Решение № 4263 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7721/2018 г.

Решение № 4263 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7721/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК . Образувано е по жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ срещу решение № 1709/15.03.2018 г. постановено по административно дело № 7382/2016 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Оспорва извода на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена извън срока по чл. 195, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Оспорва извода, че дисциплинарно разследващият орган не е събрал достатъчно доказателства, с които да установи по безспорен начин извършеното от наказаното лице. Иска да се отмени оспорваното решение, вкл. в частта относно присъдените разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация – П. Т., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице сочените касационни основания и иска решението, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № Л-2646/2 от 30.06.2016 г. на главния директор на ГДИН. За да постанови обжалваното решение, съдът е изложил съображения, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание. За да отмени заповедта, е посочил, че същата е издадена при съществено процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон. В тази връзка е развил съображения, че заповедта е издадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, както и че дисциплинарно наказващият орган не е извършил никакви действия по доказване на дисциплинарното нарушение, а само е приобщил и цитирал информацията, която е получил като справка от разследващия орган в досъдебното производство от наказателния процес. Решението е неправилно. Административният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка по спора. Правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Неправилен е изводът, че заповедта е издадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. За да обоснове този извод съдът е посочил, че дисциплинарно наказващият орган е разбрал за нарушението от предложение № 1779/14.04.2016 г. от началника на затвора град София 1-ва категория, получено на същата дата, което било видно от издадената Заповед № Л-1495/14.04.2016 г. Настоящата инстанция не споделя този извод. Съгласно чл. 196 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Предложение рег. № 1779/14.04.2016 г. и приложенията към него съдържат предварителни данни, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за извършено дисциплинарно нарушение от Т. В предложението се съдържа информация за задържането на П. Т. за срок от 24 часа за извършено престъпление по чл. 283 от НК. Не е посочено какво точно дисциплинарно нарушение е извършено, не са посочени факти и доказателства, от които да се установи дисциплинарното нарушение. В този смисъл това предложение слага началото на дисциплинарното производство. Съгласно чл. 205, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. В случая предложение № 1779/14.04.2016 г. от началника на затвора град София 1-ва категория, е основанието за образуване на дисциплинарното производство, доколкото то предоставя данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. Видно от доказателствата по делото въз основа на предложението първо е издадена Заповед № Л-1495/14.04.2016 г. за образуване на дисциплинарно производство и е назначен дисциплинарно разследващ орган, който да проведе дисциплинарното производство, с което е спазена разпоредбата на чл. 207 ЗМВР. На второ място е издадена Заповед № Л-1496/14.06.2016 г. за временно отстраняване на Торошанов от длъжност, с оглед разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Дисциплинарното производство е приключило с изготвените от дисциплинарно разследващия орган Обобщена справка и Становище вх. № 6750/13.05.2016 г. по описа на ГДИН. Считано от тази дата – 13.05.2016 г. дисциплинарното нарушение се счита за открито от дисциплинарно наказващия орган и от тази дата следва да се изчислява срокът по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Процесната заповед от 30.06.2016 г. е издадена преди изтичането му. В тази връзка е основателно възражението в касационната жалба, че преклузивният срок за издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е изтекъл към датата на издаването й. Неправилен е изводът на съда, че в хода на дисциплинарното производство дисциплинарно наказващият орган не е извършил никакви действия по доказване на дисциплинарното нарушение. С оглед разпоредбата на чл. 206, ал. 3 и 4 ЗМВР използването в дисциплинарното производство на доказателства, събрани в друго производство е процесуално допустимо. В случая в хода на дисциплинарното производство разследващият орган е установил относимите факти, които подробно е описал в Обобщената справка. Изискани са и материалите от досъдебното производство, които са приобщени към дисциплинарната преписка, обсъдени са от дисциплинарно разследващият орган и са подробно описани в обобщената справка, с която жалбоподателят, ответник в касационното производство се е запознал. По смисъла на чл. 194, ал. 3 ЗМВР производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго производства. От доказателствата по делото се установява, че дисциплинарно наказващият орган е установил всички относими към налагане на дисциплинарното наказание факти и обстоятелства, направил е собствена преценка на доказателствата, събрани в дисциплинарното производство, за да приеме, че Т. е извършил посочените в заповедта тежки нарушения на служебната дисциплина, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност и е прекратено служебното му правоотношение. Торошанов е наказан за нарушение на чл. 13, чл. 14, чл. 31, чл. 41 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и Главна дирекция "Охрана" /Етичния кодекс/, утвърден със Заповед ЛС-04-755/17.08.2006 г., с която е бил запознат. Видно от мотивите на Заповед № Л-2646/2 от 30.06.2016 г. на главния директор на ГДИН и от мотивите на Обобщената справка дисциплинарната му отговорност е ангажирана заради това, че е уговорил лишен от свобода, чрез роднини да му предостави два мобилни телефона, които впоследствие да внесе в затворническо общежитие "Кремиковци" – I-ва категория, за да се разпространят от същия лишен от свобода, като поискал парична сума за себе си. Установените от органа факти са подведени под съответстващите им правни норми от Етичния кодекс, посочени като нарушени.