Решение № 14154 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7164/2012 г.

Решение № 14154 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7164/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК Образувано е по касационна жалба на Кирил Станиславов Тодоров, от гр. София против решение № 2073/19.04.2012 г. по адм. дело № 1775/2012 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4 от ПЗР на КСО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е решение № 45/31.01.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № 5203177064/20.12.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Кирил Станиславов Тодоров. С решение № 2073/19.04.2012 г. по адм. дело № 1775/2012 г. Административен съд София - град е отхвърлил оспорването срещу актовете на пенсионните органи, приемайки, че за жалбоподателя не са налице материалноправните основания по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и в частност минимално изискуемия осигурителен стаж от 15 години, придобит при условията на втора категория труд. Спорът между страните касае осигурителния стаж за времето от 1.06.1969 г. до 25.09.1971 г. на длъжност тракторист в ТКЗС "А. Запотоцки", който жалбоподателят удостоверява с трудова книжка. При преценката на доказателствената й сила първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че същата не е оформена съобразно изискванията на т. 6 от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (обн. ДВ, бр. 20 от 12.03.1968 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 1975), издадена във връзка с Наредбата за трудовите книжки от 1953 г. Обосновани са изводите, че след като липсва подпис на главния счетоводител и печата не е изпълнен върху двете страници, формалната доказателствена сила на документа е неналична. Извършените след представянето и пред органите на НОИ поправки и дописвания с цел саниране на визираните нередовности задълбочават още повече наличния порок, защото липсва яснота за административнопроизводствения ред, по който са извършени. Съгласно т. 8 Наредбата за трудовите книжки, одобрена с ПМС № 149 от 20.03.1953 г. всяко вписване в трудовата книжка се прави с мастило, заверява се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или от упълномощено от него лице и се подпечатва със служебния печат. В т. 6, б. "в" от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж се посочва, че продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор, изчислена по реда на т. 7 от същата инструкция, се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи и се подписва и се подпечатва с печата на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. Визираната норма императивно изисква съблюдаване на описаните правила при оформяне на стаж в трудовата книжка след прекратяване на трудово правоотношение. Последицата от неспазването им е липсата на обвързваща доказателствена сила на документа. Неоснователни са развитите от касатора доводи, че фактите по процесния спор е следвало да се установят с декларация от заинтересованото лице. В чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са изброени изчерпателно документите, чрез които се установява осигурителния стаж по чл. 9 от КСО и в качеството му на специален закон, той игнорира приложението на правните норми на общия, в случая извличани от разпоредбата на чл. 43 от АПК. Липсата на други годни доказателства, удостоверяващи съществуването на процесния осигурителен стаж сочи обоснованост на изводите за неговото незачитане. Наличният за жалбоподателя осигурителен стаж от втора категория е под 15 години, с което не са налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за придобиване право на пенсия за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,