Решение № 5627 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16024/2011 г.

Решение № 5627 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16024/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 225, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Божилов Славов, Цветанка Божилова Стаматова, Георги Цветанов Славов, Младен Цветанов Славов, Цветан Стоянов Величков, Вергиния Стоянова Славова и Румяна Георгиева Величкова, всички от София, против Решение № 4207/26.09.2011 г. по адм. д. № 9429/2010 г. на Административен съд София-град, с твърдения за неправилност на същото като постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърденията в тази насока са, че преминаващият през поземлен имот № 5100703 инсталационен канал, с положените в него електропроводи за ниско и високо напрежение, и по-конкретно през частта от 322 кв. м. от имота, заключена между цифри 6-5-4-1-2-10-7 и 6 от комбинирана скица № 3 към заключението на в. л. Чонева и оцветена с жълт цвят, е неправилно разположен и може да бъде изместен, поради което не съставлява строителна дейност по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, непозволяваща възстановяване на собствеността върху тази част от имота. С оглед на това се прави искане за отмяната на решението и вместо него Върховния административен съд постанови решение, с което приеме за незастроена цялата част от 322 кв. м. от имот № 510073,оцветена в жълт цвят по комбинирана скица № 3 към заключението на вещото лице инж. Чонева. Ответника по делото Кмета на район "Люлин" при Столична община, не взема становище по касационната жалба. Прокурора при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба като излага подробни съображения в подкрепа на становището си. Касационната жалба е подадена от надлежни страни, участници в производството пред административния съд, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Първоначално по повод жалбата на Димитър Божилов Славов, Цветанка Божилова Стаматова, Георги Цветанов Славов, Младен Цветанов Славов, Цветан Стоянов Величков, Вергиния Стоянова Славова и Румяна Георгиева Величкова, всички от София, против Заповед № РД-09-299/03.07.2008 г. на Кмета на район "Люлин" при Столична община, с която е одобрено Решение № 13 по Протокол № 3/17.10.2007 г. на комисията при техническата служба на район "Люлин" за определяне на застроената и свободната от застрояване площ от бивш имот пл. № 5100073, нанесен в кад. л. № 214 от помощния кадастрален план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, целият с площ от 2867 кв. м., пред Административен съд София-град е било образувано адм. д. № 4441/2009 г. Въз основа доказателствата по делото и назначените съдебно-техническа експертиза, с Решение № 88/09.12.2009 г. по същото дело, административния съд е отменил като незаконосъобразна обжалваната заповед в частта, с която са определени като застроени части от бившия имот пл. № 5100073, нанесен в кад. л. № 214 от помощния кадастрален план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, с площ от 279 кв. м., заключена между числата 1-2-3-4-5-6-Е-1, и частта с площ от 239 кв. м., заключена между числата 7-8-9-10-12-3-11 и 7 по комбинираната скица на вещото лице инж. Св. Бирова, придружаваща заключението и приложена на л. 64 от адм. д. № 4441/2009 г., като същите части от имота са определени като незастроени. С решението е отхвърлена като неоснователна жалбата на жалбоподателите срещу Заповед № РД-09-299/03.07.2008 г. на Кмета на район "Люлин" при Столична община в останалата й част. Решението на административния съд е обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд. С Решение № 14384/25.11.2010 г. по адм. д. № 2719/2010 г. Върховния административен съд е отменил Решение № 88/09.12.2009 г. по адм. д. № 4441/2009 г. на Административен съд София-град в частта му, с която съдът е определил като застроена част от бившия имот пл. № 5100073, нанесен в кад. л. № 214 от помощния кадастрален план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, с площ от 322 кв. м., оцветена в жълт цвят и обозначена с букви А-Б-В-Г-Д-А по комбинираната скица на вещото лице инж. Св. Бирова, придружаваща заключението, приложена на л. 64 от адм. д. № 4441/2009 г. и е върнала делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на административния съд. По отношение на тази част Върховния административен съд е приел за неправилни изводите на административния съд, че е функционално свързана с реализираното мероприятие по ЗРП - "за ЖС, магазин, трафопост и озеленяване", макар същата да не е пряко засегната от сгради или друго строителство. Приел е още, че от назначените по делото съдебно-технически експертизи, не може да се направи извод за изградени върху спорната част от имота, жилищни, обществени или обслужващи сгради, улици, паркинги или зелени площи. Според съда в експертизата липсва информация с какво е заета частта от 322 кв. м. от имота и дали същата е функционално свързана с намиращата се в близост сграда, както и това, дали теренът представлява междублоково пространство. Приел е също така, че експертизата се е произнесла, че площта е свободна от застрояване, но първоинстанционния съд не е изложил съображения дали приема заключението в тази част, както и това дали се касае за наличие на строителни дейности по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. В останалата част обжалваното решение е оставено в сила. След връщане на делото за ново разглеждане и в изпълнение указанията на Върховния административен съд в отменителното решение, по адм. д. № 9429/2010 г Административния съд София-град е назначил нова съдебно-техническа експертиза а в последствие и повторна съдебно-техническа експертиза. Според заключението на първоначалната експертиза, изготвена от в. л. инж. Василка Дамянова, процесната част от 322 кв. м. от бивш имот пл. № 5100073, кад. лист № 214, от помощния кадастрален план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ по ЗРП на м. ж. к. "Люлин-разширение", одобрен със Заповед № РД-150-09-159/13.04.1984 г., попада в УПИ II, кв. 51 и УПИ I, кв. 20. Според заключението от цялата площ от 322 кв. м., 174 кв. м. оцветени със зелен цвят по приложената към заключението комбинирана скица, заключена между букви АежзА е незастроена част, 26 кв. м. оцветени със зелен цвят по приложената към заключението комбинирана скица, заключена между букви БиклБ е незастроена площ, и 122 кв. м. оцветени с жълт цвят, заключени между букви ДГВлкиежзД е сервитутна зона към захранващ електрически кабел, водещ началото си от действат трафопост (ТП). Според заключението на повторната СТЕ, изготвена от вещото лице Добрина Ченева, площта на сервитутната зона около инсталационния канал с положени в него проводи за ниско и високо напрежение за пренасяне на електроенергия от ТП до потребителите, преминаващ през частта от имота с площ от 322 кв. м., попадащ в УПИ II, от кв. 51,заключена между числата 6-5-4-1-2-9-10-7 и 6, оцветена в жълт цвят по комбинирана скица № 3 към заключението ( л. 38 от адм. д. № 9429/2010 г.) възлиза на 100 кв. м. Останалата част от имота оцветена със зелен цвят, заключена между числата 1-2-3-4 и 1 по комбинирана скица № 3 на вещото лице с площ от 29 кв. м. и площта от 193 кв. м., оцветени със зелен цвят и заключен между числата 7-8-9-10 и 7 по същата комбинирана скица, с площ от 193 кв. м. е определена като свободна от застрояване. Въз основа заключението на повторната експертиза, неоспорена от страните по делото, административния съд с решението си предмет на касационната жалба е приел, че свободни от застрояване от спорната част на имота, цялата с площ от 322 кв. м., попадащи в УПИ II, от кв. 51 са общо 222 кв. м, оцветени в зелен цвят и заключени между числата 1-2-3-4 и 1 и 7-8-9-10 и 7 по комбинирана скица № 3 към заключението на вещото лице Добрина Ченева, поради което е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-09-299/03.07.2008 г. на Кмета на район "Люлин" при Столична община в тази й част а частта от същият имот с площ от 100 кв. м., заключена между числата 6-5-4-1-2-9-10-7 и 6 и оцветена в жълт цвят по комбинирана скица № 3 на вещото лице, за застроена площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата на жалбоподателите срещу горната заповед в тази й част. Върховния административен съд намира обжалваното решение за правилно и обосновано и счита, че не са налице отменителни основания на обжалваното решение сочени в касационната жалба. Единствения довод на касаторите за неправилност на обжалваното решение в касационната жалба е, че инсталационния канал с положените в него проводи за ниско и високо напрежение, не преминава върху улица или друга част от комуникационната среда, каквито са нормалните изисквания, а преминава произволно през имота, поради което са неправилни изводите на административния съд, че частта от същия с площ от 100 кв. м.. следва да се счита застроена площ по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. Този довод за неправилност на обжалваното решение, не се споделя от Върховния административен съд. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирани територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Според алинея втора, т. 2 на цитирания текст, в случаите по алинея 1 се възстановяват правата на собствениците върху незастроени имоти или незастроени части от имоти в границите на урегулирани поземлени имоти (парцели) и терени, предвидени за обществени мероприятия и комплексно жилищно жилищно, вилно и курортно строителство. Според алинея 3 на чл. 11 от ППЗСПЗЗ, застроената част, която не се възстановява на собствениците в имотите по ал. 2, т. 2 и 3 включва застроената площ на сградата и прилежащия терен. Според § 1в, ал. 1 от ДР наППЗСПЗЗ, строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността, са: наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др. Изхождайки от цитираните по-горе разпоредби, изграденият върху процесната част от имота инсталационен канал с положените в него проводи за ниско и високо напрежение, представлява строителна дейност по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, която не позволява възстановяване на собствеността върху имота. Тази част, ведно с прилежащия към нея терен, определен в съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16/9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (ДВ бр. 88/8. 10. 2004 г.) и Приложение № 1 към същата наредба, според заключението на повторната техническа експертиза възлиза на 100 кв. м. Касае се до фактическо състояние на нещата, което независимо от това дали обекта и съоръженията в него са разположени правилно или не върху процесната част от имота и дали могат да бъдат преместени или не, съставляват пречка тази част да се възприема като свободна от застрояване. Те по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ са строителна дейност, определяща същата част от имота като застроена. При тези обстоятелства се явяват обосновани и постановени в съответствие с изискванията на закона изводите на административния съд в обжалваното решение, за отмяната като незаконосъобразна на Заповед № РД-09-299/03.07.2008 г. на Кмета на район "Люлин" при Столична община в частта й, с която като застроени са определени общо 222 кв. м. от бивш имот № 5100073, нанесен в кад. лист № 214 от помощния план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, попадащи в УПИ II, от кв. 51 по ЗРП на м. ж. к. "Люлин-разширение" от 1984 г., заключени между числата 1-2-3-4- 1 и между числата 7-8-9-10 и 7, оцветени със зелен цвят по комбинирана скица № 3 към заключението на вещото лице Добрина Ченева, приложено на л. 38 от адм. д. № 9429/2010 г., представляваща неразделна част от същото решение. Обосновани и в съответствие със закона са и изводите на административния съд в обжалваното решение в частта му, с която като застроени са определени останалите 100 кв. м. от същия имот, заключени между числата 6-5-4-1-2-9-10-7 и 6, оцветена в жълт цвят по комбинирана скица № 3 към заключението Това прави подадената срещу решението касационна жалба неоснователна и налага оставането й без уважение а обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд-четвърто отделение