Решение № 3177 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12504/2008 г.

Решение № 3177 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12504/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Господинка Цветанова Дочева от гр. Враца против решение № 20/6.08.2008 г., постановено по адм. дело № 239/2008 г. по описа на Административен съд гр. Враца. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) гр. Враца оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Враца е отхвърлил жалбата на Господинка Цветанова Дочева в качеството й на управител и едноличен собственик на капитала на "Дарси" ЕООД, гр. Враца против отказа на директора на РЦЗ гр. Враца от 22.04.2008 г. да извърши регистрацията на дружеството по реда на чл. 40 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). За да постанови този резултат съдът е приел, че индивидуалната медицинска практика може да се извършва само от физически лица - лекари и стоматолози, респективно от еднолични търговци. Жалбоподателката е поискала пререгистриране при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗЛЗ от ЕТ "Господинка Цветанова - Дарси" на "Дарси" ЕООД като предмета на дейност се запазва същият - индивидуална практика за извънболнична помощ", каквато възможност за извършването на тази дейност от еднолично дружество с ограничена отговорност законът не предвижда. С оглед на тези съображения, съдът е счел жалбата против отказа на директора на РЦЗ да пререгистрира жалбоподателката за неоснователна. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на материалния закон. Релевират се оплаквания, че противно на приетото от съда, разпоредбите в ЗЛЗ относно статута на лечебните заведения, осъществяващи дейност по чл. 8, ал. 1, т. 1, "а" от ЗЛЗ, не са ограничителни. Поддържа се, че съдът неправилно е приел за основателен отказа на административния орган да пререгистрира учреденото ЕООД, по съображения, че тази дейност може да бъде осъществявана само от физическо лице - лекар и стоматолог или като едноличен търговец по ТЗ. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. В чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЛЗ е посочено, че лечебните заведения за извънболнична помощ са амбулаториите за първична медицинска помощ, които могат да бъдат: а) индивидуална практика за първична медицинска помощ и б) групова практика за първична медицинска помощ и амбулатории за специализирана медицинска помощ, като в буква "а" на т. 2 е посочена индивидуална практика за специализирана медицинска помощ. С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗЛЗ изрично е предвидено, че лечебната дейност по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, буква "а" се осъществява от физически лица - лекари и лекари по дентална медицина. Следователно за разлика от останалите лечебни заведения амбулаториите за първична медицинска помощ - индивидуална практика се създават и дейността им се осъществява от физически лица, респ. регистрирани като еднолични търговци, за разлика от останалите лечебни заведения, които могат да се регистрират като търговски дружества. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗЛЗ, съгласно която индивидуална практика за първична медицинска помощ се организира и осъществява от лекар с призната специалност по обща медицина, съответно от лекар по дентална медицина, който се регистрира по реда на чл. 40. Със закона изрично е предвидено, че амбулаториите за първична медицинска помощ - индивидуални практики се създават и дейността им се осъществява от физически лица - лекари и стоматолози, респ. регистрирани като еднолични търговци, за разлика от останалите лечебни заведения, които следа да бъдат регистрирани по Търговския закон, респ. Закона за кооперациите. Въпрос на свободен избор на лицата, посочени в чл. 2 от ЗЛЗ е какъв вид лечебно заведение ще създадат за осъществяване на медицинска дейност. След като обаче са упражнили правото си на свободен избор как да осъществяват дейността си, те вече са задължени да се съобразят с установения режим за създаване и регистрация за съответното лечебно заведение. Ето защо, правилно съдът е приел, че жалбоподателката може да осъществява лечебна дейност по чл. 8, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗЛЗ само като физическо лице, респ. като едноличен търговец по ТЗ. Следва да се отбележи и че не всяка регистрация на търговско дружество води до основание за регистриране по ЗЛЗ и задължение на РЗЦ да извърши такава. Задължението по чл. 40, ал. 3 от с. з. съществува единствено ако кандидатът отговаря и на другите изисквания на закона, което в случая липсва. В този смисъл неоснователни са и доводите, че при наличието на надлежно учредяване и вписване на търговското дружество по ТЗ, директорът на РЦЗ не е имал възможност да откаже пререгистрация по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗЛЗ на лечебното заведение. Съдът правилно е приел, че след като не са били изпълнени законовите изисквания относно статута на лечебното заведение, отказът на административния орган да пререгистрира същото по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗЛЗ е законосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение