Решение № 144 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 845/2011 г.

Решение № 144 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 845/2011 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Е. -В. против решение № 66/6.05.2011 г. по в. гр. д. № 105/2011 г. на Варненски АС в частта, с която е потвърдено решение от 22.12.2010 г. по гр. д. № 2509/2008 г. на Варненски ОС в частта за осъждане на касатора Г. Е. да заплати на Д. 20 О. - В. сумата 7 123.58 лв. от главницата на основание чл. 59 ЗЗД за неоснователно ползуване на недвижим имот, от частично предявения иск за 300 000 лв. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа недопустимост на решението в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по евентуално възражение за прихващане с непредявена част от частично предявения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Затова, касационната жалба е допусната до разглеждане по същество, на основание т. 1 ТР 1/2009 ОСГТК, с определение № 417/28.05.2011 г. Ответното по касация Д. 20 О. -В. не изразява становище. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: В исковата молба, както и в уточняващата такава от 12.12.2008 г., по частично предявения иск общо за 300 000 лв., няма разграничение какви са стойностите поотделно на главницата и на претендираната лихва. Варненски ОС уважава исковете частично за: 161 462.46 лв. от главницата на основание чл. 59 ЗЗД и 38 269.42 лв. на основание чл. 86 ЗЗД, или общо за 199 731.88 лв. Пред Варненски АС първоинстанционното решение се обжалва само в осъдителната част, поради което в отхвърлителната част то е влязло в сила. Следователно, СПН се разпростира и върху непредявената част от иска. АС приема, че стойността на извършените подобрения е 200 900 лв. и следва да бъде прихваната с вземането на ищеца, установено /***/ от ОС на 208 053.68 лв. /***/, поради което предявеният иск по чл. 59 ЗЗД следва да бъде уважен само за разликата 7 123.58 лв., /вярната разлика е 7 153.68 лв./. Но ОС е уважил исковете общо само за 199 731.88 лв. Затова е недопустимо стойността на извършените подобрения 200 900 лв. да бъде прихваната от АС с по-голямо вземане на ищеца 208 053.68 лв. от установеното с решението на ОС 199 731.88 лв. Тъй като след прихващане с по-голямото не остава разлика за осъждане, затова решението в обжалваната част е недопустимо и следва да се обезсили. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, ВКС-I т. о.