Решение № 13009 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 203/2014 г.

Решение № 13009 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 203/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Аврам Тодоров Тодоров против решение № 1928 от 08.11.2013 г., постановено по адм. д. № 615/2013 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок, от страна с интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград е отхвърлил жалба против заповед № РД-07-32/12.07.2013 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Аврам Тодоров Тодоров, считано от 22.07.2013 г. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че спрямо държавния служител е осъществена материалноправната предпоставка за издаване на оспорената заповед. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е заемал длъжността Началник отдел "Специализирани карти, база данни и ГИС" в дирекция "Планове и разрешителни" към БД ЗБР - Благоевград. Служебното му правоотношение с ответника е възникнало на 15.10.2003 г., ( а по трудов договор е назначен от 01.11.2002 г.), когато вече е бил придобил право на пенсия за изслужено време и старост при условията на I - ва категория труд, на основание чл. 2, ал. 1 и чл. 46а от Закона за пенсиите (отм.), като такава му е отпусната, считано от 08.04.1996 г. видно от представената от ТП на НОИ справка и Разпореждане № 020902/18.10.1996 г. Приемайки, че по отношение на Тодоров са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, на 19.06.2013 г. органът по назначаване му връчва предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение № 1/14.06.2013 г., с указание, че след изтичане на 30 дневния законоустановен срок, правоотношението му ще бъде прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. От приетите по делото заключения на допусната съдебно-счетоводна експертиза е установено, че към датата на издаване на заповедта - 12.07.2013 г. осигурителният стаж на жалбоподателя приравнен на трета категория труд на основание чл. 104 от КСО е 47 г., 02 месеца и 26 дни, като ако осигурителния му стаж при условията на първа и втора категория труд не е бил превърнат в осигурителен стаж при условията на трета категория труд, изчислен сумарно, като аритметичен сбор е 32 г., 01 месец и 10 дни. При така установената фактическа обстановка изводът на първоинстанционния съд, че спрямо служителя е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при наличието на условията по чл. 68 от КСО, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия. Първоинстанционният съд е дал правилно тълкуване на разпоредба на чл. 68, ал. 1 от КСО, която установява следното: (изм. ДВ бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) "Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете". Към датата на издаване на оспорената заповед 12.07.2013 г. оспорващият Тодоров, има изискуемата от чл. 68, ал. 1 от КСО възраст, а именно 64 години и 16 дни, поради което условието на ал. 1е спазено, както и изискуемия осигурителен стаж съгласно ал. 2 на същия член, който в конкретния случай е 47 г., 02 месеца и 26 дни. При доказано по отношение на държавния служител изпълнение на условията на чл. 68 от КСО, а именно наличие в кумулативна даденост на визираните в него две предпоставки възраст и осигурителен стаж е налице материалноправното основание за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон, е законосъобразен. Правилен е и изводът, че административния акт е издаден в предписаната от закона форма. Същият е издаден в писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба, с което е спазено изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл., поради което доводите на касатора, че заповедта е издадена в нарушение на установената от закона форма, е неоснователна. Неоснователни са доводите на касатора, че в случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 104, ал. 2 КСО, според която при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. В настоящия случай разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при наличието на условията по чл. 68 от КСО, чието съдържание е именно условието за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т. е. какъвто е конкретния случай. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията на закона. На тази база е и заключението, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, във връзка с чл. 68 от КСО, поради което правото на органа да прекрати служебното му правоотношение, е упражнено законосъобразно. Пълномощникът на касатора е направил искане, на основание чл. 629, ал. 3 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности за тълкуване по приложимостта на нормата на чл. 104 от КСО и съответствието й с изискванията на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Доводите за това искане са мотивирани с обстоятелството, че преследваната с чл. 104 от КСО цел при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст да се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория поставя дискриминационни условия за прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители, работили преди постъпването им на държавна служба при условията на първа и втора категория труд, в сравнение с държавни служители работили само при трета категория труд, като допуска различно изчисляване на необходимия осигурителен стаж. Касаторът твърди, че е налице дискриминация по признак възраст по смисъла на чл. 1 и 2 от Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Твърди се, че ако служителят не беше упражнявал труд, определен като първа и втора категория, то спрямо същият няма да са налице изискванията на чл. 68 от КСО. В този смисъл жалбоподателят е третиран по неблагоприятно от държавните служители, упражнявали само трета категория труд и е освободен по-рано от работа. Искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно. В случая не е налице неравно третиране по признак възраст, тъй като определянето на осигурителния стаж е в съответствие с категорията на труда, а не възрастта. Както от заглавието и преамбюла, така и от съдържанието и целта на Директива 2000/78 е видно, че тя е насочена към установяване на основна рамка, за да се осигури на всяко лице равно третиране "в областта на заетостта и професиите", като му предоставя ефикасна защита срещу дискриминацията, основана на един от признаците, посочени в чл. 1 от нея - религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие. В случая разпоредбата на чл. 104 от КСО, ал. 2 от регламентира, че при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. Съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Правната уредба за категоризирането на труда се основава на критерии, свързани с неговия характер, естество и особени условия за упражняването му, като по-високата вредност, обуславя по-висока категория на труда. Следователно нормата на чл. 104, ал. 2 облагоприятства лицата, полагали по-тежък труд при вредни условия, от която жалбоподателят се е възползвал като същият е придобил право на пенсия и такава му е отпусната, считано от 08.04.1996 г., като положения от него труд от първа и втора категория е приравнен на такъв от трета категория. Положения от Тодоров труд от трета категория е след като същият е упражнил правото си на пенсия при регламентираните в закона преференциални условия. От изложеното следва, че не е налице дискриминация по признак възраст или по някой от другите признаци, регламентирани в чл. 1 вр. чл. 2 от Директива 2000/78 и хипотезата на чл. 104, ал. 2 от КСО не попада в приложното поле на посочената директива, поради което не са налице и условията на чл. 628 и сл. от ГПК за отправяне на преюдициално запитване. Цитираните в писмените бележки решения на Съда на Европейските общности са неотносими към настоящия казус. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 8, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касационният жалбоподател следва да заплати на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград сумата 340 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,