Решение № 7034 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7736/2014 г.

Решение № 7034 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7736/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Адванс Бизнес Консултинг " ООД гр. София, ул. "Г. Бенковски", № 10, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя Гея Георгиева, чрез адв. Полина Танева, против Решение № 2386 от 9.04.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 8253/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 2101110998/15.12.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1597 от 3.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП в частта му, с която на ревизираното дружество: 1/ е отказан данъчен кредит общо в размер на 29 000 лв. и са определени лихви в размер на 3 838,64 лв. за данъчни периоди м. 06 и м. 08.2010 г. по доставки на канцеларски и рекламни материали и услуги по фактури на "Дани-Ирена Йолова " ЕООД; 2/ е начислен ДДС 1 352,87 лв. и са определени лихви 758,10 лв. за данъчен период м. 05.2007 г. по непризната вътреобщностна доставка с получател British Standart Institution; 3/ е определен допълнителен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 12 000 лв. и са определени лихви 880,40 лв. и са присъдени разноски на Дирекция "ОДОП" София.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за липса доставки на стоки и услуги по процесните фактури с издател "Дани-Ирена Йолова " ЕООД при игнориране на събраните писмени, гласни и веществени доказателства, както и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът отказал да приеме допустими доказателства в съдебното заседание на 12.11.2013 г., което е съществено нарушение на процесуалните правила. Решението в тази част е постановено и в противоречие със съдебната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС и на Съда по правата на човека. Съдът не съобразил, че е доказано наличието на предмета на доставките при ревизираното лице, което е вложило този предмет в независимата си икономическа дейност, при което необосновани са изводите, че не доказано именно доставчикът да е престирал на РЛ този предмет. Не са взети предвид неоспорени частни документи; неправилно е прието, че дерегистрцията на прекия и предходните доставчици, извършена след процесните данъчни периоди, е от значение за правото на приспадане. Неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Без основание са игнорирани свидетелските показания на Камелия Софрониева, която е водила счетоводството на ревизираното дружество, които показания са потвърдили автентичността на оспорените искания за отпускане на материални ценности. Съдът не взел предвид, издадения на доставчика РА, с който за процесните периоди не е коригиран начисленият ДДС по процесните фактури, а също е признато правото на данъчен кредит по част от предходни доставки с аналогичен на процесния предмет. Решението е неправилно в частта по ЗКПО, защото съдът не съобразил липсата на правно основание за процесното облагане, недоказването на документална обоснованост на спорните разходи и нарушаването на принципа за съпоставимост на приходите и разходите, при което като резултат се облага брутният приход на дружеството, защото органите по приходите са признали приходите от реализация на предмета на доставките. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

1. По ЗДДС.

1.1. Против частта на съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против частта на РА, с която е начислен допълнително ДДС по непризната ВОД, няма конкретни касационни оплаквания. При служебното задължение за проверка на съобразността на първоинстанционното решение с материалния закон, настоящият съдебен състав намира оспорения съдебен акт в тази част за правилен. При установеното място на изпълнение на процесната услуга в България, в съгласие с разпоредбата на чл. 21, ал. 2, т. 3, б. "а" и чл. 82, ал. 1 ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка.

1.2. Относно отказания данъчен кредит по фактурите на "Дани-Ирена Йолова" ЕООД.

Представени са договори от 1.06.2010 г., с които доставчикът като изпълнител се е задължил към РЛ като възложител за предоставяне на консултантска услуга за изготвяне на цялостна оферта за участие в открита процедура по Закона за обществените поръчки в Община Калояново с предмет "Управление на проекти по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г." и консултантска помощ под формата на изготвяне на цялостна оферта за участие в открита процедура по Закона за обществените поръчки в Община Калояново с предмет "Управление на проекти по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.", както и предоставяне на рекламни материали и услуги в полза на възложителя. На същата дата изпълнителят превъзложил на "Мувърс" ЕООД изпълнението на услугата по първия договор и възложил на "Ню дрийм " ЕООД изработването на рекламни материали и рекламни услуги. Към една от процесните фактури от 30.08.2010 г. е представен подробен опис на продадените канцеларски материали на стойност 16 000 лв. с 3 200 лв. ДДС. Представени са и фактури на предходен доставчик "Роси 85" ЕООД с получател "Дани-Ирена Йолова" ЕООД и предмет канцеларски материали и рекламни услуги. Пред първоинстанционния съд са изслушани едно основно и две допълнителни заключения на съдебно-счетоводна експертиза.

По фактурата от 30.06.2010 г. с предмет услуга по изготвяне на цялостна оферта по обществена поръчка в Община Калояново, първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички представени доказателства и е направил обосновани на тях фактически изводи. Взел е предвид предмета на дейност на фирмата - пряк доставчик, неоткрита в ревизионното производство, който предмет няма нищо общо с материята на обществените поръчки; съобразил е, че в представения с възражението против ревизионния доклад договор липсват конкретни уговорки, уточняващи параметрите, обема и периода на извършване на услугата; конкретизация на този предмет не е извършена и впоследствие. Наемането на подизпълнител от страна на прекия доставчик, действително противоречи на клаузата за конфиденциалност в договора между ревизираното лице и "Дани-Ирена Йолова" ЕООД, както поддържа в писмения си отговор ответникът в настоящото производство. Отделно от това, по фактурата на наетия подизпълнител "Мувърс" ЕООД, с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Дани-Ирена Йолова" ЕООД. Съпоставени с пълната липса на доказателства какво точно и от кого е извършено в изпълнение на представения договор, фактите за наличен квалифициран персонален ресурс на самото ревизираното лице за извършването на услугата убедително обосновават направените от административния съд изводи, че фактурата не отразява действително осъществено данъчно събитие.

Обосновани са фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и относно останалите фактури на "Дани-Ирена Йолова " ЕООД за доставка и разпространение на рекламни материали. Обосновани са фактическите изводи, че доказването на изписване на рекламни материали в счетоводството на ревизираното дружество няма отношение към произхода на тези стоки, още по-малко доказва изработката им от страна на посочения доставчик. В съгласие със съдебната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на директивата за ДДС, съдът е приел, че само данъчна фактура без доказване на доставката на стока или услуга, която документира, не е достатъчно за признаването на право на данъчен кредит на получателя по фактурата. Експертните заключения за редовното осчетоводяване на фактурите при доставчика и получателя, както и свидетелските показания на счетоводителката на ревизираното дружество за автентичност на представените искания за отпускане на материали не доказват реалните доставки на стоки от посочения доставчик.

Неоснователно е касационното оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила поради отказ за допускане на относими към спорния предмет на делото доказателства. Представените и в касационното производство нотариално заверени писмени декларации на управител на дружеството пряк-доставчик и на служител на ревизираното дружество имат качеството на писмени свидетелски показания, които са недопустими с оглед принципа за непосредственост в първоинстанционния процес. Затова отказът на административния съд в откритото съдебно заседание на 12.11.2013 г. да приеме тези доказателства не прави решението постановено при посочения порок.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение и в посочената част не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

1. По ЗКПО.

Заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени, съгласно чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, се счита за отклонение от данъчно облагане. Разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО отрича признаването на разходи за данъчни цели, когато не са документално обосновани. Ако материалният закон допускаше признаване на такива разходи само въз основа на данъчни фактури и доказателства за плащане, без да са осъществени реални доставки на стоки и услуги, то финансовият резултат за съответния данъчен период не би отразявал вярно и честно осъществените стопански операции и би могло да бъде намаляван само въз основа на съставени документи. Решението следва да остане в сила и в посочената част.

Въпреки този изход на процеса, на ответника по касационната жалба не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение