Решение № 37 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10982/2015 г.

от 02.06.2014 г. от О. О. до "Енергомонтаж" ООД, граждански договор № 7/03.01.2012 г. между община О. и Ц. П., Договор № 00000/02611 от 06.10.2011 г. между О. О. и "Енергомонтаж" ООД, договор от 11.10.2011 г. между "Енергомонтаж" ООД и "А. Д. 1980" ЕООД, количествено-стойностна сметка за обект "Аварийно-възстановителни работи подпорна стена ул. "П. Б., ул. А. Ч." кв. 32 - гр. О., аналитични регистри за 2011 г. и 2012 г. на счетоводни сметки на доставчика, банкови бордера за плащания по фактурите. Въз основа на тези доказателства, съдът приел за установено, че "Енергомонтаж" ООД е сключило договор от 06.10.2011 г. с възложител О. О., за посочените в него аварийно-възстановителни СМР. С последващ договор от 11.10.2011 г., вече като възложител "Енергомонтаж" ООД, е възложило на "А. Д. 1980" ЕООД, като подизпълнител, извършването на СМР по проект Аварийно възстановителни работи подпорна стена ул. "П. Б.", ул. "А. Ч." кв. 32 гр. О., съгласно количествено-стойностна сметка - Приложение № 1, която е неразделна част от договора. Приел е за неоснователно оспорването на автентичността на подписите в Протокол обр. 19 от 14.03.2012 г. и количествено-стойностна сметка, като е посочил, че тези доказателства не следва да се изключат от доказателствения материал, а ценени в съвкупност с останалите доказателства доказват факта на извършване и предаване на фактурираните услуги. Относно отказаното право на данъчен кредит в размер общо на 11 408,41 лв. за данъчни периоди м. 04, м. 08, м. 09, и м. 11.2008 г., по 7 броя фактури издадени от ЕТ "Никол - Н. Живков" с предмет на доставките - черна и/или поцинкована ламарина, АС - В. Т. е приел, че е налице реална доставка на стоки по процесните фактура, като се е позовал на представените по делото доказателства от доставчика и ревизираното лице още в хода на ревизионното производство - копия на исканите фактури, хронологични счетоводни регистри, месечни оборотни ведомости и хронологична ведомост на счетоводна сметка Клиенти, данни за счетоводното отразяване на получени суми в брой и фактури за предходни доставки, доказателства за извършен транспорт от страна на получателя по доставката. Въз основа на представените договори за наем и фактури за платен наем, съдът приел за доказана складовата обезпеченост на доставчика и получателя за съхранение на стока от процесния вид. Приел е за доказан и извършен транспорт за сметка на ревизираното лице от наетия от доставчика ЕТ "Никол - Н. Живков" склад в гр. С. до гр. К., което се потвърждавало от представените пътни листи. Въпреки оспорването на подписите в пътните листи, съдът не намерил за необходимо да ги изключи от доказателствения материал, а ценил същите съвкупно с всички доказателства по делото. Приел е за неоснователно твърдението на приходната администрация, че с притежавания от ревизираното лице товарен автомобил е практически невъзможно извозването на процесните стоки, като е посочил, че в случая е установено извозването им на множество курсове. Приел е, че е установено и използването на закупените стоки за последващото извършване на облагаеми доставки в рамките на икономическата дейност на ревизираното лице. По аналогични на последните съображения, съдът приел, че незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 28 582,41 лв. за данъчни периоди м. 05, м. 06, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2008 г., м. 06 и м. 07.2009 г. и м. 12.2010 г., по 18 броя фактури, издадени от "М. Г." ООД с предмет - ламарини, заварени мрежи, черни и поцинковани тръби и желязо. Отново се е позовал на представените по делото доказателства от доставчика и ревизираното лице още в хода на ревизионното производство - копия на исканите фактури, хронологични счетоводни регистри, месечни оборотни ведомости, данни за счетоводното отразяване на получени суми в брой и фактури за предходни доставки, доказателства за извършен транспорт от страна на получателя по доставката. Приел е за доказана складова обезпеченост на доставчика и ревизираното лице и извършен транспорт от склада на доставчика до този на ревизираното лице. Кредитирал е и представените складови разписки за приемане/предаване на материални ценности, представените искания за отпускане на материални ценности и Протоколи за установяване, завършване и заплащане на натурални видове СМР на обекти с изпълнител "Енергомонтаж" ЕООД, като е посочил, че при извършената насрещна проверка "М. Г." ООД, това дружество чрез управителя си е потвърдило доставките, поради което приел, че не е установено противопоставяне от доставчика. В заключение, съдът е посочил, че при наличие на действително извършени облагаеми доставки и липса на твърдения от приходната администрация за данъчна измама, не може да се откаже право на данъчен кредит, в който смисъл е цитирал и редица решения на СЕС. Оспореното решение е правилно постановено. При постановяването му, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилен подход при ценене на събраните доказателства, тъй като кредитирал с доверие писмени доказателства, чиято автентичност е била оспорена от приходната администрация. Действително, приходната администрация е оспорила най - общо автентичността на представените от ревизираното лице и доставчиците му писмени доказателства за приемо - предаването на фактурираните услуги и транспортирането на стоките, но при оспорването, въпреки изричните указания на ВАС, дадени в отменителното решение при първото касационно обжалване, приходната администрация не е изложила конкретни твърдения. Следва да се посочи, че в хода на цялото ревизионно производство и съдебното такова, приходната администрация не е изложила никакви факти и обстоятелства, които да сочат, че оспорените документи не са подписани конкретно от посоченото в тях лице или, че не са подписани от лице, което е имало право да се подписва от името на търговеца. Освен, че няма конкретни твърдения в тази насока, няма събрани дори косвени доказателства за неавтентичност на оспорените документи. Напротив, правилно първоинстанционния съд е установил, че верността и автентичността на оспорените документи е потвърдена от всички събрани по делото доказателства, от изявленията на доставчиците при извършените им насрещни проверки, както и от представените от двете страни по сделките други безспорни документи. При липса на ясни твърдения за оспорването на автентичността на документи, и потвърждаването им от двете страни по сделката с представяне на допълнителни доказателства за верността на съдържанието им, правилна е преценката на съда, че оспорването е опровергано. По този начин, като е кредитирал с доверие всички събрани по делото писмени доказателства, като непротиворечиви и взаимно обвързани относно факта на фактическото предаване и транспортиране на стоките, съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Константна е практиката на съдилищата, че факта на извършване на услугите и предаването на стоките се установява при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност е изложил подробни мотиви относно установените правно релевантни факти, които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Основните доводи в касационната жалба са свързани с факта, твърдян в хода на ревизионното и съдебно производство и обсъден обстойно от първоинстанционния съд, че липсват документи установяващи реалното получаване на фактурираните стоки и услуги. В тази насока, за да приеме за установен факта на реално извършване на фактурираните услуги - СМР по фактура, издадена от "Пластикер" ЕООД и по две фактури, издадени от "А. Д. 1980" ЕООД, правилно първоинстанционния съд се е позовал на представените по делото доказателства от доставчиците и ревизираното лице, още в хода на ревизионното производство, които установяват договорните отношения между доставчик и получател, вида на извършената СМР, мярка, количество, единична и обща цена, установени от количествено-стойностни сметки, неразделна част от договорите, приемането на извършената работа с протоколи за установяване завършването и заплащането на натурални видове строително монтажни работи, които са в съответствие с представените количествено-стойностни сметки, акт обр. 19 и др. строителни книжа. Неоснователен е доводът на касатора, че така представените доказателства са недостатъчни и неубедителни за установяване на факта на реалното извършване на услугите. Липсата на обвързваща материална доказателствена сила на частните документи не е равносилна на липса на всякаква доказателствена стойност. При съпоставянето на частните документи с останалите доказателства, по делото правилно съдът е приел, че не са налице основания да бъде отказано правото на данъчен кредит на ревизираното лице по спорните доставки. Процесуалният закон не изисква наличие на определен конкретен вид доказателства за установяване на конкретни факти, които съставят хипотезата на осъществена облагаема доставка. При анализ на всички доказателства и установените от тях факти, съдът правилно е приел, че са достатъчни, за да обосноват извод, че упражненото право на приспадане на данъчен кредит е възникнало. Частните писмените документи са преценявани от решаващият съд в тяхната съвкупност, като е отчетена липса на противоречие между тях. Следва да се има предвид, че в обичайната търговска практика само относно изключително малко факти е възможно да бъдат съставени официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, поради което преобладаваща част от релевантните за данъчното облагане на субектите факти се установяват чрез оставените от тях информационни данни на други носители или дори чрез косвени доказателства. По делото не е имало спор и относно кадровата обезпеченост на доставчиците да извършат фактурираните услуги, а освен това са събрани доказателства за такава обезпеченост. Отделно от това, приходната администрация не е твърдяла, че получателя по услугата е извършил същата със собствен ресурс. Б. е налице предмета на фактурираната доставка, като не са посочени обективни данни за участие на ревизираното лице в данъчна измама. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че по делото не са събрани доказателства за броя и конкретните лица, извършили СМР, както и доказателства за вложените материали и тяхното транспортиране, които факти били от значение за правото на данъчен кредит на ревизираното лице по фактурираните услуги. Тези доводи са били подробно обсъдени в оспореното решение и по същите съображения на първоинстанционния съд, изложени и в настоящия съдебен акт, настоящата инстанция ги намира за неоснователни. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Никол - Н. Живков" с предмет на доставките - черна и/или поцинкована ламарина и по фактурите, издадени от "М. Г." ООД с предмет - ламарини, заварени мрежи, черни и поцинковани тръби и желязо, настоящата инстанция напълно споделя фактическите констатации и правни изводи на съда за доказани реални доставки на стоки по процесните фактури. В допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви следва да се посочи, че в случая самите фактури конкретизират вида стоките, мярка, количество, единична цена и стойност, като същевременно са двустранно подписани с посочване на имената на представителя на доставчика и получателя. Наред с това, правилно съдът е приел за доказано транспортирането на стоките с транспорт на получателя, при обезпечена складова наличност от доставчиците и получателя, както и наличието на складови разписки при получателя. В случая е установена и материалната обезпеченост на доставчиците за извършване на процесните доставки с оглед представените от доставчиците - хронологични счетоводни регистри, месечни оборотни ведомости и хронологична ведомост на счетоводна сметка Клиенти, данни за счетоводното отразяване на получени суми в брой и фактури за предходни доставки. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че по делото не е установено по безспорен и категоричен начин транспортирането на стоките от получателя с лично транспортно средство по съображения, че същото няма вместимост да извози на един курс всички фактурирани стоки. Тези доводи са били подробно обсъдени в оспореното решение и са получили адекватен отговор, като изводите на съда, че транспортирането не е извършено на един курс са в съответствие със всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. От своя страна, приходната администрация, освен че е оспорила автентичността на пътните листове, не е посочила факти и доказателства, които да разколебават тези правни изводи. Наред с това, правилно съдът е посочил, че в случая не са установени обстоятелства за извършена данъчна измама или друго нарушение на данъчното законодателство, а и такива не са твърдени от органа по приходите. Не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключените договори с доставчиците, както и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В този смисъл доводите в касационната жалба, че реалността на доставките не е доказана, поради незначителни пропуски в представените пътни листове и липса на примо - предавателни протоколи е неоснователен. В случая е безспорно установено, че предмета на фактурираните доставки на стоки е налице при получателя, еднопосочни са обясненията на доставчиците и получателя, че транспорта е извършен с лично превозно средство на получателя, за което са представени и пътни листове, установена е материална обезпеченост на доставчиците да предадат фактурираното количество стоки и счетоводно отразяване на доставките, както при ревизираното лице, така и при доставчиците му, поради което правилно АС - В. Т. е приел за необоснован извода на приходната администрация, че стоките не са получени от сочените доставчици. По изложените съображения касационната инстанция намира, че АС - В. Т. правилно е приел, че с РА неправомерно е отказано право на данъчен кредит на ревизираното лице, поради което го отменил. Настоящата инстанция счита, че оспореното решение не страда от сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за разноски на касатора е неоснователна. Такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, поради липса на своевременно направено искане за разноски пред касационната инстанция.