Решение № 376 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5627/2007 г.

Решение № 376 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5627/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. К., град С., подадена от пълномощника и адвокат Р, срещу въззивно решение от 11.06.2007 г. по гр. д. № 2417/2006 г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според жалбоподателката неправилно въззивният съд не е приложил последицата на чл. 114, ал. 3 ГПК (отм.), тъй като ответницата не е била предупредена за нея. Неизпълнението на задължение на съда не може да се тълкува в нейна вреда. Освен това изискването за предупреждаване за последиците от неизпълнението на задължението по чл. 114, ал. 1 ГПК е инструктивно, а не императивно. Ответницата по касационната жалба З. С. Т., град П., не е заявила становище по жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното: Софийският градски съд е оставил в сила решение от 3.04.2006 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 6287/2005 г., с което е отхвърлен предявеният от М. С. К. срещу З. С. Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на 1/2 идеална част от апартамент № 60, находящ се в град С., ж.к. "М", бл.412, вх. Б, ет. 7 със застроена площ от 46.90 кв. м., състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения при съседи: коридор, зелена площ, вх.1 на бл. 412 и ап. 59 заедно с избено помещение № 28 с площ от 3.46 кв. м. при съседи: коридор, зелена площ, мазе № 59 и мазе № 61 заедно с 0.783 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от процесното жилище. То е закупено по време на брака и със С. Т. П. и е било съпружеска имуществена общност. След прекратяването на брака бившият и съпруг е прехвърлил на ответницата собствеността върху целия процесен имот без да е бил собственик на 1/2 идеална част от него. За нея извършената продажба няма вещнопрехвърлително действие, поради което страните по делото притежават по1/2 идеална част от апартамента. Ищцата не е доказала, че ответницата упражнява фактическа власт върху жилището като сама е заявила, че не желае ответницата да бъде предупреждавана за последиците от неявяването и лично, за да отговори на въпроса дали владее цялото процесно жилище. Правилно въззивният съд е приел, че без изрично предупреждение за последиците по чл. 114, ал. 3 ГПК (отм.), те не могат да бъдат приложени по отношение на ответницата, която не се е явила да отговори лично на въпросите дали осъществява фактическа власт върху жилището лично или чрез трети лица. Изискването за предупреждение е императивно, а не инструктивно. Това е така, защото последиците са твърде тежки - презумира се, че страната цели да се отклони от признание на неизгодни за нея факти и се овластява съдът да признае тези факти за доказани. В случая самата ищца - касатор с изявлението си, че не желае ответницата да бъде предупреждаван за последиците, на практика се е отказала от искането си по чл. 114 ГПК (отм.) След като по делото е установено обаче, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот, то ревандикационният иск следва да бъде уважен в установителната част и отхвърлен в осъдителната. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе предявеният иск трябва да бъде уважен в установителната част и отхвърлен в осъдителната. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 382.04 лв. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.