Решение № 4584 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8777/2018 г.

Решение № 4584 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8777/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от полицейски орган при ГД "БОП" К. В., срещу решение № 3940/12.06.2018 г. по адм. дело № 1999/2018 г. на Административен съд - С.-град, с което е отменена негова заповед № 126633-19 от 30.01.2018 г. по жалба на З. И.. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - З. И., с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. АССГ е установил, че с оспорената пред него заповед за задържане за срок до 24 часа, издадена от полицейски орган при ГД "БОП", е задържан З. И. с посочено в заповедта фактическо основание - установяване на съпричастност към извършено престъпление по чл. 142 НК по ДП 253/2017 г. по описа на СДВР. АССГ е приел за установено, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазени изисквания за форма и реквизити, на задържания са разяснени правата му чл. 73 и чл. 73 ЗМВР, но липсват каквито и да е било данни за съпричастност на задържаното лице към престъплението, за което е образувано цитираното в заповедта досъдебно производство. Нещо повече - видно от доказателствата по делото Иванов не е разпитан в никакво процесуално качество по наказателното производство (нито на свидетел, нито на обвиняем), по отношение на него не са извършвани никави процесуални действия - нито личен обиск, нито претърсване и изземване от жилището. Заповедта е материалноправно незаконосъобразна поради липсата на предпоставката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и не съответства на целта на закона - не съответства на целите на ПАМ, посочени в чл. 22 ЗАНН. Решението е правилно. Обоснован е изводът на АССГ, че в преписката по издаване на оспорената заповед липсват каквито и да е било доказателства, сочещи на данни за съпричастност на Иванов към извършеното престъпление по чл. 142 НК. В преписката няма дори докладна записка от полицейския орган, в която да се съдържат твърдения за наличие на данни за извършено от Иванов престъпление. Такива данни не се съдържат и в наказателното производство, образувано срещу неизвестен извършител. Видно от постановлението на прокурор от СГП от 08.05.2018 г. - на наблюдаващия прокурор по наказателното дело дори не е известно 24-часовото задържане по ЗМВР на Иванов и същият е изискал копие от него от АССГ в отговор на поисканата справка по наказателното дело. Правилна е преценката за липсата на каквито и да е било данни за съпричастност на Иванов към посоченото престъпление Следва да се отбележи, че и в административното производство не са снети обяснения от Иванов във връзка с цитираното престъпление, нито му е направен личен обиск, поради което е обоснован и изводът за противоречие на заповедта и с целта на закона. Решението като правилно следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение