобрено от Варненския военен съд по реда на чл. 382, ал. 7 НПК споразумение на 9 месеца пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК, както и на лишаване от правото да управлява МПС за срок от 1 г., за престъпление по чл. 343б НК - управляване на МПС с алкохолна концентрация в кръвта от 2.3 Й - извършено в гр. Б. на 1.11.2009 г. Делото, чието възобновяване се иска, е № 23/2010 г., а определението на съда, с което е одобрено споразумението, е от 22.01.2010 г. В искането се твърди, че определението на съда е постановено при съществено процесуално нарушение: Д. не бил участвал при изготвянето на споразумението и никой, включително председателя на съдебния състав, не му бил разяснил последиците от него, а заявеното в проведеното на 22.01.2010 г. съдебно заседание че разбира тези последици, не означавало и че знае, какви са те. Д. иска възобновяване на наказателното производство, отмяна на горното определение и връщане делото на Варненския военен съд за ново разглеждане. В съдебно заседание осъденият и защитникът му поддържат искането, което прокурорът намира за неоснователно и дава заключение да не се уважава. Искането за възобновяване е неоснователно, тъй като не са допуснати твърдяните в него процесуални нарушения. Делото е решено със споразумение по реда на чл. 381 - 383 НПК. Споразумението е изготвено в съответствие с процесуалните изисквания и в присъствието на Д., изрично отбелязано. В проведеното на 22.01.2010 г. съдебно заседание съдът е изпълнил задължението си по чл. 382, ал. 4 НПК, видно от изявлението на Д., отразено на л. 1, гърба, от съдебния протокол. Предложените в съдебно заседание от прокурора промени в споразумението, отнасящи се до датата на подписването му, където е била допусната очевидна техническа грешка и до прилагането на чл. 42б, ал. 1 НК към пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1, а не към тази по т. 2 НК, са били направени в присъствието на Д. и на упълномощения от него защитник, и приети от съда след изразеното от тяхна страна съгласие. Сега твърдяното от Д., че едновременно разбирал и неразбирал - след като не е знаел, в какво се изразяват - последиците от съгласието му за решаване на делото със споразумение, не би могло да се коментира при наличния доказателствен материал, изключващ поведението му на лице, което не е в състояние да разбира и ръководи постъпките си. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС в състав от трето н. о.