Решение № 11474 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5311/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от А1 България ЕАД срещу решение 1675/17.03.2021 г., постановено по адм.д. 10018/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на А1 България ЕАД срещу решение ППН-01-136/2017/28.05.2020 г. на Комисията за защита на личните данни. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът Комисията за защита на личните дании, оспорва касационната жалба. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът Н. Тодоров не изразява становище по жалбата. Ответникът Кредитреформ ЕООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че производството пред Комисията за защита на личните данни е било образувано по жалба на Н. Тодоров за нарушаване на разпоредбите на Закона за защита на личните данни, изразяващо се в обработване на личните му данни без негово съгласие, знание, и разрешение за това, от «А1 България» ЕАД и «Кредитреформ България» ЕООД. В жалбата си посочил, че на 27.10.2017 г. намерил в пощенската си кутия уведомление от «Кредитреформ България» ЕООД, с което дружеството го уведомявало за задължение към него. Съобразно становището на «А1 България» ЕАД, Н. Тодоров бил абонат на «Мегалан Нетуърк» ЕАД по договор 340599/03.09.2012 г. за ползване на услугите достъп до интернет и телевизия. Това дружество било придобито от «А1 България» ЕАД. Посочва се, че Тодоров има неплатени задължения към «А1 България» ЕАД по сключения договор, отразени във фактури и сметки 322688925 от 10.11.2015 г., 324368334/10.12.2015 г., 567272657/24.04.2016 г. Във връзка с тези задължения мобилният оператор потърсил съдействието на «Кредитреформ България» ЕООД за събиране на вземанията си, на основание сключен договор между двете дружества от 13.11.2013 г., по силата на който «Кредитреформ България» ЕООД действал в качеството му на обработващ личните данни за администратора на лични данни «А1 България» ЕАД. По жалбата е образувано административно производство, приключило с решение ПН-01-136/05.02.2019 г., с което жалбата е приета за основателна (т. 1) и на основание чл. 83, §5, б. «а», във връзка с чл. 58, §1, б. «и» от Регламент (ЕС) 2016/679, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за обработване на личните данни на Тодоров в нарушение на чл. 6, §1 от Регламента, респективно чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (т. 2). Било прието, че договор между Мегалан Нетуърк ЕАД и Тодоров не е представен, същият не се съхранява в архива на мобилния оператор. След анализ на доказателствата е направен извода, че не може да се приеме, че е налице соченото от А1 България ЕАД правоприемство на страна по договора, съответно наличието на договорни взаимоотношения с Тодоров, наличието на изпълнение на този договор от страна на мобилния оператор и на неизпълнение от страна на Тодоров, както и факта на прекратяване на този договор. Прието е, че представените фактури са частни свидетелстващи документи, изготвени от оператора и удостоверяващи изгодни за него факти и от които същият черпи права, неносещи подписа на лицето, поради което не биха могли да бъдат доказателство за възникнали и съществуващи договорни взаимоотношения. Предоставянето на лични данни на Тодоров от А1 България ЕАД на Кридитреформ България ЕООД е било извършено от оператора в нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни, тъй като не е доказано съществуването на договорни взаимоотношения между страните и в този смисъл не може да се приеме, че възложеното извънсъдебно събиране на вземания, които не се доказват по основание и размер, съставлява законен интерес за администратора, от което би могло да се приеме, че е налице допустимо обработване на личните данни на Тодоров на това основание. Това решение е било предмет на съдебен контрол за законосъобразност, като с решение 5346/26.08.2019 г., на Административен съд София град, постановено по адм.д. 2636/2019 г., съдът е отменил решение ППН-01/136/05.02.2019 г. на Комисията за защита на личните данни в санкционната му част по т. 1, с която на основание чл. 58, §2, б. и, във връзка с чл. 83, §5, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679 на А1 България ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение по чл. 6, §1 на Регламент (ЕС) 2016/79, като делото е изпратено на Комисията за защита на личните данни за ново произнасяне в отменената част. В мотивите си съдът е приел, че с предаването на личните данни на Н. Тодоров на трето лице Кредитреформ България ЕООД, с протоколи от 14.07.2016 г. и 14.09.2017 г., са нарушени правилата за защита на личните данни чл. 4, във връзка с чл. 2, ал. 2, т., предложение първо от Закона за защита на личните данни (отм.). За да отмени решението в посочената част, съдът е приел, че нарушението е следвало да бъде квалифицирано като такова по действащите към момента на извършването му разпоредби, а като не е сторила това, а е приложила разпоредба, влязла в сила след това, за която не е предвидено обратно действие, макар и сходна по съдържание с посочената разпоредба на Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни е приела решението си в нарушение на материалния закон, което е основание за неговата отмяна в оспорената част. Това съдебно решение е оспорено от А1 България ЕАД в частта му, в която съдът е изпратил делото като преписка на Комисията за защита на личните данни за ново произнасяне и от Комисията за защита на личните данни в частта му, с която е отменена т. 1 от санкционната част и преписката е изпратена за ново произнасяне на комисията, както. По касационните жалби е било образувано адм.д. 13392/2019 г. на Върховния административен съд, като с решение 892/21.01.2020 г. съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на А1 България ЕАД, като просрочена, и е прекратил производството по адм.д. 13392/2019 г., като е оставил в сила решение 5436/26.08.2019 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. 2636/2019 г. С определение 5304/04.05.2020 г. на Върховния административен съд, постановено по адм.д. 3578/2020 г., е отменено решение 892/21.01.2020 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. 13392 в частта му, с което касационната жалба на А1 България ЕАД е оставена без разглеждане, и е прекратено производството по делото. При новото разглеждане на делото, с решение 8794/03.07.2020 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. 13392/2019 г., съдът е оставил в сила решение 5436/26.08.2019 г., постановено по адм. д. 2636/2019 г. на Административен съд София град в частта, в която делото е изпратено като преписка на Комисията за защита на личните данни за ново произнасяне, на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК. При връщане на преписката в Комисията за защита на личните данни, с решение ППН-01-136/25.08.2020 г., Комисията за защита на личните данни, във връзка с т. 1 от решение ППН-01-136/16.02.2019 г., с което е уважена жалба с рег. ППН-01-136/03.11.2017 г., подадена от Н. Тодоров по отношение на А1 България ЕАД, като основателна, за извършено от дружеството нарушение на чл. 4, ал. 1 (отм.), във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 1, предложение първо от Закона за защита на личните данни, на основание чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, е наложила на А1 България ЕАД имуществена санкция в размер на 10 000 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на това решение, с решение 1675/17.03.2021 г., постановено по адм. д. 10018/2020 г., Административният съд София град, е отхвърлил жалбата на А1 България ЕАД срещу решение ППН-01-136/2017/28.05.2020 г. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни изводи. С влязло в сила решение 5346/26.08.2019 г., на Административен съд София град, постановено по адм.д. 2636/2019 г., съдът е отменил решение ППН-01/136/05.02.2019 г. на Комисията за защита на личните данни в санкционната му част по т. 1, с която на основание чл. 58, §2, б. и, във връзка с чл. 83, §5, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679 на А1 България ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение по чл. 6, §1 на Регламент (ЕС) 2016/79, като делото е изпратено на Комисията за защита на личните данни за ново произнасяне в отменената част. В мотивите си съдът е приел, че с предаването на личните данни на Н. Тодоров на трето лице Кредитреформ България ЕООД, с протоколи от 14.07.2016 г. и 14.09.2017 г., са нарушени правилата за защита на личните данни чл. 4, във връзка с чл. 2, ал. 2, т., предложение първо от Закона за защита на личните данни. За да отмени решението в посочената част, съдът е приел, че нарушението е следвало да бъде квалифицирано като такова по действащите към момента на извършването му разпоредби, а като не е сторила това, а е приложила разпоредба, влязла в сила след това, за която не е предвидено обратно действие, макар и сходна по съдържание с посочената разпоредба на Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни е приела решението си в нарушение на материалния закон, което е основание за неговата отмяна в оспорената част. При съобразяване на това обстоятелство, са правилни изводите на първоинстанционния съд, че основният въпрос в производството пред него е дали административният орган е спазил указанията, дадени му от съда по отношение на материалната законосъобразност на акта, и по-специално правилната квалификация на нарушението (доколкото действащата към момента на издаване на първото решение на Комисията за защита на личните данни и второто решение от 25.08.2020 г. правна уредба е тази по Общия регламент относно защитата на данните, а именно чл. 6, във връзка с чл. 5, §1, б. б, предложение първо от регламента. Регламентът, обаче (включително и посочените разпоредби), съобразно чл. 99, т. 2 от същия, се прилага от 25 май 2018 г. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, което правило, обаче е неприложимо по отношение на квалификацията на нарушението. За да се приеме, че едно деяние е нарушение, същото следва да бъде обявено за такова с действаща към момента на извършването му правна норма, която да е приета за нарушена. При съобразяване на това обстоятелство, и при спазване на указанията, дадени при прилагането и тълкуването на закона, с решение ППН-01-136/2017/28.05.2020 г. Комисията а защита на личните данни, е наложила на А1 България ЕАД имуществена санкция за нарушение на чл. 4, ал. 1, във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 1, предложение първо от Закона за защита на личните данни (отм.). За нарушение на чл. 4, ал. 1, във връзка с чл. 2, ал. 1, предложение първо от Закона за защита на личните данни, се предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 100 000 лв.., на администратора на лични данни. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на оплакванията, относно материалната незаконосъобразност на административния акт, при съобразяване на обстоятелството, че същите вече са били предмет на съдебна проверка, по която е постановен влязъл в сила съдебен акт (решение 5346/26.08.2019 г., на Административен съд София град, постановено по адм.д. 2636/2019 г.). Оплакванията, съдържащи се в касационната жалба също така са свързани изключително само с обосноваване на обстоятелството на неизвършване на нарушението по чл. 4, ал. 1, във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 1, предложение първо от Закона за защита на личните данни. По отношение на обстоятелството на извършване на това нарушение е налице влязло в сила съдебно решение - решение 5346/26.08.2019 г., на Административен съд София град, постановено по адм.д. 2636/2019 г. С оглед на изхода на спора основателно е искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението, тази инстанция съобразява чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като на Комисията за защита на личните данни следва да се присъдят направените разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 100 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК