Решение № 5799 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 910/2020 г.

Решение № 5799 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 910/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от В. С. и Т. Меервайк, двамата от [населено място] срещу Решение № 4616/3.07.2019 г. постановено по адм. д. № 1909/19 г. по описа на Административен съд С. - град. С Определение от 3.02.2020 г. постановено по адм. д. № 910/2020 г. по описа на Върховният административен съд касационната жалба на В. С. е оставена без разглеждане на осн. чл. 213б ал. 2 АПК и производството в тази му част е прекратено и В. С. е конституиран като ответна страна. В касационната си жалба и допълнение към същата Т. Меервайк развива оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не е налице соченото в оспорения административен акт правно основание на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, че е нарушена процедурата по издаване на същия, както и че не е налице промяна предназначението на процесния имот с оглед кодовете определени в Приложение № 3 към Наредба РД-2-20-5/15.12.2016 г., както и че допуснатото изменени на ПУП-ПР не отговаря на изискването на чл. 108 ЗУТ. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което оспорената заповед да бъде отменена или делото да се върне за ново разглеждане от административния съд. Претендират се съдебни разноски и за пред двете съдебни инстанции. В с. з. касационната жалбоподателка редовно призована не се явява и не се представлява. От процесуалният й представител е постъпило писмено становище, с което поддържа изцяло оплакванията по касационната жалба и допълнение към нея, като излага и допълнителни съображения. Ответниците - Гл. архитект на район "Витоша", Столична община и В. С. редовно призовани в с. з. не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неправилност на обжалваното съдебно решение на всички основания посочени в чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне на административния съд за ново разглеждане. Върховният административен съд, в настоящия състав на Второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд С.-град е била Заповед № РВТ19-РА50-12/17.01.2019 г. на Гл. архитект на район "Витоша" Столична община, с която на осн. чл. 5, ал. 1 и чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 108, ал. 5 ЗУТ и Протокол № 2, т. 6 от 10.01.2019 г. на Експертния съвет по устройство на територията на Район "Витоша" - СО е одобрено изменението на плана за регулация за УПИ IX- сонс в нов УПИ IX-коо по зелените знаци, цифри и надписи в кв. 68 по плана на кв. Б. гр. С., съгласно приложен проект С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповедта, като е приел че е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, което я прави законосъобразен акт. Отговорено е на всички оплаквания в жалбата, като подробно са изложени мотиви за тяхната неоснователност. По съществото на спора е прието, че от представените по делото доказателства безспорно е налице хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, съставляваща съмостоятелно основание за изменение на действащия ПУП по съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Съдът е извършил и преценка за законосъобразност на оспорената заповед с оглед разпоредбата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ във вр. с чл. 6 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно чл. 168 АПК. Правните изводи относно компетентността на органа, издал акта и спазването на административнопроизводствените правила са обосновани и съобразени с приложимите правни норми, поради което се споделят от касационния съд. Неоснователни са оплакванията на касаторката, че административното производство е образувано без да е подадено заявление по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ от лицата по чл. 131 ЗУТ, както и че същото не е окомплектовано съобразно изискванията на закона. Видно от Заявление от 5.11.2018 г. Кмета на Район"Витоша" е направил искане пред Гл. архитект на Столична община за даване на разрешение за изработване на ПУП-изменение на ПР за УПИ IX-сонс в кв. 68, м. "кв. Б.", район Витоша", съответстващ на имот с идентификатор 68134.1942.1170 по одобрената кадастрална карта. Към заявлението е приложен Акт за частна общинска собственост на процесния имот, скица с предложение за изменението на ПУП-ПР и скица от СГКК. Вярно е че последната е издадена по искане на трето лице, за удостоверяване на обстоятелства нямащи общо със заявлението по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, но настоящата инстанция счита че това не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила водещо до отмяна на административния акт. Съгласно разпоредбите на чл. 135, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ искането за изменение на подробен устройствен план става по заявление на лице по чл. 131 ЗУТ с приложена скица, с предложение за изменението му, което безспорно е изпълнено. Позоваването от страна на касаторката на Протокол № 2 от 10.01.2019 г. на РЕСУТ е несъстоятелно. Отразеното в решението по т. 6 указание за окомплектоване на искането за изменение на ПУП със заявление на заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ с приложено конкретно мотивирано предложение касае направените от В. С. и Т. Меервайк възражения и двете от 12.12.2018 г. срещу изготвения проект за изменение на ПУП-ПР, с които са направени и искания за изменение на уличния регулационен план. Правилни са правните изводи на съда за съответствието на административния акт с материално-правните разпоредби. Заповедта на Гл. архитект на СО, предмет на съдебната проверка е издадена на осн. чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, която изисква съгласие на всички собственици на имотите по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, а именно имотите предмет на плана. Видно от представения Акт № 3124/17.07.2017 г. ПИ с идентификатор 68134.1942.1170 по КККР, съставляващ УПИ IX-сонс по одобрения със Заповед № 291/30.05.1980 г. ПУП е частна общинска собственост, предоставена в управление на Район"Витоша"-СО. Видно от заключението на в. л. процесния имот съгласно ОУП/2009 г. попада в урбанизирана територия, устройствена зона"Жм2"-жилища зона с малко етажно застрояване с допълнителни специфични изисквания. Съгласно Закона за устройството и застрояването на Столична община/ЗУЗС0/ Жм2 попада в група жилищни устройствени зони с предназначение, основни и допълващи функции, ограничения съгласно които жилищно устройствените зони се застрояват предимно с жилищни сгради, но се допуска изграждането на административни и делови сгради, хотели, учебни и научни заведения, обекти на социалната инфраструктура, културата, търговията, услугите, подземни и етажни паркинги и гаражи и др. при спазване на устройствени параметри за плътност, интензивност и минимална озелененост за съответната жилищна зона /Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО/. Съгласно заключението на в. л. с обжалваната заповед не се променя собствеността на имота, видът на територията-урбанизирана, начинът на трайно предназначение-ниско застрояване, съобразява устройствените параметри-минимална площ за УПИ 500 кв.м., а в случая 621 кв.м., минимално лице 16 м., в случая 22.5 м. При това положение и в съответствие с нормите на ЗУЗСО административни съд е приел че с допусната промяна само се отрежда/конкретизира функционалното предназначение на ПИ съгласно чл. 8 ЗУТ и тъй като имота попада в група жилищно устройствени зони на урбанизираните територии, за него е допустимо при спазване на санитарно-хигиенните и екологични изисквания промяна на предназначението определено с ПУП от жилищно в нежилищно предназначение/Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО/. Разпоредбата на чл. 8 ЗУТ разписва конкретното предназначение на имотите в различните видове територии, като съгласно ал. 1 която е относимата, тъй като спорния имот е урбанизирана територия конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с ПУП и може да бъде: 1. В урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях-... обществено обслужващи... Настоящата инстанция счита, че съдът неправилно е приел, че понятието за промяна на предназначението на имотите е дадена в § 5, т. 41 ДР на ЗУТ, съгласно който промяна на предназначението на обект или на част от него е промяна от един начин на ползване в друг, съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно ЗКИР и нормативните актове по неговото прилагане. Следователно сочения текст касае обекти или части от обекти, а съобразно т. 39 на § 5 на ДР на ЗУТ обект е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР. Т. е. т. 41 на § 5 ДР на ЗУТ не касае промяна на предназначението на поземлените имоти. Както се посочи по-горе предназначението на имоти в различните видове територии е уредено в чл. 8 ЗУТ и Наредба № 7/2003 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии. Соченото обаче не съставлява нарушения на закона тъй като не се отразява на крайния извод на съда. Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд за съответствието на оспорения акт с разпоредбата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Изразявайки в решението си, във връзка с твърдяното нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, че съдът извършва проверка за законосъобразност, а не за целесъобразност АССГ е има пред вид че прави разграничение между правото на органа да преценява с оглед конкретните характеристика на терена и засегнатите от разработката имоти, която преценка е по целесъобразност и задължението на съда да преценява законосъобразността на съответната разработка спрямо законовите изисквания. В тази насока съдът е направил своята проверка по чл. 108, ал. 5, сочейки че по никакъв начин не е нарушена същата тъй като е спазен баланса между устройственото решение и правата и интересите на жалбоподателите-имотите на последните не са включени в свързано застрояване с новия УПИ, не са предмет на плана, същия е касае изменение на застроителната ставка, нито предвижда ограничения в режима на застрояване на съседните имоти. При това положени не се нарушава и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, съгласно който предвижданията за имотите не следва да засягат правата и интересите на лицата в степен по-голяма от необходимото за постигане на целта на закона. С оглед на изложеното, отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение сочат на неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение на Административен съд С.-град следва да бъде оставено в сила Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение