Решение № 1285 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6626/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. ойл ЕООД, ЕИК 205087712, със седалище и адрес на управление гр.Карлово, ул. Васил Караиванов 3 чрез процесуалния представител адвокат Т. Филипова против Решение 940 от 29.01.2024 г. по адм. д. 2336/2023 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение 2153-15-208/27.07.2023г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив за потвърждаване на Задължителни предписания ЗД-1-15-01380573/19.06.2023 г. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита за неправилно потвърждаването на дадените му като осигурител задължителни предписания за корекция на подадени данни за осигуряване по КСО на управителя на дружеството Д. Узунова. Поддържа, че за процесния период тя не е извършвала трудова дейност поради състояние на временна неработоспособност и майчинство и подадените за нея данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО от осигурителя са коректни. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отмени като незаконосъобразно Решение 2153-15-208/27.07.2023г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени задължителните предписания. Претендира присъждане направените разноски. Ответникът директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Велева-Минкова в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Намира доводите в нея за направени при неправилно тълкуване на разпоредбите на КСО и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работи в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Счита за правилен изводът на съда, че за Д. Узунова се дължат осигуровки като за управител. Предлага съдебното решение да се остави в сила. Върховният административен съд обсъди събраните по делото доказателства и намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е основателна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Д. ойл ЕООД, гр.Карлово срещу Решение 2153-15-208/27.07.2023г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Задължителни предписания ЗД-1-15-01380573/19.06.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, с които дружеството, в качеството му на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО, е задължено да коригира данните по чл.5, ал. 4 от КСО за самоосигуряващото се лице Д. Узунова като се подадат данни за работни дни и осигурителен доход, вид осигурен с код т.12 /самоосигуряващо се лице 18.3%/ за периодите от м.01.2022 г. до м.04.2023 г. включително. При постановяване на своя акт, решаващият съдебен състав е обосновал извод, че оспореното решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърдените с него задължителни предписания, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, като в същото време не страдат от други пороци по чл. 146 от АПК. Съдът е приел, че подадените данни за Д. Узунова са некоректни и правилно е предписано заличаването им. Този извод е обоснован с обстоятелството, че тя е единственият вписан в Търговския регистър управител на Д. ойл ЕООД, гр.Карлово и за нея се дължат осигуровки като на управител, тъй като дружеството е упражнявало дейност през процесния период. Решението е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на закона. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка в съответствие със събраните доказателства, но изведените въз основа на нея правни изводи не се споделят от настоящата инстанция. От доказателствата по делото се установява, че Д. Узунова е едноличен собственик на капитала и управител на Д. ойл ЕООД и Д. Тур 2010 ЕООД. За периода от 14.10.2022 г. до 30.04.2023 г. включително е вписана в Търговския регистър като управител и едноличен собственик на капитала на Д. ойл ЕООД. Видно от Регистъра за осигурителите и самоосигуряващите се лица, е обявила започване на трудова дейност в Д. ойл ЕООД и осигуряване като самоосигуряващо се лице с обхват на осигуряването инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт и за общо заболяване и майчинство от 01.09.2018г. В Д. Тур 2010 ЕООД се осигурява с вид осигурен 10 управител. Няма заявено прекъсване на дейността до момента на извършване на проверката, възложена със Заповед ЗР-5-15-01355031/19.05.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, относно правомерността на подадените в регистъра на осигурените лица /РОЛ/ данни за нея по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя Д. ойл ЕООД, ЕИК 205087712 за периода от 14.01.2022 г. до 30.04.2023 г. За Д. Узунова в ТП на НОИ Пловдив са представени по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване удостоверение по образец съгласно приложение 11 към чл. 11, ал. 2 от Наредбата с данни относно правото на парично обезщетение към заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1, чл. 51 и чл.53 от КСО за периода от 14.10.2022 г. до 31.03.2023 г. В Регистъра на осигурените лица за периода от м.01.2022 г. до м.03.2023 г. за Д. Узунова са подадени данни от осигурителя Д. ойл ЕООД, както следва: от 01.01.2022 г. до 15.10.2022 г. - дни във временна неработоспособност и бременност, и раждане; от 16.10.2022 г. до 31.03.2023 г. - дни в отглеждане на дете до 2-годишна възраст. По данни от регистър Приходи е установено, че има данни за внесени осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от месец септември 2018 г. до месец април 2023 г. По данни от регистър Трудови договори е установено, че за посочения период в дружеството има наети лица по трудов договор. Видно от Регистъра на осигурените лица, осигурителят е подавал данни с декларация образец 1 Данни за осигуреното лице във връзка с провеждане на осигуряването на лицата по трудов договор, като съгласно представени в хода на проверката писмени обяснения от управителя на дружеството Д. Узунова, по трудов договор на длъжност управител е назначен нейният съпруг И. У., който извършвал дейностите по управление на дружеството за времето на нейната временна неработоспособност. С оглед така извършената проверка на касатора Д. ойл ЕООД, със задължителни предписания ЗД-1-15-01380573/19.06.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, е разпоредено да коригира данните по чл.5, ал. 4 от КСО за лицето Д. Узунова, като се подадат данни за работни дни и осигурителен доход с код за вид осигурен 12 /самоосигуряващо се лице 18.3%/ за периодите от м.01.2022 г. до м.04.2023 г. включително. Предписанията са обжалвани от дружеството по административен ред и са потвърдени с Решение 2153-15-208/27.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив по съображения, че когато едноличният собственик на капитала не е прехвърлил управлението на дружеството на друго лице чрез надлежно вписване в Търговския регистър и дружеството развива стопанска дейност, е налице упражняване на трудова дейност от самия собственик, за което той подлежи на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице. По делото са събрани свидетелски показания, че през процесния период Д. Узунова не е извършвала никакви действия, свързани с дейността на Д. ойл ЕООД. Настоящият касационен състав намира, че неправилно с дадените предписания е разпоредена корекция на подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО от работни дни в т.16.2 /във временна неработоспособност за сметка на ДОО/ вид осигурен с код т.12 /самоосигуряващо се лице 18.3%/ на работни дни и осигурителен доход, вид осигурен с код т.12 /самоосигуряващо се лице 18.3%/ за периодите от м.01.2022 г. до м.04.2023 г. включително . Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск. Според нормата на чл. 54к КСО отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Следователно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, чиято корекция е разпоредил административният орган, имат отношение както за определяне на осигурителния доход и осигурителните вноски на осигуреното лице Д. Узунова, така и за изплащането на обезщетението за бременност и раждане за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. По делото е безспорно между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че Д. Узунова е осигурено лице и че през процесния период е била в отпуск поради бременност и раждане, както и в отпуск за отглеждане на малко дете. Неправилно е становището на административните органи, възприето и от първоинстанционния съд, че за този период от Д. Узунова се дължат осигуровки като за управител на Д. Ойл ЕООД, тъй като дружеството е упражнявало дейност и лицето, на което е възложено управлението на дружеството, не е надлежно вписано в Търговския регистър като управител. Цитираната в съдебното решение практика на Върховния административен съд касае спорове относно действието на вписването в Търговския регистър с оглед придобиване от едно лице на качеството осигурено лице по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, какъвто не е настоящият случай. Предмет на настоящото дело е спор дали Узунова, която е осигурено лице, през процесния период е осъществявала трудова дейност като управител-собственик, респективно дължи ли се промяна на подадените за нея данни по чл.5, ал.4 от КСО. В трайната съдебна практика е прието, че качеството управител на търговско дружество на едно лице не е самостоятелно основание за осигуряването му по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, ако лицето не осъществява трудови функции. В КСО няма легална дефиниция на понятието трудова дейност . За целите на осигуряването достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него. В действащата правна уредба няма нормативно изискване за назначаване на прокурист или за избор на управител в случаите, когато представляващият търговеца се ползва от правото си на обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете. (Решение 8264 от 05.07.2016 г. по адм. д. 3631/2016 г., VI отд. на ВАС, Решение 11297 от 22.10.2024 г. по адм. д. 2263/2024 г., VI отд. на ВАС). В случая е налице трудов договор с управител в процесния период и са събрани доказателства, че той е извършвал пълния обем дейности, включени във функционирането на търговското дружество. Затова твърдението, че Д. Узунова е полагала труд само поради факта, че не е освободена от управленска и представителна функция на Д. ойл ЕООД чрез вписване на друго лице в Търговския регистър, без да е посочено какви конкретни трудови дейности е извършвала, не е основание за промяна на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. В тежест на административния орган е да представи, събере и обсъди доказателства за реалното осъществяване на трудова дейност, което по делото не е направено. А ангажираните в хода на съдебното производство доказателства недвусмислено обосновават извод, че тя действително не е упражнявала никакви дейности по управление на дружеството. Некоректно е позоваването от страна на административния орган на разпоредбата на чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ във връзка с чл.10, ал.2 от КСО като е прието, че прекъсването на трудова дейност следва да бъде заявено с оглед отпадане на задължението за осигуряване. В нормата на изр.2 на чл.1, ал.2 от Наредбата е предвидено декларация за прекъсване на дейността да не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, какъвто е настоящият случай. Като е задължил осигурителя да коригира подадените данни със заличаване на времето, посочено във временна неработоспособност за сметка на ДОО , по същество административният орган е отрекъл правата на осигуреното лице по чл.9, ал.2, т.1 и т. 2 от КСО. Подобен подход не съответства на целта на закона, тъй като през времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, както и на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, не се дължат и внасят осигурителни вноски. Всичко изложено сочи, че в процесия период Д. Узунова не е извършвала трудова дейност, нито осигуряването й е прекъснато Поради това, като е отхвърлил подадената жалба от дружеството-осигурител, Административен съд Пловдив е постановил неправилно решение. То следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отмяна на незаконосъобразните Решение 2153-15-208/27.07.2023г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-15-01380573/19.06.2023 г. С оглед изхода на спора своевременно направеното искане от касатора за присъждане на разноски по делото е основателно. Ответникът следва да бъде осъден да му заплати доказано направените такива в общ размер от 1250 лв за двете инстанции, включващ държавни такси в размер на 250лв и адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в касационното производство е неоснователно, тъй като размерът му от 500лв е справедлив при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от пълномощника. Водим от горното и на основание чл. чл.221, ал.2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,