Решение № 12 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9443/2010 г.

Решение № 12 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9443/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "АИППИМП - АИППИМП /МОБИЛМЕД/ - д-р Илко Маринов" ЕООД гр. Русе, действащо чрез надлежно упълномощения адвокат Елвира Минчева, против решение № 15 от 10.06.2010 г., постановено по административно дело № 186 от 2010 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу писмена покана № 29-05-1104/17.03.2010 г. на директора на РЗОК - Русе. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, и са развити съображения за незаконосъобразност на оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК (съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби). Исканията са за отмяна на съдебното решение и на писмената покана, а в условията на евентуалност - отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се и присъждане на направените разноски. Ответникът по касация - директора на Районна здравноосигурителна каса - Русе, с писмена защита, подадена от надлежно упълномощения юрисконсулт Петко Тотев, релевира доводи за правилност на атакуваното съдебно решение и неоснователност на подадената срещу него касационна жалба, поради което моли последното да се остави в сила, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Русе по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от "АИППИМП - АИППИМП /МОБИЛМЕД/- д-р Илко Маринов" ЕООД писмена покана с изх. № 29-05-1104 от 17.03.2010 г. за възстановяване на сумата от 870 лева, представляващи нанесена на НЗОК щета в резултат на неспазен регулативен стандарт за бланка МЗ-НЗОК № 3. Съдът е приел, че писмената покана е издадена от компетентен орган в изискуемата форма и представлява материално законосъобразен акт, при издаваното на който не са допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила, като е спазена процедурата по НРД-2006 г. По същество жалбоподателят по първоначалното дело не е представил доказателства, от които да се направи извод, че не е нарушил определените му регулативни стандарти, а и не оспорва този факт. Оспорва законосъобразността на процедурата по издаване на писмената покана и навежда доводи за неспазване на процедурата по издаване на протокола за неоснователно получени суми, послужил за база за издаване на писмената покана на директора на РЗОК - Русе. Същата е издадена от компетентен орган, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 2 от НРД 2006 г. именно директорът на РЗОК е компетентен да издава актове, с които да налага санкции на изпълнителите на медицинска помощ в случай на констатирани по съответния законен ред нарушения от тяхна страна на разпоредбите на НРД и на индивидуалния договор, както и да удържа неоснователно получените суми в резултат на тези нарушения. Неоснователността на получените от лечебното заведение суми, по повод на които е издадена оспорената писмена покана, е констатирана в резултат на извършена в съответствие със законовите изисквания финансова проверка. Издадена е заповед № РД-09-1504 от 28.12.2009 г. на директора на РЗОК - Русе, с която е възложено извършването на финансова тематична проверка по изпълнението на индивидуалния договор на жалбоподателя по изпълнение на регулативните стандарти за второто тримесечие на 2009 г., като точно и ясно са описани и пределите на тази проверка. За направените констатации са съставени финансов протокол № 4046 от 28.01.2010 г. и протокол за неоснователно получени суми № 4047 от 29.01.2010 г. съгласно изискванията на чл. 234, ал. 1 от НРД 2006 г. С писмена покана изх. № 29-05-1104 от 17.03.2010 г. директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. Русе, е разпоредил възстановяване на сумата 870 лв., получена без правно основание от "АИППИМП - АИППИМП /МОБИЛМЕД/ - д-р Илко Маринов" ЕООД и представляваща нанесена на НЗОК щета, в резултат на нарушен регулативен стандарт за бланка МЗ-НЗОК № 3 за второто тримесечие на 2009 г. Цитираната покана има характера на писмена покана по чл. 234, ал. 2 от НРД 2006 г. за възстановяване на суми, получени без правно основание. Съгласно чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г., в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено от контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица на НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В разпоредбите на чл. 234 от НРД 2006 г. е посочена процедурата за установяване на посочените задължения, както и редът за обжалване. Първата алинея на този текст предвижда съставянето на финансов и/или медицински протокол, както и на нарочен друг протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. След изтичане на срока за възражение по ал. 1 директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя - ал. 2 от същия текст. Член 234, ал. 3 от НРД 2006 г. предвижда 14-дневен срок от получаване на поканата за доброволно внасяне на дължимите суми. Когато този срок изтече, се пристъпва към прихващане на дължимата сума от следващото плащане по договора - чл. 234, ал. 4 от НРД 2006 г. Както правилно е приел административният съд, съгласно чл. 234, ал. 1 и 2 и чл. 251 - чл. 254 от НРД 2006 г., уреждащи процедурата по издаване на такъв акт, същата не предвижда разглеждане на възражението срещу протокола за неоснователно получени суми от Арбитражната комисия, а разпореденото с поканата възстановяване на съответните парични средства няма характер на санкция по смисъла на чл. 236, ал. 1, т. 1 от НРД 2006 г. Така посочените норми на чл. 234 от НРД 2006 г. създават процедура, която е задължителна за административния орган и неспазването на която представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на издадения административен акт, тъй като тези норми охраняват правата и законните интереси на изпълнителите на медицинска помощ, които участват в това производство. В случая посочените норми са били спазени. Налице са заповед за възлагане на финансова проверка на лечебното заведение, финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми, които предшестват писмена покана изх. № 29-05-1104 от 17.03.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Русе. Последната съдържа ясни фактически и правни основания, а и административният орган се е позовал на финансов протокол № 4046 от 28.01.2010 г. за извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ и на протокол за неоснователно получени суми № 4047 от 29.01.2010 г. Тези протоколи представляват допълнително фактическо основание за издаване на поканата за доброволно изпълнение. По изложените съображения Върховният административен съд не споделя отразените в касационната жалба съображения относно нарушение на нормите на чл. 234 от НРД-2006 г., тъй като процедурата е спазена. Неоснователно е и възражението на касатора за неспазване от административния орган на изискванията на чл. 235, ал. 1 и 2 от НРД 2006 г., защото уредената в тях процедура е приложима за случаите по чл. 233, ал. 2 от НРД 2006 г., а не по чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г., в чиято хипотеза е настоящият. Със създадената в обстоятелствената част на касационната жалба компилация между две различни процедури (по чл. 234 във връзка с чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г., и по чл. 235 във връзка с чл. 232, ал. 2 от НРД 2006 г.) касаторът е допуснал правно-техническо смешение, и тезата, която се сила е да докаже в тази връзка - за съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК нарушение от административния орган на административнопроизводствените правила, убягнало на първоинстанционния съд в нарушение на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, не може да бъде споделена. Не може да бъдат кредитирани и наведените доводи за материална незаконосъобразност на поканата, (уж също убягнала на Русенския административен съд). Съгласно чл. 55, ал. 8, т. 3 от ЗЗО в приложимата за казуса редакция (сега е чл. 55, ал. 3, т. 3 от ЗЗО) националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за извършване на високоспециализирани медицински дейности извън основния пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, от изпълнителите на специализирана извънболнична помощ. Според чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК определя: 1. броят на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.05.2 и чл. 3, ал. 2 от същия закон; 2. стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.05.4 и чл. 3, ал. 4 от същия закон. С чл. 4, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2009 г. изрично е упълномощен Управителният съвет на НЗОК да утвърждава ред за прилагане на ал. 1. Става дума за законова делегация, въз основа на която са приети Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, представляващи приложение № 16 към Решение № РД-УС-04-17 на УС на НЗОК от 20.01.2009 г. С решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. дело № 3696 от 2006 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, II колегия, и се произнесе в смисъл, че ограничителната норма на чл. 4 от ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 от ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравната помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. Договор № 180276 от 5.03.2009 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ от"АИППИМП - АИППИМП /МОБИЛМЕД/ - д-р Илко Маринов" ЕООД е сключен при действието на Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК. Съгласно т. 167 от това решение Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните регулативни стандарти на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулативни стандарти за съответното тримесечие. В чл. 36, ал. 1 от договора за оказване на медицинска помощ от лечебното заведение изрично е записано, че изпълнителят може да назначава извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. Касаторът твърди и, че преди издаване на финансовия протокол не били разгледани възраженията на лечебното заведение срещу финансовия протокол - така представените доводи и оплаквания в касационната жалба са били предмет на обсъждане и в първоинстанционното съдебно решение. Изложените в тази насока мотиви се споделят изцяло от Върховния административен съд. Следва да бъде споделен и изводът на административния съд, че установената процедура не съдържа изискване преди издаване на протокола за неоснователно получени суми, възраженията срещу финансовия протокол да бъдат разгледани от Арбитражна комисия, каквото изискване се съдържа при издаване на заповед за прилагане на санкции. Писмената покана препраща към финансовия протокол, в който се съдържат данни за конкретните регулативни стандарти, спрямо които жалбоподателят е реализирал превишението. Обсъдени са всички доводи, направени от жалбоподателя, включително и възражението за отсъствие на заповед за започване на проверката, въз основа на която следвало да е издаден протоколът за неоснователно получени суми. Направените оплаквания са неоснователни. Изводите на съда са обосновани. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и всички доводи на страните са обсъдени. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, излизането извън определените регулативни стандарти следва да е за сметка на лечебното заведение, което със своите действия е надвишило обема на медицинските дейности, договорени с НЗОК, за които последната е поела задължение за финансиране. Предвид гореизложеното правилен се явява формулираният краен извод в мотивите на проверяваното решение за законосъобразност на оспорената пред първата инстанция писмена покана, и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Русенският административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РЗОК - Русе се явява основателна и такова трябва да бъде присъдено в размер на 150 лв., определено съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия съдебен състав,