Решение № 597 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 487/2008 г.

Решение № 597 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 487/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.). К. Г. Л. и Е. Г. Л. са подали касационна жалба срещу решение № 911 от 18.05.2007 г. по гр.д. № 882 от 2006 г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 7.01.2005 г. по гр.д. № 181 от 2004 г. на Берковския районен съд и е отхвърлен иска за делба на двата съсобствени имота. Правят оплакване, че касираното решение е постановено при нарушение на съществени процесуални правила - чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) и че е материално неправилно и необосновано. Прави се искане за отмяната му и постановяване на решение по същество. Касационна жалба е подадена и от В. В. Г., която също желае отмяна на въззивното решение и допускане на делба на имотите като ги намира съсобствени. Навежда доводи за неправилност на решението и в съдебно заседание. Ответниците Н. Л. Г. и Н. И. Г. не са взели становище по жалбите. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационните жалби са допустими, защото са подадени от надлежни страни, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в законовия тридесет дневен срок. С решение № 422 от 31.10.2006 г. по гр.д. № 230 от 2006 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е отменено предходното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане с указания по приложението на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Врачанския окръжен съд е отхвърлил иска за делба защото е намерил, че двата урегулирани поземлени имота ведно с постройките върху тях не са съсобствени, тъй като са продадени с валиден нотариален акт № 47, т.01, рег. № 4* н.д. № 49 от 2002 г. от наследодателя на ответниците Н. Л. Г., който към датата на продажбата е бил в брак с Н. И. Г. Въззивният съд е изследвал всички направени правопогасителни възражения от страна на ответницата В, включително и тези, които се повдигат отново с подадената касационна жалба. С исковата молба е поискана делба на наследството, останало от покойния Л. Г. Н. - поч. на 4.08.2002 г., което според ищците включва два имота: УПИ/парцел/ VIII-817 от кв.49 по плана на с. З., община "., с площ от 1 012 кв. м. ведно с изградената в него масивна жилищна сграда и УПИ/парцел/ IХ- 817 от кв.49 по регулационният план от 1963 г. с площ от 872 кв. м. ведно със стопански постройки. Лазар Г. Н. е починал на 4.08.2002 г. и оставил наследници -. Л. Г. и внуци Е. Г. Л. и К. Г. Л., които са дъщери на починалия преди него син Г. Л. Г. починал на 14.05.2001 г. Жалбоподателката В. В. Г. е съпруга на покойния Г. Л. Г. и претендира, че е съсобственик по наследство на парцел **** от кв.49 по плана на с. З., тъй като този имот според нея е придобит по давност от Л., Г. и Н. Г. като съвладелци. Няма спор, че тези имоти са част от имота, който е бил собственост на бащата на Л. Н. - Г. Н. Р., за което свидетелства и представеният н.а. № 84, т.02, рег. № 1* н.д. № 234 от 1947 г. От изслушаната техническа експертиза от в.л. Лариса А. се установява, че този имот по кадастралния план от 1963 г. е заснет с № 817 и за него са били отредени четири парцела VIII- 817; IХ- 817, Х-817 и ХI- 817 от кв.49. ПИ ХI-817 е бил продаден през 1991 г. на покойния Г. Л. Г., който го е застроил- н.а. № 1* т.01, н.д. № 529 от 1991 г. През същата година е бил продаден и УПИ/парцел/ Х-817 на Н. Л. Г. с н.а. № 198 от 1991 г. С н.а. № 47, т.01, рег. № 4* н.д. № 49 от 2002 г. покойния Л. Г. е продал и парцели VIII -817 и IХ-817 на сина си Н. Л. Г. Изследвани са направените възражения за нищожност на сделката поради липса на волеизявление на продавача, като е подържано, че пълномощното от негово име, предоставено на адв. Ж не е подписано от него. Тройната графологична експертиза, включваща в.л. Ангел А., Й. А. и И. И. дава заключение че подписа върху пълномощното на адв. С е положен от продавача, който е прехвърлил двата спорни парцела с н.а. № 47, т.01, рег. № 4* н.д. № 49 от 2002 г. Особеното мнение на в.л. Илиев не е достатъчно основание да се формира убеждение, че пълномощното не е подписано от продавача. Повдиганото в хода на съдебното производство възражение от страна на касаторката В. В. Г. и твърдение от двете ищци за нищожност на направеното завещание от 4.10.1950 г. от Г. Н. Р. в полза на сина му Л. Г. е без съществено значение за спорното право поради следното. Действително завещанието е нищожно- чл. 42, ал. 1, б. "в" от Закона за наследството защото е противно на закона, тъй като не представлява едностранен безвъзмезден акт, а с него се възлага в тежест на наследника по завещание задължения за "доглеждане" на завещателя и неговата съпруга. Това завещание след смъртта на Г. Р. на 2.04.1951 г. не поражда вещно правни последици, но то е индиция, която подкрепя събраните гласни доказателства в посока за осъществявано давностно владение, своене на имотите от страна на Л. Г., които през 1963 г. са били един имот и от тази година са станали четири парцела. Братята и сестрите на Л. Г. не са оспорвали фактическата му власт и са считали, че този имот е негова собственост. Безспорно е, че изграждането на жилищната сграда е било извършено в парцел **** -817 именно от Л. Г., по дадена декларация през 1948 г. от неговия баща Г, която макар да не учредява право на строеж отново е индиция, че имота е бил предназначен за сина Л. Г. Към датата на предоставяне на съгласието за застрояването и откриване на наследството синовете на Л. Г. са били малолетни. Лазар Г. е придобил имотите по давност още през шестдесетте години на миналия век, тъй като всички данни са, че от 51 г. насетне до своята смърт през 2002 г. той е осъществявал фактическа власт върху тях. Нещо повече през 1991 г. той се е разпоредил с два от тези парцели в полза на синовете си. Обстоятелството, че двамата братя са ползвали съвместно с баща си жилищната сграда, като всеки от тях е имал по една определена стая не ги прави съсобственици, а отразява българската традиция за свързаност между родителите и техните деца, дори след тяхното пълнолетие. Лазар Г. е бил собственик на двата имота, които е продал през 2002 г., поради което правилно е посочено, че върху тях липсва съсобственост, тъй като те не са се намирали в наследственото имущество към датата на смъртта на наследодателя. Решението, с което е отхвърлен иска за делба е правилно и следва да бъде потвърдено. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.