Решение № 11231 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13005/2014 г.

Решение № 11231 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13005/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП и на Филю Атанасов Атанасов, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Филю Атанасов - Детелина" със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Цар Самуил" № 20, подадена чрез процесуалния му представител адв. Колева, против решение № 1850/8.08.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 3811/2013 г.

С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив решението се обжалва в частта, му в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261303219/28.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в оспорената по съдебен ред част с решение № 1206/20.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, относно начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС в размер на 2 138.75 лв. за данъчния период м. юни 2010 г. и начислените лихви. Според касатора, събраните доказателства не установяват, че предмет на издадените две фактури с получател "Каскада" ООД са производствени отпадъци. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Филю Атанасов Атанасов, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Филю Атанасов - Детелина" със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Цар Самуил" № 20, не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Филю Атанасов обжалва решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против РА, относно начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС в размер на 3 451.48 лв. и лихви за данъчния период м. юли 2010 г., както и определен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 8 111.85 лв. и лихви. Твърди, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се твърди, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 2 ЗДДС и чл. 28, ал. 3 ЗКПО по отношение на бракуваните стоки, материали и ДМА. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни против съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях, са допустими.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 261303219/28.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в оспорената по съдебен ред част с решение № 1206/20.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП.

По касационната жалба на Филю Атанасов Атанасов, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Филю Атанасов - Детелина":

С РА не са признати за данъчни цели разходи, осчетоводени през 2010 г. по сметка 690 като извънредни разходи, в общ размер 54 079 лв. и във връзка с това е определено задължение за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 8 111.85 лв. и лихви за забава. Непризнатите разходи в общ размер на 54 079 лв. включват:

32 261.90 лв. - разходи по ликвидация на ДМА по протокол № 3 от 1.12.2010 г. По отношение на активите ревизиращият екип е приел, че действително са с изтекъл ресурс на полезно използване за дейността, но е намерил, че по този протокол ревизираното лице е следвало да отчете извънреден разход в размер на 11 602.49 лв., а то е отразило разход в общ размер 43 864.39 лв. и разликата от 32 261.90 лв. не е призната. По отношение непризнаването на този разход настоящата касационна инстанция намира, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е потвърдил РА. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че ликвидация на ДМА е направена и с протокол № 2 от 30.06.2010 г. и именно по този протокол е отчетен разход в размер на 32 261.90 лв. на 30.06.2010 г., а разходът в размер на 11 602.49 лв. е по протокол № 3/1.12.2010 г. Вещото лице е дало заключение, че ДМА са отписани от активите на търговеца и набраното за тях изхабяване по сметка 241 "Амортизация на ДМА" е отразено по Кт сметките от група 20. Относно неамортизираната част правилно е използвана сметка 690 "Извънредни разходи". Грешката в РД и РА се обяснява от вещото лице с обстоятелството, че ревизиращият екип не е взел предвид протокол № 2/30.06.2010 г., а само протокол 3/1.12.2010 г.

18 804.45 лв. - разходи за бракувани материални запаси, заведени по сметка 304 и

1. 3012.65 лв. във връзка с бракуването на 4 056.05 л. нафта, заведена по сметка 302.

Изводите на първоинстанционния съд по отношение на тази част от непризнатите разходи са правилни и законосъобразни. Правилно е приел съдът, че не са представени доказателства за това, че разходите за бракуването на материалните запаси се дължат на непреодолима сила, за да е налице изключението на чл. 28, ал. 3, т. 1 ЗКПО, че е налице промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, за да е налице изключението по чл. 28, ал. 3, т. 2 ЗКПО, нито че е изтекъл срокът на годност, установен с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт. По отношение на материалните запаси, които са бракувани и са отчетени разходи в размер на 18 804.45 лв. безспорно се установява от констатациите в РД и тези на вещото лице по ССЕ, че са закупувани основно през 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и по отношение на тях не се представят доказателства за изтекъл срок на годност или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт. По отношение както на горивото, така и на материалните запаси, ревизираното лице твърди, че са бракувани, тъй като били съхранявани в склад, в който е имало наводнение през м. февруари 2010 г., причинено от продължителните и силни валежи в период от 17 дни, за което е представено писмо от Метеорологичната обсерватория - Хасково за валежното количество за този месец . Правилно е приел административният съд, че не се касае за непредвидимо и непредотвратимо събитие от извънреден характер.

Законосъобразно според настоящия съдебен състав с РА е начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС в размер на 3 451.48 лв. и лихви за данъчния период м. юли 2010 г. върху данъчна основа в размер на 17 257.36 лв., представляваща стойността на бракувани материални запаси по сметка 304, за които е установено, че са придобити през 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и не е налице изключението по чл. 80, ал. 1, т. 3 ЗДДС, и законосъобразно с обжалваното решение РА е потвърден в тази част. Както беше посочено по-горе, доказателства за това, че бракът е причинен от непреодолима сила, катастрофи или аварии, по отношение на които лицето доказва, че не са причинени по негова вина, наличие на брак поради изтичане на срока на годност, определен с нормативен акт, не са налице, поради което не могат да бъдат приложени разпоредбите на чл. 80, ал. 2, т. 1, т. 2 или т. 5 ЗДДС, изключващи корекциите по чл. 79, ал. 3 ЗДДС.

Касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив е неоснователна, поради следните съображения:

Установено е от заключението на ССЕ, че бракувана готова продукция /кофички за кисело мляко и други пластмасови изделия за опаковане на храни/ е произведена до края на 2005 г., а полистиролът, който е използван в производството, също е придобит до края на 2005 г. В представения констативен протокол е посочено, че произведените пластмасови опаковки са деформирани и е невъзможна тяхната реализация за целите, за които са произведени, а полистиролът също не може да бъде използван в производството, което е прекратено /този факт не се оспорва от ревизиращия екип, както и бракуването на ДМА - машини за производство/. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 ЗДДС корекциите по чл. 79, ал. 1 до ал. 7 ЗДДС не се извършват за стоки и услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено право на данъчен кредит, т. е. и в хипотезата на чл. 79, ал. 3 - унищожаване, липси, бракуване, промяна на предназначението. Установена е извършена продажба на такава готова продукция и полистирол, за която ревизираното лице е издало 2 фактури и не е начислило ДДС. Безспорно също така е установено, че получател по доставките е дружество, което е регистрирано по реда на чл. 35, ал. 3 ЗУО и осъществява дейност по третиране на отпадъци на площадка с местонахождение с. Царацово, обл. Пловдив, община Марица. Представени са товарителници, установено е начисляването на ДДС от получателя по реда на чл. 163б ЗДДС. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че е налице хипотезата на чл. 163а ЗДДС за наличието на доставка по приложение 2 към закона, т. 2. Според § 1, т. 17 от ДР на ЗУО "Отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи, а според т. 32 "Производствени отпадъци" са отпадъците, образувани в резултат на производствената дейност на физическите и юридическите лица.

Предвид изложените съображения, решението на Пловдивския административен съд следва да се отмени само в частта му, в която е отхвърлена жалбата против РА относно непризнат разход за 2010 г. в размер на 32 261.90 лв. и определеното във връзка с това задължение за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и съответните лихви за забава и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в посочената част. В останалите му части решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

На страните за първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата. Юрисконсултско възнаграждение на първия касатор за това производство не се дължи на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК, предвиждащ присъждане на юрисконсултско възнаграждение на администрацията в размер на минималното възнаграждение за един адвокат общо за всички инстанции по аргумент на изр. първо, регламентиращо за жалбоподателя изрично присъждане на разноски за всяка инстанция.

На втория касатор за касационното производство следва да се присъдят разноски при съобразяване с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответстващо на уважената част от жалбата му и отхвърлената втора касационна жалба. Общо за двете съдебни производства по компенсация на данъчната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 22 лв.

Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение