Решение № 6029 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4378/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, чрез ю.к.Хичовски срещу решение 1356 от 27.03.2025г. постановено по адм.д.219 по описа на Административен съд гр.Пазарджик за 2025 г. С атакуваното съдебно решение е отменен отказът за събиране на Н. А. О. с А. А. З. на Председателя на ДАБ при МС инкорпориран в решение 11056/24.10.2024 г. издадено от касатора. В касационната жалба се поддържа, че решението на административен съд гр.Пазарджик е незаконосъобразно, неправилно и невалидно. Не са налице предпоставките за събиране на семейството, както е приел съдът. Изводите му се опровергават от изрично посоченото през 2022 г. в приложените към регистрационния лист и декларация, че Н. А. О. не е женен. Дори в решениeто, с което му е предоставен хуманитарен статут е посочено, че не е женен, а то му е връчено и срещу него няма подадено възражение. Констатираното противоречие в бежанската история е съществено. Чужденецът изрично е заявил, че не е женен и е подписал тези документи със знание и разбиране на съдържанието им. При проведеното интервю не е посочил, че има финансови проблеми, които са му попречили да се снабди с документи удостоверяващи бракът му. Твърдението в едното от проведените интервюта е, че е встъпил в брак на 15.07.2022 г. в гр.Хома, а в следващото интервю е заявил, че това е станало в гр. Идилб, в бежански лагер Алкарме. Официалното регистриране на брака почти една година след сключването му, също не удостоверява безспорно наличието на такъв между чужденецът и лицето, за което твърди да е негова съпруга. Неправилно АС гр.Пазарджик е приел, че е налице действително сключен граждански брак между лицата поради това постановеният отказ е законосъобразен, а решението, с което е отменен е неправилно. По така изложените съображения се иска съдебният акт да бъде отменен и да бъде постановен друг, по силата на който да бъде отхвърлена жалбата на Н. А. О. срещу постановения отказ. Ответникът по касационната жалба, чрез адв.Петков в отговор по касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание я оспорва и намира, че е неоснователна. Още преди да влезе на територията на РБ, чужденецът е имал сключен граждански брак с А. А. З. и за това са представени множество доказателства в оригинал и в превод на български език, те са част от административната преписка. Съдът, основавайки се на доказателствата правилно е отменил административният акт, като е приел, че е незаконосъобразен. Решението е правилно и законосъобразно и се иска да бъде оставено в сила. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за неоснователна, а постановеното решение за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в сила, като в подкрепа на това прилага писмено становище. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази твърденията на страните и приложените писмени доказателства, извърши проверка на постановеното съдебно решение на основание чл.218, ал.2 АПК Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред Административен съд гр. Пазарджик е било решение 11056 от 24.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на Н. А. О. е отказано да се събере на територията на РБ със съпругата си А. А. З.. При извършената проверка от АС гр. Пазарджик е установено от фактическа страна следното: На Н. А. О. е предоставен хуманитарен статут с решение 7952/21.04.2023 г. издадено от Председателя на ДАБ, което е влязло в сила. С молба УП4406/28.05.2024 г. получилият закрила чужденец прави искане да се събере на територията на страната със своята съпруга. Заедно с молбата са представени оригинали и копия на документи удостоверяващи обстоятелства в подкрепа на искането. От същите се установява, че жалбоподателят е сключил граждански брак с А. А. З. на 15.07.2022 г. Документите са издадени от Сирийската Арабска Република, като по делото са представени в заверен превод на български език. При наличието на тези доказателства и основавайки се на твърденията на жалбоподателя в молбата му за предоставяне на статут е било вписано, че не е женен. Това е отразено и в решението, с което му е предоставен хуманитарен статут. Поради констатираните несъответствия и като е приел, ме между Н. О. и А. З. не е доказано са има стабилна и дълготрайна връзка, административният орган е постановил отказ по постъпилата молба. АС гр. Пазарджик е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, но при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и материално правните норми. Според мотивите на съдебното решение, безспорно от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят има една съпруга А. А. З., с която е сключил брак на 15.07.2022 г. Въпреки това в процесния акт са развити доводи за липса на доказано стабилна и дълготрайна връзка между съпрузите. Не е спорно, че жалбоподателят е напуснал Сирия към месец август 2022 г. Преди това през месец юли 2022 г. е сключил граждански брак с А. З.. Едва след това лицето е напуснало държавата си по произход. Първоинстанционният съд е установил, че след като в РБ лицето е получило хуманитарен статут с решение 7952/21.04.2023 г. на Председателя на ДАБ е подало молба по чл.34 ЗУБ за събиране със съпругата си. Към молбата са представени доказателства за сключения брак, поради което и искането за събиране с член на семейството се основава на чл.34, ал.1 във връзка с §1, т.3 б. а предложение първо относимо към съпрузи, а не към предложение второ относимо към лица в доказано стабилна и дълготрайна връзка, каквато е обсъждана в административния акт. Нещо повече, видно от представените от страна на органа писмени доказателства протокол УП4406/28.11.2022 г. се установява, че още в производството по предоставяне на хуманитарен статут, жалбоподателят е казал: женен съм. При тези данни не е ясно на какво основание административният орган е обсъдил наличието или липсата на дълготрайна стабилна връзка между съпрузите и е отказал събирането им на това основание. Основанието за постановяване на отказ не е свързано със съмнение в достоверността на приложените документи, каквато е обсъжданата хипотеза в административния акт, а на съмнение относно наличието на емоционална връзка между Н. О. и А. З.. Съгласно чл.34, ал.1 ЗУБ чужденец с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на РБ, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. Както бе посочено жалбоподателят е влязъл на територията на РБ през месец септември 2022 г., а бракът му е сключен на 15.07.2022 г. Според първоинстанционният съд, при тези данни административният орган е следвало да събере включително служебно всички необходими и допустими за установяване на това обстоятелство доказателства, в това число да даде възможност на чужденеца да представи декларация по чл.34, ал.5 ЗУБ, ако прецени че такава е нужна, както и да прецени налице ли са били обстоятелствата както за даване на разрешение за събиране със съпругата, така и дали са налице отрицателните предпоставки за отказ по чл.34, ал.3 ЗУБ за които няма данни да са обсъждани. По тези съображения е отменен административният акт и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне по постъпилата молба рег.УП4406 от 28.05.2024 г. подадена от Н. А. О.. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано и въз основа на приложените доказателства съдът правилно е приел, че решението на председателя на ДАБ е незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ, чужденецът с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие, че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. Неоснователни са доводите на касатора за наличието на основания за отмяна на съдебното решение. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че при постановяването на процесния отказ са нарушени административнопроизводствените правила от административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Предпоставка за вземане на положително за молителя решение представлява изпълнение на изискването на закона. Правилно е съобразено от АС гр.Пазарджик, че в конкретния случай е приложима б.а на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ. Установено е по делото, че лицето има сключен граждански брак с А. А. З. и това е достатъчно основание да поиска да се събере със същата на територията на РБ, където е получил закрила, чрез предоставения му хуманитарен статут. Неправилно в мотивите на акта и в касационната жалба се акцентира върху липсата на доказателства за "стабилна и дълготрайна връзка". Споделят се изводите на решаващия състав на АС гр. Пазарджик, че тези обстоятелства биха имали значение, ако между Н. О. и А. З. не беше сключен брак. Съгласно разпоредбата на чл. 23, § 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г., държавите- членки гарантират запазването на целостта на семейството, а съгласно § 2 гарантират, че членовете на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, които в лично качество не отговарят на условията за такава закрила, могат да подадат молба за предимствата, посочени в членове 24 - 35, в съответствие с националните процедури и доколкото това е съвместимо с личния правен статут на члена на семейството. Следователно, административният орган има задължение, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки на осъществяване правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството. При тази преценка следва да посочи в коя от хипотезите на §1, т.3 ДР на ЗУБ се произнася, въз основа на какви доказателства прави изводите си и да предприеме служебно необходимите действия, за да установи отговарят ли на истината твърденията на молителя. Съгласно общите административнопроизводствени правила на чл. 35 АПК, административният орган е длъжен да гарантира спазване правото на защита лицата в производството и да издаде административния акт след изясняване на релевантните обстоятелства, като обсъди наведените доводи и направените възраженията от участниците. Съгласно чл. 36, ал. 1 и чл. 3 АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи, и се проверяват и преценяват от него. Първостепенният съд правилно е установил, че административният орган е издал административния акт, без предварително да изясни всички обстоятелства, относими към подадената от чужденеца молба и преценка за нейната основателност, при това без да бъде предоставена възможност на чужденеца, да представи допълнителни доказателства, ако такива са били необходими. Пред административният орган, чужденецът е заявил, че е женен и то още в производството по предоставяне на хуманитарен статут. Вярно е, че има разминаване в твърденията му, затруднено е събирането на доказателства от страната му по произход, но това не освобождава органа от задължението му да изясни на какви причини се дължат несъответствията и дали са преодолени чрез представените документи от чужденеца. След като е приел, че са налице противоречия между твърденията на лицето в едното /по предоставяне на статут/ и другото производство /по събиране със семейството/, съмнения относно приложените документи, административният орган е следвало да събере, включително служебно, всички необходими и допустими за установяване на това обстоятелство доказателства, в това число да даде възможност на чужденеца да представи обяснения или да приложи необходимите декларации. Първоинстанционният съд правилно е приел, че решение 11056/24.10.2024 г. издадено от Председателя на ДАБ е незаконосъобразно и го е отменил, като е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган, в изрично указан срок. Мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, съдът препраща към тях без да ги преповтаря. Първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,