Решение № 45 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1442/2012 г.
ВКСIII гражданско отделение01.07.2013 г.докладчик Даниела Стоянова
Диспозитив
ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по молбата на С. ЕАД [населено място], подадена чрез адв. Л. Н. от САК, решение № 2030 от 27.12.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. дело № 2318/2011 г., поправено с решение № 63 от 19.01.2012 г., постановено по същото дело. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 45 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1442/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на С. ЕАД [населено място], подадена чрез адв. Л. Н. от САК, за отмяна на влязлото в сила решение № 2030 от 27.12.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/, постановено по гр. дело № 2318/2011 г. и решение № 63 от 19.01.2012 г., постановено по същото дело в производство за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в първото. С решението от 27.12.2011 г. на САС е оставено в сила решение от 13.04.2011 г. на СГС, постановено по гр. д. № 4145/07 г., с което С. ЕАД [населено място] е осъдено да заплати на М. Д. Горолова сумата 11000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва от 23.10.2007 г. до окончателното изплащане и сумата 2300 лв. деловодни разноски, като С. ЕАД [населено място] е осъдено да заплати на М. Д. Горолова допълнително сумата 39000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва от 23.10.2007 г. до окончателното изплащане и сумата 1707 лв. разноски за въззивното производство. С решението си от 19.01.2012 г. САС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на основното решение, като е постановил вместо израза "допълнително сумата 39000 лв." да се чете "допълнително сумата 29000 лв.". Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - вследствие нарушаване на процесуалните правила страната е била лишена от участие в делото и не е била надлежно представлявана в производството пред САС. Ответницата по молбата за отмяна - М. Д. Горолова не взема становище. Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 307 и сл. ГПК, намира: Молбата за отмяна, постъпила в канцеларията на СГС на 2.04.2012 г., предвид наличието на категорични данни по делото за момента на узнаване от молителя за решението, чиято отмяна иска, а именно - 27.03.2012 г., следва да се приеме за подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприето процесуално действие обосновават правен извод за процесуалната й допустимост. Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая касаторката се позовава на нарушено право на участие и ненадлежно процесуално представителство във въззивното производство пред САС, което се свързва с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 2 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 2 ГПК отмяна може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. С оглед конкретните данни по делото следва да се приеме, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 2 ГПК, защото от въззивния съд е допуснато нарушение на процесуалните правила и като последица молителят не е взел участие в производството и не е бил надлежно представляван. В конкретния случай молителят твърди, че не е бил надлежно представляван и поради това е бил лишен от възможността да участва в производството пред САС, образувано по негова въззивна жалба против решението на първата инстанция. Видно от данните по делото пред първоинстанционния съд ответникът С. ЕАД е бил представляван от адв. К.. След постановяване решение по делото, на 11.05.2011 г. от С. ЕАД чрез адв. К. е подадена въззивна жалба. На 31.05.2011 г. по делото е приложена молба от изпълнителния директор на С. ЕАД, с която изрично е заявено оттегляне на пълномощното, издадено на адв. К.. Подадени са и две молби от С. ЕАД чрез адв. Н., в които е посочен нов съдебен адрес и е приложено ново адвокатско пълномощно от 1.06.2011 г., подписано от доц. З. Валерианова /л. 228-230 от делото/. От тази дата единствен пълноправен процесуален представител на С. ЕАД [населено място] е била адв. Н.. По подадената въззивна жалба против първоинстанционното решение е образувано на 4.07.2011 г. по описа на САС в. гр. д. № 2318/2011 г. Към тази въззивна жалба е подадена и допълнителна от адв. Н. с направени доказателствени искания, като са приложени вносна бележка и платежно нареждане за внесена държавна такса. Независимо от изложеното, в списъка на лицата за призоваване /л. 20/, като пълномощник на С. ЕАД е вписан адв. К.. Всички съдебни книжа и призовки са изпращани и връчвани единствено на адв. К. и всички съобщения с оглед отбелязването на длъжностното лице са подписани лично от него. В единственото съдебно заседание на 19.11.2011 г. адв. К. не се явил и молителят не е бил представляван. Няма данни по делото молителят да е получавал съдебни книжа нито лично, нито чрез адв. Н.. След постановяване на съдебното решение, то е изпратено отново на адв. К., който на 24.01.2012 г. е получил съдебно решение и на 10.02.2012 г. препис от допълнително решение, с указание, че същите подлежат на касационно обжалване. Като е констатирал липсата на подадени касационни жалби, съдът е приел, че поправеното вече решение е влязло в сила и е издаден изпълнителен лист. На 27.03.2012 г. в С. ЕАД е получена призовка за доброволно изпълнение по изп. д. № 201278004000124 образувано от ЧСИ рег. № 780 на основание издадени 2 броя изпълнителни листа по това дело. Съобразно изложеното молбата на молителя като страна в производството, по което е постановено атакуваното решение, т. е. от конституирана страна, но лишена от участие в производството и ненадлежно представлявана, поради нарушаване на съдопроизводствените правила, които обезпечават това участие, се явява основателна. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето отделение, Гражданска колегия,