Решение № 353 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6481/2007 г.

Решение № 353 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6481/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 218 а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от В. Д. С. от град П., против въззивно решение № 13/28.02.2007 г. по гр. д. № 2120/2004 г. по описа на Плевенския окръжен съд, I-ри граждански състав, по извършване на делба на недвижим имот. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и доводи, че жалбоподателят има право на възлагане на процесния имот. Касаторът се позовава на показанията на разпитаните по делото свидетели, обстоятелството, че другата страна не е възразила по искането за възлагане на имота. Навеждат се и доводи, че публичната продан трудно може да се осъществи, тъй като до делбата е допусната само къщата, построена върху чужд имот, който е собственост на касационния жалбоподател, което сочи на нецелесъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното решение и прилагане на разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.). Ответницата по касационната жалба - Ц. Г. Р. от град П., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба, в частта, с която процесният имот е изнесен на публична продан, отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218 в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. По съществото на подадената касационна жалба съдът намира следното: Производството е делбено във фазата на извършването. С влязло в сила решение № 189/28.03.2005 г. по гр. д. № 2120/2004 г. по описа на Плевенския районен съд, г.к., II-ри състав, е допусната делба между Ц. Г. Р., В. Д. С. и Г. Ц. П., квоти съответно 1/8 ид.част, 6/8 ид.части и 1/8 ид.част, относно недвижим имот, представляващ къща, в имот УПИ * в кв.38 по плана на с. Б., област Плевен. С решение № 13/28.02.2007 г. по същото дело районният съд е изнесъл посочения имот на публична продан и се произнесъл по реда на чл. 286 ГПК (отм.) относно сметките. С решение № 518/26.09.2007 г. по гр. д. № 467/2007 г., по въззивна жалба от ответника по исковата молба В. С., в частта по възлагането на имота, Плевенският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че имотът следва да бъде изваден на публична продан, независимо от заявеното от въззивника искане за възлагането му на него, тъй като той не попада в хипотезата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.). Съдът е стигнал до извод, че с оглед ангажираните по спора доказателства въззивникът не е доказал елементите от фактическия състав на чл. 288, ал. 3, изречение първо ГПК (отм.) С касационната жалба ответникът по исковата молба обжалва изнасянето на процесния имот на публична продан, по съображения, изложени по-горе. Моли се за отмяна на въззивното решение и възлагане на имота на него, като алтернативно се застъпва становище, че установяване непълнота на доказателствата, от страна на съда, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Законосъобразно Плевенският окръжен съд е стигнал до извод, че съделителят - ответник по исковата молба, не отговаря на изискванията на чл. 288, ал. 3, изречение първо ГПК (отм.). В процесния случай нито един от елементите на визираната правна норма не са налице. Доколкото законът изисква кумулативност на всички елементи от посочения фактическия състав изводът е правилен. Жалбоподателят не е доказал, че не притежава друг жилищен имот, нито, че към откриването на наследството е живял в процесния имот. Нито един от разпитаните по делото свидетели не установява посочените елементи. От разпита на същите се установява точно обратното. Обосновани и законосъобразни са изводите на въззивната инстанция, че инцидентните посещения от страна на касатора в процесната къща и държането на ключа не установяват живеене в имота. Неоснователни са оплакванията на касатора, че не е изяснен този въпрос. В тежест на лицето е, което твърди определени факти и обстоятелства, да ги докаже. Касаторът е този, който е трябвало да докаже по несъмнен начин и липсата на друг жилищен имот. Неоснователно е оплакването, че ищцата не е възразила против искането за възлагане на имота. Този факт не е основание съдът да не се съобрази при решаването на спора с разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.). Останалите наведени в касационната жалба оплаквания са ирелевантни, тъй като са неотносими към предмета на спора. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от изложените съображения и на основание § 2, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 218ж, ал. 1, изр. първо ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,