Решение № 1303 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6402/2015 г.
ВАСVI отделение08.02.2016 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1136 от 27.02.2015 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 7233 по описа за 2014 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 1303 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6402/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Тодор Николов Канчев, чрез адв. Красимир Милев, срещу решение № 1136 от 27.02.2015 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 7233 по описа за 2014 г. Поддържат се доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска същото да бъде отменено. Претендират се и сторените от жалбоподателя разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - София - град не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Административният съд е бил сезиран с жалба на Тодор Николов Канчев против Решение № РО-419/30.06.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - София - град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 390718/32/22.04.2014 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване". Съдът е установил, че обжалваното пред него решение е произнесено от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила. Същият е и законосъобразен. Посочено е от съда, че с оспореното пред административен орган - директорът на ТП на НОИ - София - град, разпореждане № 390718/32/22.04.2014 на ръководител "ПО" е преизчислена пенсия на жалбоподателя на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, като при определяне на размера й е включен недекларираният стаж, положен преди пенсионирането за периода от 01.05.1998 г. до 17.07.1999 г. и съответно е включен и осигурителния доход за посочения период, което довело до определяне на нов по-нисък индивидуален коефициент и размер на пенсията. Съдът е посочил, че в конкретния случай, след извършване на проверка в регистъра на осигурените лица по инициатива на жалбоподателя и констатиране наличието на осигурителен стаж и доход за периода след 01.01.1997 г., който е задължителен по силата на чл. 46а от ЗП (отм.) и чл. 70, ал. 3-5 от КСО за изчисляване на размера на индивидуалния коефициент на пенсията, административният орган е постановил законосъобразен акт. Правилно пенсията на жалбоподателя е била изменена, считано от 18.07.1999 г. - от началната дата на отпускането й, като е бил включил в дохода за изчисляване на индивидуалния коефициент на пенсията и осигурителния доход за периода от 01.05.1998 г. до 17.07.1999 г., по данните за това в регистъра на осигурените лица, видно от които Канчев бил осигуряван за трета категория труд в "Изток" ООД. След преценка на събраните доказателства съдът е приел, че не отразяването на процесния стаж в трудовата книжка на лицето не води до еднозначния извод, че същият стаж не отговаря на изискваната да бъде отчетен при преизчисляването на пенсията на жалбоподателя и е отхвърлил жалбата на Тодор Николов Канчев като неоснователна. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. След като е подложил на подробно обсъждане събраните по делото доказателства правилно съдът е обосновал правилния извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби. Със заявление вх. № МП-114158 от 02.12.2013 г. касационният жалбоподател е поискал на основание чл. 102, ал. 1 от КСО да му бъде преизчислена пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането, като собственоръчно е посочил периодите на придобит осигурителен стаж, като е посочил изрично и осигурителен стаж за периода май 1998 г. до декември 1999 г., както и данните да се вземат от регистъра на осигурените лица. Това обстоятелство подкрепено с останалите доказателства по делото установява, че жалбоподателя е бил наясно, че към 01.10.1999 г. - датата на подаване на заявление за пенсия е работил и е бил осигуряван. Именно във връзка с това заявление е установено, че Тодор Канчев има осигурителен стаж - за периода от 01.05.1998 г. до 17.07.1999 г., преди пенсионирането му и същият не е бил зачетен при отпускането на лична пенсия за ОСВ. Правилно административният съд след като е обсъдил приложимите за случая разпоредби е приел, че спорният стаж следва да бъде отчетен при преизчисляването на пенсията. Съгласно разпоредбите на чл. 70, ал. 3-5 от КСО осигурителният стаж и доходът, придобити от желаещите да се пенсионират след 01.01.1997 г. задължително се включват за изчисляване размера на индивидуалния коефициент на пенсията. В случая е установено, че е налице недеклариран осигурителен стаж, който се отразява при определяне на по-нисък коефициент и размер на пенсията. Като е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение