Решение № 10391 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3669/2013 г.

Решение № 10391 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3669/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юр. Красимира Темелкова, против решение № 127 от 07.01.2013 г., постановено по адм. дело № 10858/2011 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отменено уведомително писмо изх. № 02-250-6500/2917 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ и е изпратена преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, в срок от един месец от получаване на преписката. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната му част. Ответникът - Силвия Славомирова Наскова, с постъпили по делото писмени бележки, оспорва жалбата и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/2917 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА. С него по подадено от касационния ответник Силвия Славомирова Наскова общо заявление за плащания на площ за 2010 г. е отказано финансово подпомагане: по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 1037.30 лева и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 1219.83 лева, а по схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ е удовлетворено искането за финансово подпомагане, като е оторизирана исканата сума от 183.14 лева. С решение № 127 от 07.01.2013 г., постановено по адм. дело № 10858/2011 г. на Административен съд София-град, е отменено уведомителното писмо в частта, с която е отказано финансово подпомагане по СЕПП и по НР1 и е изпратена преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, в срок от един месец от получаване на преписката. Със същото решение е отхвърлена жалбата срещу уведомителното писмо в частта относно СНДП. За да постанови този резултат в частта, с която е отказано финансово подпомагане по СЕПП и по НР1 и е изпратена преписката на административния орган, първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Същият бил издаден и в предвидената от закона писмена форма, но при нарушение на материалния закон. Позовавайки се на заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза АССГ е приел, че за СЕПП и НР 1 недопустимата площ е 0,91 ха и ответникът неправилно я е определил на 1.06ха. Разликата 0,15 ха се дължи на БЗС 53223-3642-2-1, за който експертизата установява, че към допустимата площ следва да се добави участък в южната част на парцела с площ от 0,15 ха, който отговарял на условията за постоянни пасища. При така определената недопустима площ процента на наддеклариране по СЕПП и НР 1 бил 19,12%. Промяната на този процент се отразявал съществено върху оторизираната площи, съответно върху размера на подпомагането. А именно - при приложението на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. /при разлика между установената площ и приетата за допустима за подпомагане площ повече от 3 % или два хектара, но не повече от 20%/, помощта се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика от определената площ. Затова се дължало финансово подпомагане по СЕПП и НР 1 на касационния ответник, което експертизата изчислила на 537,87 лв. за СЕПП и 632,51 лв. за НР1, а с уведомителното писмо неправилно било отказано такова. Затова в тази част АССГ е отменил уведомителното писмо и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне, при което е дал указания да посочи за всяка от мерките защо намалява или отказва размера на плащането, съгласно предвиденото в чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и Наредба № 3 от 23.02.2011 г. По отношение на СНДП административният съд е отхвърлил жалбата, като в тази част решението като необжалвано е влязло в сила, поради което решението в тази му част не е предмет на касационното производство. Решение на АССГ в обжалваната му част е правилно. От доказателствата по делото се установява, че касационният ответник е подал заявление за подпомагане за 2010 г., с което по СЕПП и по НР1 е заявил искане за подпомагане по 3 броя блокове на земеделско стопанство /БЗС/ с обща площ 5,67 ха. С процесното уведомително писмо е прието, че е налице наддеклариране /недопустима площ/ по СЕПП и НР1 и по трите БЗС с обща площ от 1,06 ха. А процентите на наддеклариране и по двете схеми е над 20 % - 22,99 %. Затова и в съответствие с чл. 58 от регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. е отказано изцяло финансово подпомагане на касационния ответник по СЕПП и НР1. Установява се обаче, че за част от приетата за недопустима площ не са налице условията за приемането й като такава. А именно - приетата по делото експертиза установява, че площ от 0,15 ха от БЗС 53223-3642-2-1 неправилно е приета за недопустима за подпомагане площ. По този начин недопустимата за подпомагане площ по подаденото от касационния ответник заявление за подпомагане е 0,91 ха и процента на наддеклариране е 19,12 %. По този начин част от фактическите основания, послужили за издаване на уведомителното писмо, са оборени от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Неоснователно е оплакването на касатора, че процента на наддеклариране е неправилно изчислен от вещото лице. Съотношението между недопустимата за подпомагане площ от 0,91 ха и установената площ /допустимата за подпомагане/ от 4,76 ха е точно 19,12 %, колкото е посочено и от вещото лице. Така само площта от 0,91 ха е недопустима за подпомагане. Съответно при приложението на чл. 58 от регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. следва да бъде отказано финансово подпомагане на касационния ответник при съобразяване на посочения процент от 19,12 % на наддеклариране. Съобразно това и на основание чл. 58 от регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. следва да бъде санкционирана площ от 1,82 ха /два пъти установената недопустима площ от 0,91 ха/, а в останалата част следва да бъде удовлетворено искането за финансово подпомагане на касационния ответник. Предвид на това е незаконосъобразно процесното уведомително писмо, с което е отказано изцяло финансово подпомагане по СЕПП и НР1. Затова в тази му част то правилно е отменено от административния съд, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване указанията по тълкуването и прилагането на закона. Неправилно е становището на касатора, че проверката за законосъобразност на административния акт следва да се ограничи единствено до това дали заявените за подпомагане имоти попадат в определения "допустим слой". Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на оспорения административен акт въз основа на представените от страните доказателства. Базата данни от аерозаснемане и изготвената цифрова фотокарта, респективно данните от информационната система за администриране и контрол /ИСАК/ за допустимост на земеделските площи посредством специализиран слой "Допустими за подпомагане площи" са само един вид доказателство. Но те не могат да бъдат единствени, респективно не може да се изключи опровергаването на доказателствената им сила. В случая касационният ответник в хода на съдебното производство е оборил доказателствената сила на данните от ИСАК. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Липсват доказателства за направени от касационния ответник разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,