Решение № 12413 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6282/2020 г.

Решение № 12413 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6282/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение № 340/02.03.2020 г., постановено по адм. дело № 2728/2019 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед за налагане на "Брадърс 2018" ООД, с. Лозенец на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-431- 0339032/21.08.2018 г. - запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 7 дни за кафе бар "Барчето", находящ се в с. Лозенец. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че безспорно е установено, че "Брадърс 2018" ООД притежава фискално устройство, от което не се подават данни в НАП. Намира, че с допуснатото от дружество нарушение на чл. 118, ал. 2 ЗДДС е осъществено основанието за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС. Счита, че изложените в заповедта за налагане на ПАМ мотиви относно продължителността й са подробни, относими и съобразени с целта на закона. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу заповедта, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "Брадърс 2018" ООД, с. Лозенец, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с. з. оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел, че е установено извършването на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 2 ЗДДС – неспазване на реда или начина за подаване на данни по чл. 118 на НАП. Това заключение е обосновано от констатацията, че при извършената проверка в кафе "Барчето" на 13.08.2019 г. органите по приходите са констатирали, че дружеството притежава ФУ, което не подава данни към НАП. Анализирайки изложените в заповедта за налагане на ПАМ мотиви, обосноваващи нейната продължителност, първостепенният съд е приел, че те са бланкетни, неотносими и противоречащи на фактическата установеност. Решаващият състав е счел, че спрямо срока на налагане на ПАМ регистрацията на дружеството по ЗДДС, както и наличието на непогасени публични задължения в размер на 1880. 74 лв. са ирелевантни обстоятелства. Уточнил е, че съображението на органа, че дружеството не обявява действително реализирания от търговския обект оборот и не декларира приходи, противоречи на установените факти, че търговецът ежедневно отпечатва дневните си финансови отчети. АС- Бургас е приел за необоснован и мотива в заповедта, че декларираният от дружеството финансов резултат е нереално нисък предвид местоположението на обекта с постоянен клиентопоток и средно - дневни обороти. Преценил е, че сама по себе си липсата на дистанционна връзка с НАП при наличието на отпечатани дневни финансови отчети и редовно водена книга за дневните финансови отчети не би могло да обуслови извода на административния орган, че дружеството създава предпоставки за отклоняване от данъчно облагане. По тези съображения решаващият състав е достигнал до заключението, че определеният в заповедта 7 - дневен срок за налагане на ПАМ не е обоснован с конкретни мотиви, а това препятства преценката доколко при издаването на заповедта е спазен принципът на съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в НАП. С разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ЗДДС е предвидено, че фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност задължително следва да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се определят с наредбата по ал. 4, като се съгласуват с Българския институт по метрология. В случая не е спорно, че при извършената в обекта на "Брадърс 2018" ООД проверка е установено, че от наличното фискално устройство не се получават данни в сървъра на НАП за генерираните дневни финансови "Z" отчети за периода от 01.07.2019 г. до 12.08.2019 г., с оглед на което първостепенният съд правилно е приел за установеното основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. " г" ЗДДС за налагане на ПАМ. Противно на доводите на касатора, преценката за законосъобразност на оспорената заповед включва и анализ на изложените мотиви относно продължителността на налагането на ПАМ. Независимо, че определянето на срока е правомощие, предоставено на органа в условията на оперативна самостоятелност, то законосъобразното му упражняване в контекста на принципа на съразмерност, прогласен с чл. 6 АПК, пряко рефлектира върху унищожаемостта на оспорения акт. Именно поради това, първоинстанционният съд подробно е обсъдил всеки един от изложените в заповедта мотиви за определената продължителност на налагане на ПАМ, в резултат на което правилно е приел, че съображенията са бланкетни и неотносими. Действително, регистрацията на дружеството по ЗДДС не би могла да мотивира продължителността на срока на ПАМ, нито да доведе до безусловен извод, че търговецът не обявява действително реализирания оборот. Наличието на непогасени публични задължения също е ирелевантно за срока на ПАМ, тъй като налагането й не е способ за принудително събиране на публични задължения. Декларираните финансови резултати от "Брадърс 2018" ООД за 2016 г. и 2017 г., през които данъчни периоди дружеството все още не е съществувало като правен субект, също не могат да мотивират срока за налагане на ПАМ. При липсата на доказателства за размерите на средно- дневните обороти на други заведения със същата дейност, местоположение и клиентопоток не може да се приеме, че декларираният от търговеца финансов резултат е много нисък. Ето защо, като е приел, че в заповедта липсват относими към "Брадърс 18" ООД и към конкретния търговски обект мотиви относно продължителността на срока на налагане на ПАМ, а от там и е препятствана възможността за преценката за спазване на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК, първостепенният съд е достигнал до законосъобразния краен извод, че оспорената заповед е немотивирана. Като е отменил същата като незаконосъобразна, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените разноски в касационното производство, възлизащи на сумата от 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение