Решение № 8603 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3485/2009 г.

Решение № 8603 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3485/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Юлиян Елков Хазан от гр. София, против решение № 979-Б от 01.12.2008 год., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 2004/2008 год., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-20-СО-227/13.11.2007 год. на Началника на СРДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж - "остъкляване на балкон към ателие № 9", в жилищна сграда, находяща се в УПИ V-92, кв. 392 по плана на гр. София, ул. "Адриана Будевска" № 10, район "Триадица", СО. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. След редица неотносими по спора доводи, се сочи, че съгласно чл. 151 ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж за вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности, като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата и в случаите, когато не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. В случая единственото, което е премахнато, е ажурен парапет, а предназначението на балкона не е променено, остъкляването е извършено с алуминиев профил, което не се е отразило на натоварването на сградата, а извършеното е с цел осигуряване безопасността на малки деца в семейството, намаляване на замърсяването, шума и подобряване на изолацията на жилището. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. За ответната страна - Началник на Столична РДНСК, юрк. Радованова оспорва жалбата, решението се счита обосновано и законосъобразно, иска се потвърждаването му. Безспорно е установено по делото, че касационния жалбоподател е изпълнил строежа без издадено разрешение за строеж и без необходимото становище на инженер - конструктор, с указания за изпълнението му. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, след обсъждане на относимите за спора факти и преценка за спазена процедура, че в случая е извършено остъкляване на балкон без разрешение за строеж и становище на инженер - конструктор, изискуеми по силата на чл. 147, ал. 1, т. 12 ЗУТ, което прави строежът незаконен и подлежащ на премахване. Решението е правилно, следва да се остави в сила, като настоящата инстанция споделя изцяло изложените в него изводи. В хода на касационната проверка се потвърди, че действително административният орган е спазил процедурата по установяване на незаконността на извършеното строителство, констативният акт е съставен в присъствието на жалбоподателя и същият е бил запознат с него, не е оспорена и назначената СТЕ, която също е приела, че за осъщественото остъкляване не са издавани никакви строителни книжа и разрешение. То представлява незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което правилно административният орган е разпоредил премахването му с обжалваната заповед, а съдът с основание и обосновано я е преценил като законосъобразна. С касационната жалба се навеждат доводи, които не оборват правилността на съдебния акт, или са несъстоятелни и неотносими по спора. Ирелевантен е фактът по чий сигнал е инициирана проверката, след като органите на ДНСК действат служебно, дали са налице "системни нарушения" на други лица, живущи в сградата, а твърденията за "двоен стандарт" и "избирателна загриженост и търпимост" въобще не следва да се коментират. Заключението на експерта е следвало да се оспорва и обсъжда пред съда по съществото на спора, а разпоредбата на чл. 151 ЗУТ е неприложима в случая, тъй като вътрешно преустройство не е налице, материалният закон е приложен правилно. При отсъствие на отменителните основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК, решението следва да се остави в сила, поради което, по изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,