Решение № 454 от 6.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5631/2013 г.

Решение № 454 от 6.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5631/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на Ц. Г. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Й. П., с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 7 от 4 януари 2013 г., постановено по гр. д. № 1044 по описа на районния съд в гр. Ямбол за 2012 г. В молбата се сочи, че влязлото в сила решение следва да се отмени на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като молителят вследствие нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможността да участва в делото, като изобщо не е бил надлежно призован - призован е на адрес в [населено място], а постоянният му адрес е в [населено място]. Ответницата Г. А. М. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. М. Г., в отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. С атакуваното решение районният съд приема, че от самото раждане на детето А. на 25 януари 2010 г. бащата е живял отделно от майката и детето, не е поддържал контакти с детето, а всички грижи за неговото отглеждане и възпитание е поела майката. Прието е, че майката разполага с необходимите родителски капацитет и битови условия за отглеждането на детето. При тези съображения упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, при нея е определено и местоживеенето на детето, на бащата е определен режим на лични отношения с детето, и бащата е осъден да му заплаща издръжка от 120 лева месечно, както и 1440 лева издръжка за минал период. Молбата за отмяна е неоснователна. Относимите обстоятелства са следните: Преписът на исковата молба е върнат от [населено място] с отбелязване от кметството, че ответникът не живее в селото от дълги години. Установено е, че постоянният адрес на ответника е в [населено място], [улица], а настоящият му адрес е в [населено място], [улица], вх., ет., ап. (стр. 26 и 27 от първоинстанционното дело). На адреса в [населено място] е изпратен преписът от исковата молба, но е върнат с отбелязване, че ответникът е живял на квартира на посочения адрес, напуснал е адреса и новият адрес е неизвестен, като сведението е дадено от домоуправителя. На същия адрес е залепено уведомление по чл. 47 ГПК, и след това като особен представител на ответника е назначена адв. С. В., която е подала отговор на исковата молба и е взела участие по делото. Молителят твърди наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Поддържа се наличието на първото предложение на посоченото правило. Съгласно чл. 38 ГПК съобщенията се връчват на адреса, посочен по делото; когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния. В спора пред първостепенния съд е установено, че ответникът не живее на адреса, заявен от него като постоянен, и посочен в исковата молба. Предвид данните, посочени от кмета на [населено място] (л. 14 от първоинстанционното дело) за това, че лицето не живее в селото от дълги години, че бащината му къща е продадена и никой от селото не знае настоящото му местонахождение, правилно съдът е указал на ищцата да представи справка за адресната регистрация на ответника. За ответника е отразен постоянен адрес в [населено място], а настоящ - в [населено място], на който е изпратено ново съобщение, и в последствие е осъществена процедурата по чл. 47, ал. 6 ГПК. Предвид посочените обстоятелства като неоснователно следва да се оцени оплакването на молителя, че е бил призован на адрес в [населено място], докато постоянният му адрес е в [населено място]. Тъй като не се обосновават твърденията на молителя за това, че в нарушение на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото, то молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Ответницата М. претендира присъждане на разноски за производството по отмяна, които са в размер на 150 лева заплатени по договор за правна помощ, и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС