Решение № 13757 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7861/2009 г.

Решение № 13757 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7861/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Пловдив срещу решение № 531/24.04.2009 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 2400/2008 г., с което е отменена негова заповед № ДК-02-Пд-46/19.11.2008 г. за премахване на незаконен строеж, извършен от Димитър Георгиев Ангелов и представляващ "Триетажна масивна постройка и масивна стена" в ПИ № 000431 по КВС в землището на с. Манастир, местн. Крушев чатал. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответната страна Димитър Георгиев Ангелов от гр. Асеновград не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че заповедта на началника на РДНСК - Пловдив е незаконосъобразна, като постановена при неизяснени относими фактически и правни основания-време на построяване на сградата и наличие на условия за търпимост на строежа и/или на пристроената и надстроената част. Отмяната на заповедта е мотивирана и с липсата на точно и ясно описание на подлежащия на премахване строеж (или част от него) и несъответствието между мотивите и диспозитива й. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че за обект: Магазин и кръчма със складови помещения (двуетажна масивна постройка-търговска сграда със застроена площ от 106 кв. м.), намиращ се в ПИ № 431, местн. Крушев чатал, землище на с. Манастир, е издадено удостоверение № 535/11.10.2005 г. за "търпим строеж" по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. С приложения по делото констативен акт № 7/13.02.2008 г. се доказва, че към датата на проверката извършена от длъжностни лица на РДНСК - Пловдив, е констатиран извършен без строителни книжа строеж представляващ двуетажна масивна пристройка с площ от 30,60 кв. м. и височина било 6, 1 м, надстройка от един етаж с височина 2 м. върху съществуващата масивна постройка с площ от 106 кв. м. и тераса към нея с площ 75 кв. м. Установено е и изграждането на масивна стена в имота. Въз основа на този констативен акт е издадена и обжалваната пред административния съд заповед, с която е наредено премахване на целия строеж - "Триетажна масивна постройка и масивна стена". Съгласно чл. 225, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ на премахване подлежат строежи или части от тях, които са незаконни. Правилно решаващият съд е квалифицирал като относими обстоятелствата за времето на извършване на строителството, разграничението между съществуващото строителство и допълнителното надстрояване и пристрояване, както и наличието на условия за търпимост на строежа по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ. Вярно е, че само по себе си удостоверението за търпимост на строеж не обвързва с доказателствена сила началника на РДНСК - Пловдив, тъй като има значение само при евентуално осъществяване на прехвърлителна сделка с имота в едно нотариално производство. То обаче е индиция, че частта от строежа, която е съществувала към датата на издаването му, може да не подлежи на премахване като търпим строеж и на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. При наличието на данни в тази насока за административния орган съществува задължение да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите лица (чл. 35 АПК). Неизпълнението на това задължение е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на акта, както правилно приема административният съд. Няма законови основания да се счете, че с незаконното пристрояване и надстрояване на съществуващ строеж отпада качеството му на търпим строеж и изцяло подлежи на премахване. Не съществуват и пречки да бъдат премахнати части от строежа-изпълнените без строителни книжа надстрояване и пристрояване. В този смисъл е правилен изводът на решаващия съд за незаконосъобразност на атакуваната заповед и поради несъответствие между мотивната й част за незаконност само на пристроената и надстроена части на строежа и диспозитива, в който е наредено премахване на целия строеж. По тези съображения настоящият състав приема, че не са налице пороците, релевирани в касационната жалба и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,