Решение № 2149 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4409/2018 г.

Решение № 2149 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4409/2018 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на дял трети, глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Патарински от гр. [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Дамянова, срещу решение № 15 от 13.02.2018 г., постановено по административно дело № 198/2017 г. по описа на Административен съд – Л., с което е отхвърлено оспорването му на издадените от Дирекция "Инспекция по труда" - Л. предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ (Кодекса на труда) с изх. № 17210276/11.05.2017 г. и постановление изх. № 17210275/11.05.2017 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Патарински (като работодател) и Д. Василев (за извършване на работа като работник в дърводобива). Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основание за неговото касиране по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументира теза, че той няма качеството на работодател на лицето Д. Василев. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по съществото на спора, с който процесните административни актове също се отменят. Касационната жалба се подържа от процесуалния му представител и в съдебно заседание, в което адвокат Дамянова възвежда и претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски и акцентира върху необосноваността на решението, свързана с необсъждането на показанията на свидетелите на доверителя й, разпитани в хода на първоинстанционното производство. Ответникът по касация Дирекция "Инспекция на труда" – Л. в писмена защита моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното с нея решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Ловешкия административен съд са предписание по чл. 405 а, ал. 4 от КТ изх. № 17210276 от 11.05.2017 г. и постановление за обявяване на трудово правоотношение изх. № 17210275 от 11.05.2017 г., издадени от контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" – Л. Обявено е съществуването на трудово правоотношение между В. Патарински като работодател и Д. Василев като работник в дърводобива, като на В. Патарински е предписано да предложи трудов договор на работника в експлоатирания от работодателя обект – имот горска територия с идентификатор 35198.215.43 в землището на с. К., общ. Л.. За да не уважи сезиралата го жалба от В. Патарински срещу тези актове първоинстанционният съд е приел, че те са издадени от компетентен административен орган в законоустановената форма в съответствие с материалния закон при наличие на материалноправната предпоставка по чл. 405а, ал. 1 от КТ за издаването – съществуване на трудово правоотношение без същото да е обективирано в писмен договор, в съответствие с целите на закона, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че на 23.03.2017 г. лицето Д. Василев е предоставяло работна сила на посочения по-горе обект имот - горска територия, без да е имал сключен нито трудов, нито граждански договор, с наелото го на работа лице В. Патарински. Проверяваното решение е неправилно. Решаващият извод за законосъобразност на процесните предписание и постановление не се подкрепя от събраните по делото доказателства и е в нарушение на материалноправната разпоредби на чл. 405а, ал. 1 и 2 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. За да се приеме, че правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ: място и характер на работа, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. От приложения договор за възлагане на дейности в горски имоти, сключен на 05.08.2016 г., се установява, че С. К. като собственик на четири горски имота е възложила на инж. Х. Гечев да изпълни комплекс от дейности съгласно Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, по добиване на дървесина в общо четири имота. Договорът е със срок на действие до 31.12.2017 г. Позволителното за сеч № 11215/17.02.2017 г. за имот 35198.215.43 е издадено на името на инж. Гечев, като срокът за сеч на дървесината е от 20.02.2017 г. до 30.06.2017 г. Издадено е разрешително за достъп до насажденията, в които се извършва добивът на дървесината, на общо шест лица, между които и Д. Василев, за срок до 30.06.2017 г. Проверката от Дирекция "Инспекция по труда" – Л. е започнала на 03.04.2017 г. по повод злополука, станала при извозване на дърва от имот 35198.215.43 на 23.03.2017 г. и причинила смъртта на един от работниците – А. Шейтанов. В показанията си свидетелят Е. Иванов – главен инспектор, е посочил, че е викнал работниците, за да дадат писмени пояснения относно възникналия инцидент. Всички с изключение на Патарински, Косева и Гечев, са били неграмотни, поради което гл. инсп. Иванов е записал сам дадените устни обяснения, а лицата са се подписали. Така изготвените обяснения са приложени в административната преписка, като изложените в тях обстоятелства се отнасят изключително до настъпилата злополука на 23.03.2017 г. Показанията на другия главен инспектор, участвал в проверката – И. Борисова, са в същия дух като тези на колегата й. По първоинстанционното дело са разпитани като свидетели и собственицата на имота С. К. и нейният съпруг П. Косев. Двамата са дали показания, че са възложили сечта на В. Патарински, когото познават отдавна и знаят, че има техника и работници. Разбрали се Патарински да им заплаща по 20 лв. на кубик, а какви други разходи ще има, не ги е интересувало. Разпитаната също като свидетелка Г. Патаринска - съпруга на жалбоподателя, е посочила, че съпругът й поради тежко заболяване не работи активно, поради което е предоставил камионите си на П. Косев и го е насочил към връзка с М. Щрегарски, който е секач от дълго време и ще му съдейства. Свидетелят Б. Братанов – първи братовчед на жалбоподателя, който е карал камион на сечището 3-4 дена, но същия ден не е бил там, е дал показания, че "В. не правеше нищо" и че "П. продаваше дървата". Показанията на свидетелите са разнопосочни и противоречиви, което се обяснява с личната им заинтересуваност от изхода на спора. За да бъде издадено постановление по реда на чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда, с което се обявява съществуването на трудово правоотношение, е необходимо да бъде установено с всички доказателствени средства, че по време на извършване на проверката и при издаване на акта работникът предоставя работна сила в полза на конкретно лице - работодател, без страните да са оформили отношенията си с трудов договор. Съгласно ал. 4 в този случай въз основа на постановлението по ал. 1 се дава предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В разглеждания случай в хода на проведеното административно производство е установено, че Д. Василев на посочените от органа дата и място е предоставял работна сила, но останалите съществени факти и обстоятелства относно правоотношенията, съществували между лицата, работили на 23.03.2017 г. в добива на дървесина в конкретния имот и възложителите на работата, не са бил изяснени. В хода на първоинстанционното съдебно производство е постигната известна яснота чрез показанията на разпитаните свидетели, но противоречията в тези показания не дават възможност за установяване на правнорелевантните факти. Не съществуват категорични данни кое от лицата, ангажирани в организацията и добива на дървесина в процесния имот, е постигнало договорките с Д. Василев за възлагане и извършване на работата. Не е изяснено при какви условия работникът е бил нает да работи на обекта - за какъв период от време, при каква организация на труда, при какво работно време, при какви възнаграждения за положения труд и кой е бил платец на тези възнаграждения. Ако това е бил жалбоподателят Патарински, както е приел контролният орган, не е изяснено дали той е действал в лично качество или чрез някое от двете еднолични търговски дружества, които притежава според извършената служебна справка в търговския регистър. Не са изяснени действителните отношения между Патарински и Щрегарски, както и между Патарински и Косев, поради което не може да се приеме за доказано, че Патарински е "експлоатирал" обекта - имот горска територия с идентификатор 35198.215.43 в землището на с. К., общ. Л., наел е на работа работника Василев и се е ангажирал да му изплати трудово възнаграждение за своя сметка. Не е изяснено дали след 23.03.2017 г. и по време на извършване на проверката, започнала на 03.04.2017 г. и приключила с издаването на оспорените актове на 11.05.2017 г., работникът е продължавал да работи на обекта и ако това е така, кое лице е изпълнявало функциите на негов работодател. В тежест на административния орган е да установи по категоричен начин, че са налице фактическите основания за издаване на процесните постановление за обявяване на трудово правоотношение между Патарински и Василев и предписание за сключване на трудов договор помежду им. В случая в административното, и а в хода на съдебното производство, не са установени факти, които да обуславят категорично такъв извод. Проверката за съществуване на реално възникнало трудово правоотношение трябва да съдържа убедителни констатации за конкретни действия, които сочат Патарински за работодател, а в случая такива констатации липсват. Контролният орган не е доказал наличието на уговорки между Патарински и Василев вторият да предоставя работна сила за първия. Допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая са довели до неправилно прилагане на материалния закон. Постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ и предписанието по чл. 405а, ал. 4 от КТ са издадени без да е установено фактически съществуващо правоотношение между В. Патарински и Д. Василев по предоставяне на работна сила за добив на дървесина в имот горска територия с идентификатор 35198.215.43 в землището на с. К., общ. Л., през периода 23.03.2017 г. – 11.05.2017 г., което на основание чл. 1, ал. 2 от КТ следва да бъде оформено като трудово. Предвид горното настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно материалната законосъобразност на процесните административни актове. Като е приел, че жалбата до него е неоснователна и я е отхвърлил, Ловешкият административен съд е постановил неправилно решение. С оглед на това, при наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да се постанови друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи, като се отменят оспорените с нея постановление и предписание. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на разноски в доказания по делото общ размер от 610 лв., от които 310 лв. за първоинстанционното производство и 300 лв. за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение второ от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.) и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 15 от 13.02.2018 г., постановено по административно дело № 198/2017 г. по описа на Административен съд – Л., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ с изх. № 17210276 от 11.05.2017 г. и постановление за обявяване на трудово правоотношение с изх. № 17210275 от 11.05.2017 г., издадени от контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" – Л.. ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" – Л., адрес гр. Л., бул. "Б." ..№..., да заплати на В. Патарински, ЕГН [ЕГН], адрес гр. [населено място], [улица], направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции в размер на 610 (шестстотин и десет) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.